Наде, проблемът, до колкото съществува, е дефиниран от границата на собственост върху провода.
Нещата си бяха на мястото, когато отклонението и измервателния уред си бяха собственост на титуляра на имота.
Заплащаше се сума (такса) за присъединяване, срещу която експлоатационното дружество изпълняваше отклонението (с много проблеми) и монтираше измервателния уред. Но те си оставаха твои. От платените сметки се заделяше за поддръжката им.
По-късно си решиха, че отклонението и измервателния уред трябва да са собственост на съответното експлоатационно дружество. Измервателния уред и връзката от него до разпределителния провод станаха част от разпределителния провод. Но таксата за присъединяване си остана (според мен - без основание), като едновременно с това отделиха (при ел.енергията) в сметките за потребление мрежите Високо и разпределителни (Средно и ниско напрежение), отново на нищожно основание, а според мен - дублиращо.
Започна безумно изнасяне на измервателни уреди извън границите на имотите. Скъпо и неоправдано, а на всичкото отгоре - с прекомерно завишени цени. Което, обаче, си се зачита за инвестиция на съответното дружество, и се заплаща от потребителя посредством сметките за потребление.
После започнах да чувам мераци от собственици на имоти за наем или друга форма на възмездно присъствие на тези "чужди" отклонения в "суверенния" имот.
От известно време пък се появиха напъни за учредяване на сервитути в полза на разпределителните мрежи с титуляр експлоатационното дружество ...
Сега и старата такса за присъединяване и заменена със безумни проучвателни и контролни "услуги" на космически цени ..., като размерът на разхода е запазен, дори - пораснал
Щот ги напънаха, и сега се опитват да обосноват дублираните плащания
А самата такса за присъединяване се определя от ДКЕВР и се събира от ЕРД, като масовите са 444 и 696 лева (до 25 метра дължина на трасето), тоест - отново дублиране
Почти винаги се практикува още едно дублиране на присъединителните такси: при временните захранвания на строителни обекти. Обикновено са задържа изпълнението на постоянната връзка, и се прави глупава временна такава, с оглед отделно заплащане присъединителни дейности, които никак не са малки.
В много случаи (при нови сгради) измервателните уреди са монтирани извън имота (ел., газ), но водомерите си остават в шахта в границите на имота, абонатните станции и общите топломери - също.
Тъй като комуналните (ток, вода, канал, газ, телефони, интернети, телевизии и т.н.) се възприемат нормативно като правно качество на имота и построеното върху него, то би следвало проблемът да се реши със съответен нормативен акт ... или общо осъдително решение ... нещо от сорта.
Абсурдно е, примерно, в многофамилна жилищна сграда от 40-те, захранена със съответните комунални, при продажба на апартамент да определяш, описваш, оценяваш и т.н. и съответните сервитути ...
В Гърция водомерни шахти са изнесени на улицата, но направено като хората: типови шахтички 40/40, с метален капак, стабилни, вписващи се в тротоара, нормативно обезпечени. В България шахтата трябва да е метър на метър и дълбока метър, което пък е обосновано с климатичните характеристики, нивото на замръзване и дълбочината на водопровода, няма как.
При ВиК присъединяванията има друга врътка, която най-добре се вижда в разкопавания на чисто нови улици и тротоари при присъединяване. Там пък изискванията са първо да се изпълни, въведе уличната мреша, а после, след приемателна комисия (което включва и изпълнението на уличните настилки) да се изпълняват сградните отклонения. За да направиш отклонение преди асфалтиране и тротоари, трябва да е нелегално, извън нормативните правила ...
А при застрояване на улична регулационна линия нещата стават още по-весели. Тогава водомерния възел, незнайно по каква тъпа логика, трябва да е непосредствено до входа на провода в имота, с осигурен достъп, в общо помещение, най-често коридор. Това така разбърква разпределенията и натриса общи части, не е истина --- щото на секретарката на някой ........ му хрумнало нещо си.
Безумия са и при индивидуалните решения с изгребни ями. Една изгребна яма струва колкото нулев цикъл на къща, и колкото стотици метри уличен канал ... а поддръжката и струва майка си и баща си ... щото не миже да се правят квартални събирателни съоръжения, които струват колкото една яма в квартала ... и лесно се присъединяват при бъдеща канализация. В Нови Искър, примерно, целия град е на незаконна канализация, правят се изгребни ями за луди пари, заради недовършен колектор и пречиствателна, дето до сега са платени с тия ами многократно.
При топлофициране нещата са още по-объркани. Там няма да ми стигне, и книга да напиша. Като начало, там нещата са сбъркани още с избора на схема, "национална стратегия" на отопление 90/70 градуса, възприета при други и чужди ценови характеристики на енергийния ресурс. И от тук
тази неефективност и загуби по какъв начин да бъдат продадени на краен потребител ... и т.н., и т.н.
Пълна каша.
До намиране на решение, според мен, правилното е дружно (от възложители, експлоатационни дружества, общини, проектанти, надзорници, ДНСК и пр.) да се "проспиват" тези изкуствено създадени проблеми. Ама един от тези, като се направи на интересен, и се срива схемата.
P.S. Извинете ме, че допