адвокатския изпит през 2009

[keith_flint69]

По казуса за Дафина, ето какви отговори даде адв.Ина Лулчева:
1)чл.116, ал.1, т.7 и т.9, във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.18 НК
От обективна страна - с две последователни деяния е извършила опит за убийство на съпруга си. Налице е годен опит, тъй като използваното средство е годно да убие. Опита е довършен.
От субективна страна - деянието е извършино предумишлено, с користна цел.
2) чл.117, ал.2 НК - за склоняването на Стефан към убийство (подбуждане към убийство)
3) по отношение на приятелките: Дафина и Наталия са съучастници в лъжесвидетелстване. Дафина като подбудител, а Наталия - като извършител.
Дафина - чл.293, ал.1, във връзка с чл.290, ал.1, във връзка с чл.20, ал.3 НК - за подбуждане към лъжесвидетелставане на Наталия и Венета. (подбудителя отговаря, само ако има извършено престъпление)
Наталия - чл.290, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 НК
Венета - не е извършила престъпление.
Стефан Стефанов - извършил е престъплението измама, с цел да набави за себе си имотна облага. Престъпленито е извършено при условията на опасен рецидив.
чл. 211, ал.1, във вр. с чл. 209, ал.1 от НК

Не е допустимо да бъдат защитавани от един и същи адвокат.

не може да предяви в същия процес граждански иск, защото е обвиняем, и не може да участва в същия наказателен процес в друго процесуално качество.

Това са моите отговори на въппосите от горния казус:

По въпрос номер 1:
-Прест. на Дафина Захариева:
1. Опит за убийство по чл. 116, ал.1, т.7, във вр. с чл.115, във вр. с чл.26, ал.1 от НК (това е продължавано престъпление);
2. Подбуждане към убийство (чл.117, ал.2, във вр. с ал.1 от НК);
3. Подбуждане към лъжесвидетелстване на Венета Стоянова (чл.293, ал.1, във вр. с чл.290, ал.1 от НК);
4. Подбудителство към лъжесвидетелстване по отношение на на Наталия Гроздева. Тук правн. квалиф. е по чл.290, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК.

-Прест. на Наталия Гроздева: чл.290, ал.1 от НК (лъжесвидетелстване).

-Прест на Ст. Стефанов: измама по чл. 211, ал.1, във вр. с чл. 209, ал.1 от НК

По въпрос номер 2:
- Мисля че не е допустимо двамата да се защитават от един адвокат с оглед разпоредбата на чл.91, ал.3, т.1 от НПК.

По въпрос номер 3:
Мисля че не може да предяви иск за сумата от 6000лв, тъй като последната поделжи на отнемане в полза на държавата (чл.53, ал.1, б. "А", ал.2, б. "Б" от НК).

Ще се радвам ако споделите вашите виждания по казуса, за да достигнем до "най-верните" му отговори!!!

Имам няколко бележки към Вашите отговори, които бих се радвал да обсъдим с всички колеги!

На първо място, по въпрос 1:

- По отношение опитите за убийство на Дафина (първите два – с отровата):
Тук подкрепям колегата djalma за правната квалификация, че е и по т. 9 (считам, че трябва да се квалифицира и по двата квалифициращи признака, което сочи за по-висока степен на обществена опастност). Смятам, че квалификацията трябва да е изписана по следния начин: Опит за извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл. 18, ал. 1 предл. І-во НК. Мисля, че в случая е налице недовършен опит, защото изпълнителното деяние (умъртвяването) не е било довършено, опитът обаче е годен, защото използваното средство (отровата) е било годно да убие жертвата.

- За подбуждането към убийство съм съгласен - чл.117, ал. 2, вр. ал. 1 НК (трябва да е във вр. с ал. 1, както е орбелязал колегата password1).

- За подбуждането към лъжесвидетелстване на Дафина по отношение на Венета Стоянова, се съгласявам, че трябва да е по чл. 293, ал. 1, вр. чл. 290, ал. 1 НК (макар, че доста разсъждавах дали не трябва и да е по ал. 2 на чл. 293 – по отношение и на двете свидетелки).

- Относно подбудителството към лъжесвидетелстване на Дафина по отношение на Наталия Гроздева, отново се съгласявам – престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК (Дафина е подбудител).
Тук искам да вметна към колегата djalma – колега не можете да квалифицирате престъплението така чл.293, ал.1, във връзка с чл.290, ал.1, във връзка с чл.20, ал.3 НК - за подбуждане към лъжесвидетелставане. Бъркате подбуждането с подбудителството, според мен. Подбуждане по чл. 293 има само, когато не е извършено престъплението, към което се подбъжда извършителя. Така както сте квалифицирали деянието излиза, че Дафина е подбудила някой (нейн съучастник-извършител) да извърши престъпление по чл. 293 (т.е. да подбуди някого към лъжесвидетелстване).

Така до тук имаме разнородна реална съвкупност за г-жа Дафинка

- Наталия Гроздева е извършила престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК (като извършител на лъжесвидетелстването в съучастие с Дафина, която е подбудител в случая).

- Венета Стоянова – не е извършила никакво престъпление.

- Стефан Стефанов – не съм сигурен, но смятам, че той отговаря по основния състав за измама – чл. 209, ал. 1 НК. В случая не е налице опасен рецидив, защото грабежът не във всички случаи трябва да се тълкува като „тежко престъпление”, защото за него е предвидено и наказание „повече от пет години” ЛОС. Предвиденото наказание ЛОС при грабежът по основния състав е от 3 до 10 г.

По 2 въпрос:

- И аз мисля, че не е допустимо да ги защитава един защитник – аргумент чл. 91, ал. 3, т. 1 НПК. Интересите на двамата са противоречиви и защитата на Стефан противоречи на тази на Дафинка, защото той не е имал умисъл за извършване на убийство, и ако му е било повдигнато такова обвинение, той трябва да бъде оправдан по него, а не да бъде осъден като съучастник на Дафина. Умисълът на Стефан е за измама. (Тук може би някой колега би дал по-добри аргументи, защо е така).

По въпрос 3:

- Гражданският иск не е допустим.
Наистина предмета на престъплението подлежи на отнемане в полза на държавата, съгласно чл. 53, ал. 2, б. "б" НК. Тук обаче мисля, че това не е единствения и най-важен аргумент. Дайте и други мнения по този въпрос! Най-малкото да й се върнат парите би противоречало на добрите нрави. При подкупите, например изрично е предвидено в чл. 307а. че, предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. Не знам, давайте мнения?!?

[keith_flint69]

По отношение на казуса за камен Иванов : (пак отговори на адв. Лулчева)
1. Цветана - извършила е престъплението обида - чл.146, ал.1, във връзка с чл.26 НК.
2. Милко - закана за убийство към милко чл.144, ал.3 НК
- закана за убийство на кучето - чл.144, ал.1 НК
- чл.216, ал.1 НК - за отравянето на кучето
3. Камен Иванов
чл.334, ал.1 НК - подбудителство на малолетно лице, което е наказателно неотговорно /заръката на сина си да наводни апартамента/. Камен Иванов отговаря като извъшител, от субективна страна - умишлено.

чл.144, ал.3 (закана за престъпление) и чл.144, ал.1 (закана за убийство) на полицаите. В случая няма чл.26, защото заканата е срещу различни лица.
квалифицираме по чл.144, ал.3 , а не по ал.2 - защото при ал.2 заканата е за всяко друго престъпление, но не и за убийство.

чл.330, ал.2, т.2 въ връзка с чл.330, ал.1 НК - за причинения пожар .


Отказ от защитник е недопустим, защото страда от психично заболяване.
чл.94, ал.2 НПК - назначава се служебен защитник.

Колеги и тук бих желал да обсъдим следните въпроси:

Как смятате заканата за убийство по отношение на кучето (чл. 144, ал. 1 НК) не се ли поглъща от довършеното престъпление по чл. 216, ал. 1 НК и следва ли да се квалифицира и заканата в случая?

За престъплението на Камен Иванов по чл. 334, ал.1 НК, считам, че не е налице подбудителство (както сте посочили Вие), а е извършено при уловията на посредствено извършителство – тук няма „подбудителство” и въобще не може да става дума за каквато и да било форма на съучастие. Съгласявам се, че Иванов следва да отговаря като извършител.

По отношение заканата към полицаите аз смятам, че тя трябва да се квалифицира цифрово по следния начин: чл. 144, ал. 3, предл. І-во, вр. ал. 2, предл. І-во, вр. ал. 1 НК. Съгласен съм, че тук изобщо не може да става въпрос за продължавано престъпление по чл. 26 НК, защото всички закани са срещу различни лица (различен е предмета на посегателство при всички от тях, а именно личността на различни лица).

И последно да отбележа за втория въпрос, по НПК – сигурно сте имали предвид чл. 94,ал. 1, т. 2 НПК (а не ал. 2)

[djalma]

В тази тема са дискутирани много от тестовете и казусите, които са се падали до м.ноември 2008г. на изпита за адвокати. Успех на всички, коитоще се явяват утре.

viewtopic.php?f=10&t=25004&st=0&sk=t&sd=a&start=520

[password1]

По казуса за Дафина, ето какви отговори даде адв.Ина Лулчева:
1)чл.116, ал.1, т.7 и т.9, във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.18 НК
От обективна страна - с две последователни деяния е извършила опит за убийство на съпруга си. Налице е годен опит, тъй като използваното средство е годно да убие. Опита е довършен.
От субективна страна - деянието е извършино предумишлено, с користна цел.
2) чл.117, ал.2 НК - за склоняването на Стефан към убийство (подбуждане към убийство)
3) по отношение на приятелките: Дафина и Наталия са съучастници в лъжесвидетелстване. Дафина като подбудител, а Наталия - като извършител.
Дафина - чл.293, ал.1, във връзка с чл.290, ал.1, във връзка с чл.20, ал.3 НК - за подбуждане към лъжесвидетелставане на Наталия и Венета. (подбудителя отговаря, само ако има извършено престъпление)
Наталия - чл.290, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 НК
Венета - не е извършила престъпление.
Стефан Стефанов - извършил е престъплението измама, с цел да набави за себе си имотна облага. Престъпленито е извършено при условията на опасен рецидив.
чл. 211, ал.1, във вр. с чл. 209, ал.1 от НК

Не е допустимо да бъдат защитавани от един и същи адвокат.

не може да предяви в същия процес граждански иск, защото е обвиняем, и не може да участва в същия наказателен процес в друго процесуално качество.

Това са моите отговори на въппосите от горния казус:

По въпрос номер 1:
-Прест. на Дафина Захариева:
1. Опит за убийство по чл. 116, ал.1, т.7, във вр. с чл.115, във вр. с чл.26, ал.1 от НК (това е продължавано престъпление);
2. Подбуждане към убийство (чл.117, ал.2, във вр. с ал.1 от НК);
3. Подбуждане към лъжесвидетелстване на Венета Стоянова (чл.293, ал.1, във вр. с чл.290, ал.1 от НК);
4. Подбудителство към лъжесвидетелстване по отношение на на Наталия Гроздева. Тук правн. квалиф. е по чл.290, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК.

-Прест. на Наталия Гроздева: чл.290, ал.1 от НК (лъжесвидетелстване).

-Прест на Ст. Стефанов: измама по чл. 211, ал.1, във вр. с чл. 209, ал.1 от НК

По въпрос номер 2:
- Мисля че не е допустимо двамата да се защитават от един адвокат с оглед разпоредбата на чл.91, ал.3, т.1 от НПК.

По въпрос номер 3:
Мисля че не може да предяви иск за сумата от 6000лв, тъй като последната поделжи на отнемане в полза на държавата (чл.53, ал.1, б. "А", ал.2, б. "Б" от НК).

Ще се радвам ако споделите вашите виждания по казуса, за да достигнем до "най-верните" му отговори!!!

Имам няколко бележки към Вашите отговори, които бих се радвал да обсъдим с всички колеги!

На първо място, по въпрос 1:

- По отношение опитите за убийство на Дафина (първите два – с отровата):
Тук подкрепям колегата djalma за правната квалификация, че е и по т. 9 (считам, че трябва да се квалифицира и по двата квалифициращи признака, което сочи за по-висока степен на обществена опастност). Смятам, че квалификацията трябва да е изписана по следния начин: Опит за извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл. 18, ал. 1 предл. І-во НК. Мисля, че в случая е налице недовършен опит, защото изпълнителното деяние (умъртвяването) не е било довършено, опитът обаче е годен, защото използваното средство (отровата) е било годно да убие жертвата.

- За подбуждането към убийство съм съгласен - чл.117, ал. 2, вр. ал. 1 НК (трябва да е във вр. с ал. 1, както е орбелязал колегата password1).

- За подбуждането към лъжесвидетелстване на Дафина по отношение на Венета Стоянова, се съгласявам, че трябва да е по чл. 293, ал. 1, вр. чл. 290, ал. 1 НК (макар, че доста разсъждавах дали не трябва и да е по ал. 2 на чл. 293 – по отношение и на двете свидетелки).

- Относно подбудителството към лъжесвидетелстване на Дафина по отношение на Наталия Гроздева, отново се съгласявам – престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК (Дафина е подбудител).
Тук искам да вметна към колегата djalma – колега не можете да квалифицирате престъплението така чл.293, ал.1, във връзка с чл.290, ал.1, във връзка с чл.20, ал.3 НК - за подбуждане към лъжесвидетелставане. Бъркате подбуждането с подбудителството, според мен. Подбуждане по чл. 293 има само, когато не е извършено престъплението, към което се подбъжда извършителя. Така както сте квалифицирали деянието излиза, че Дафина е подбудила някой (нейн съучастник-извършител) да извърши престъпление по чл. 293 (т.е. да подбуди някого към лъжесвидетелстване).

Така до тук имаме разнородна реална съвкупност за г-жа Дафинка

- Наталия Гроздева е извършила престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК (като извършител на лъжесвидетелстването в съучастие с Дафина, която е подбудител в случая).

- Венета Стоянова – не е извършила никакво престъпление.

- Стефан Стефанов – не съм сигурен, но смятам, че той отговаря по основния състав за измама – чл. 209, ал. 1 НК. В случая не е налице опасен рецидив, защото грабежът не във всички случаи трябва да се тълкува като „тежко престъпление”, защото за него е предвидено и наказание „повече от пет години” ЛОС. Предвиденото наказание ЛОС при грабежът по основния състав е от 3 до 10 г.

По 2 въпрос:

- И аз мисля, че не е допустимо да ги защитава един защитник – аргумент чл. 91, ал. 3, т. 1 НПК. Интересите на двамата са противоречиви и защитата на Стефан противоречи на тази на Дафинка, защото той не е имал умисъл за извършване на убийство, и ако му е било повдигнато такова обвинение, той трябва да бъде оправдан по него, а не да бъде осъден като съучастник на Дафина. Умисълът на Стефан е за измама. (Тук може би някой колега би дал по-добри аргументи, защо е така).

По въпрос 3:

- Гражданският иск не е допустим.
Наистина предмета на престъплението подлежи на отнемане в полза на държавата, съгласно чл. 53, ал. 2, б. "б" НК. Тук обаче мисля, че това не е единствения и най-важен аргумент. Дайте и други мнения по този въпрос! Най-малкото да й се върнат парите би противоречало на добрите нрави. При подкупите, например изрично е предвидено в чл. 307а. че, предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. Не знам, давайте мнения?!?

Първо да кажа, че се радвам, че стана дискусия!!!!

По 2 въпрос:
1.Ето няколко текста (извлечения) от решения на съдилищата в България:
- .....Всеки от тях е заявил, че поддържа предишните се обяснения, включително и тези от извършените очни ставка. Противоречието се състои в стремежа на всеки един от тях да омаловажи собственото си участие в общата престъпна дейност и да прехвърли отговорността върху останалите. При това фактическо положение е било недопустимо задължителната защита на тримата обвиняеми да се осъществи от един защитник;
- Противоречивите обяснения, с които подсъдимите се взаимно уличават, могат да се отнасят както изобщо до участието в престъплението, така и до проявената активност, проявената инициатива за извършване на деянието и други обстоятелства и факти, които могат да имат значение за решаване на въпроса за участието в престъплението, така и до обстоятелствата, които се отнасят до характера и степента на съучастие - чл. 21, ал. 1 НК.
Противоречиви са интересите на съучастниците и когато с обясненията си се взаимно уличават и относно обстоятелствата, които имат значение само за степента на вината и изобщо за обстоятелствата, които съдът е длъжен да съобрази при определяне на наказанието. Така например, противоречията в обясненията относно личната облага от извършеното престъпление също сочат на противоречиви интереси и когато един от съучастниците участвува в наказателното производство с адвокат, съответните органи са задължени да осигурят служебен защитник и на другия;
- В хода на делото те изразили противоречиво отношение по обвинението, като не признавали определени факти и обстоятелства, а за други твърдели, че са извършени от другите подсъдими.

В конкретния случай, противоречията могат да произтекат от твърденията на двамата относно основанието, въз основа на което единият е дал, а другият получил сумата от 6000лв. Дали са налице противоречиви интереси, както се вижда и от горецитиданите извлечения, е въпрос на фактическо установяване. От значение са обясненията на обвиняемите и т.н.

По въпрос 3:
Съм склонен да се съглася с мотивировката на колегата djalma, който всъщност цитира адв. Лулчева.

По въпрос 1:
Тук приемам становището на колегата flint, но без мнението му отностно опасния рецидив. Мисля че са налица предпоставките визирани в чл.29, ал.1, б."А" от НК.

[keith_flint69]

Оттеглям мнението си за опасния рецидив - наистина грабежът е "тежко умишлено престъпление" (за което е предвидено наказание ЛОС повече от 5 години) по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и в случая наистина са налице предпоставките на чл. 29, ал.1, б. "а" НК и престъплението следва да се квалифицира по квалифицирания състав на чл. 211, ал. 1, вр. чл. 209, ал. 1 НК

[password1]

Колеги, нещо не мога да схвана въпроса за давността, кой закон се прилага- за по-кратката или за по-дългата дваност? И от това, че в момента давност не тече, следва ли да се праи изводът, че съответните земедлски имоти могат да се придобиват?
Тази част от материала ми е най-малко понятна, а виждам че в казусите намесват и ТКЗС-тата. Например, ако ТКЗСТ-то е продало имот, докато е бил включен в него. Имало ли е право на продажбата му. Приобретателят може ли да се позове на давност? Наследниците могат ли да искат възстановяване на включената в ТКЗС земя, при условие, че тя е продадена от ТКЗС?
Май доста вуъпроси станаха, но бих била благодарна всички колеги, които отговорят.

Ще се включа по тази тема, защото визираният от колегата zzzzz казус е много интересен. Ето и казусът:
През 1943 г. Недялко Иванов Петров закупил от Петко Стефанов Стоянов нива от 1 дка в землището на с. Извор, местността „Равнище", при съседи: братя Иванови, път, река и Кирил Донев. Към момента на сключване на договора купувачът бил в брак с Евгения Борисова Петрова (бракът бил сключен през 1939 г.), от която имал две деца: Иван (роден през 1940 г.) и Мария (родена през 1942 г.). През 1956 г. земеделските имоти на Недялко Петров (включително нивата в м. „Равнище") били внесени от него в ТКЗС. Съпругата на Недялко починала през 1957 г. На следващата година той сключил брак с Веселина Николова Добрева, която имала дете Димитър, родено през 1948 г. от предишен брак. Веселина починала през 1988 г., a Недялко - през 1982 г., без да имат деца от брака си. През 1996 г. общинската поземлена комисия постановила решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на Недялко Иванов Петров върху притежаваните от последния земеделски имоти преди масовизацията, вкл. върху нивата от 1 дка в м. „Равнище". Впоследствие обаче наследниците узнали, че през 1964 г. ТКЗС продало тази нива на лицето Пламен Георгиев Златков, който през 80-те години я застроил с двуетажна вила, гараж, стопански постройки и масивна ограда, без одобрени строителни книжа. Децата на Недялко Петров - Иван и Мария, както и детето на втората му съпруга - Димитър, предявили срещу Пламен Златков иск за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС, с който поискали ответникътда им предаде владението на имота заедно с намиращите ce в него постройки. В хода на процеса, като разбрали, че от 1974 г. ответникът е в брак, поискали като съответник да бъде привлечена и съпругата му Лиляна.
Въпроси:
1.Подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ гореописаният
имот, в полза на кои лица и при какви квоти? От значение ли е
обстоятелството, че след смъртта на Недялко през 1988 г.
дъщеря му Мария ce e отказала от наследството му?
Извършеното от ТКЗС разпореждане с имота съставлява
ли пречка за реституцията?
2.Какво е значението на извършеното от ответника Златков застрояване на имота?
3.Налице ли е правен интерес от привличане като ответник на съпругата на Златков предвид на това, че бракът им е сключен след закупуване на имота от съпруга?
4.Основателно ли би било направено от ответниците възражение за придобивна давност? A възражение за право на задържане на имота до заплащане от ищците на направените подобрения?Незаконността на строителството пречка ли е за признаване право на задържане?
5. В случай че след вписване на исковата молба ответниците прехвърлят собствеността върху имота в полза на трето лице, необходимо ли е приобретателят да бъде конституиран като ответник в процеса? В случай че не бъде конституиран, ще бъде ли обвързан от съдебното решение? Действителна ли е така извършената продажба?

Това са моите отговори:

По въпрос 1: Горепосоченият имот подлежи на възстановяване съгласно чл.10, ал.7 и ал.13 от ЗСПЗЗ, но само при условие, че имотът е възстановен към датата на влизане в сила (или след нея) на изменението на ЗСПЗЗ, с което се приема новата ал.13 (ДВ, бр.98 от 1997г.). Ако е възстановен преди промяната- не се възстановява. Имотът се възстановява в полза на наследниците на Недялко Петров- Иван (1/2) и Мария (1/2). Отказът от наследство е правно ирелевантен, а аргумент за този извод черпим от чл. 91а от ЗН;

По въпрос 2: Застрояването е незаконно, защото е извършено без строителни книжа. Ще бъде придобито от наследниците по приращение (чл.92 от ЗС). Тук трябва да се каже, че ако не е търпим строеж по смисъла на ЗУТ (параграф 16, ал.1), ще бъде премахнат.

По въпрос 3: Тук мисля, че е налице правен интерес за привличането на съпругата, доколкото постройките са изградени по време на брака, т.е. те са резултат от съвместния принос на двамата съпрузи. С оглед на това, че спорът ще засегне построеното по време на брака, мисля че сърпугата е задължителен необходим другар (предмет на иска са общи техни права) и е необходимо постановяванети на идентични съдебни решения по отнеошения на тях.

По въпрос 4: Възражението за изтекла придобивна давност, според мен, не е основателно. Аргументи ще намерим в същата тази ал.13 на чл.10 от ЗСПЗЗ. Относно възражението за право на задържане, мисля че този въпрос е най- интересният от всички. Според мен възражението за право на задържане не е основателно, защото ответниците не са добросъвестни владелци на имота, а напротив- недобросъвестни (никъде в ЗСПЗЗ не се постановява обратното- поне аз не намерих ). Имат право на по-малката сума измежду сумата за направени разноски (вложени средства и труд) и сумата, с която се е увеличила стойността на възстановения имот (чл.74, ал.1 от ЗС). Не са и недобросъвестни владелци приравнени на добросъвестни такива (чл.74, ал.2 и чл.70, ал.3 от ЗС). Взиманията могат да се предявят само с насрещен иск (с възражение може само добросъвестния). Има и още нещо- за да бъде уважен насрещния иск е необходимо да се установи, че постройките са търпими по смисъла на ЗУТ. Ако подлежат на премахване- загубата е за сметка на недобросъвестния владелец. От собственика не може да се търси нищо. Искам да обърна внимание и на още нещо във връзка с подобренията и правото на задържане. В ПЗР на ЗСПЗЗ има един параграф 4в, в който се казва, че: "Лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл.72 от ЗС (бел. моя, правата на добросъвестния владелец)". Ето този текст може да ти "изяде главата" на казуса. Почти съм сигурен, че който е намерил този текст, освен ако не практикува по ЗСПЗЗ или не е запознат от рано с казуса, се е заблудил и го е посочил като основание за право на задържане и разноски. Да, ама не, текстът се отнася за лицата, на които е предоставено право на ползване с акт на Президиума на НС, на ДС и на МС (Решение No 56/97г. на ВС, IV г.о.).
Моите уважения, г-жи и г-да от ВАС, не искате ли прекалено много от младите мл. адвокати??

По въпрос 5: Не е необходимо да бъде конст. като ответник, тъй като съд. решение ще има сила спрямо него, но може да бъде привлечен като помагач или да встъпи в процеса, за да помага на ответниците по ревандикацията (чл.523 от ГПК- нов- за субективните предели на изп. лист). Продажбата е действителна, но не е противопоставима на собственика. Приобретателят може да развали договора, защото е отстранен от него (евикция). Собствеността е прехвърлена, но с недостатъци- права на трети лица, които са му противопоставими. Може да иска от продавача платената цена, разходите по продажабата, както и необходимите и полезни разноски направени за веща.

[password1]

Ааааааааааааааааа, и забравих да кажа, че пожелавам на всички успех утре. Ще бъдем някъде в голямата и шумна зала 272 на СУ!!!!!

Успех!!!

[keith_flint69]

Ааааааааааааааааа, и забравих да кажа, че пожелавам на всички успех утре. Ще бъдем някъде в голямата и шумна зала 272 на СУ!!!!!

Успех!!!

Успех и от мен, на всички колеги!!! Дано поне до устен да стигнем, че аз миналия път не успях

[viki06]

Колеги,споделете как протече днешния тест?

[keith_flint69]

Колеги,споделете как протече днешния тест?

Ами, за мен си беше доста труден, въпреки, че съм го взел. Беше доста различен от досегашните и въпросите лично според мен бяха на малко по-хард ниво от досегашните, (броят на скъсаните на теста е показателен за трудността му). Да се нядяваме, че казусите ще са по нормални и успех на всички колеги.

[djalma]

Хайде колеги, няма ли кой да сподели някои от въпросите, които са били на теста, както и казусите?
Аз също не съм била на изпита, но ми е интересно да видя какво се е паднало този път.

[mishka_vn]

няма ли кой да сподели подробности около теста, аз не се явих, но умирам от любопитство как е минало:)

[vaniii]

Здравейте,
Аз бях на изпита но още на теста ме скъсаха. Не мога да се съглася, че съм допуснала 30 % грешки на теста. За тези които не са били ще кажа, че теста беше коренно различен от тези, които са давани до сега. Конкретни въпроси мога да напиша по -късно но основно въпросите бяха от търговския закон и акционерното дружество. От семейното и наследственото почти нямаше. Доста от въпросите бяха свързани със собствеността и давността. Възможно най завъртяни въпроси с отговори близки или с минимални разлики. В залата беше ужасно шумно и доста трудно човек може да се съсредоточи, а това е доста важно специално при теста, защото трябва добра концентрация, а задраскаш ли грешен отговор не може да го поправиш. Това е засега от мен

[djalma]

За пръв път толкова слабо посещаване на форума - преди и след адвокатстия изпит. Явно теста и казусите са били доста трудни...

[keith_flint69]

За пръв път толкова слабо посещаване на форума - преди и след адвокатстия изпит. Явно теста и казусите са били доста трудни...

и времето за казусите адски малко, отново

[djordji]

наказателноправния казус беше умерено труден, но гражданскоправния казус ужасен, поне за мен, но това не е най лошото. Най-лошото е крайно недостатъчното време за решаване на казусите, аз писах малко по подробно само на първите въпроси от казусите, на останалите точно в едно изречение и очаквам заради това че не съм се аргументирал да бъда скъсан, но все пак тая съвсем мъничка надежда.

[cvetoslav]

Колеги дали ще има изпит през Ноември.

[amonev]

Защо да няма?

[cvetoslav]

Тоест то е ясно, че ще има но чува ли се нещо за това. Гледам има побликуван тематичен конспект от 06 юли но никой не пише нищо и аз за това да пораздвижа темата. Сигурно всички са заровили глави в книгите

[djalma]

Изпит ще има, както винаги през ноември. Това го знам със сигурност, защото секретарката на адвокатската колегия, в която смятам да се впиша, лично пред мен се обади в София във ВАС и ги пита. Таксата е 50 лв. и се внася по светка на ВАС, която е:
Банкова сметка на Висшия адвокатски съвет
IBAN: BG85UNCR76301000029813
BIC: UNCRBGSF
Банка: УниКредит Булбанк АД София,
ул. „Княз Александър І” № 12
http://www.vas.bg/
Срока за подаване на документи е 30.09.2009г.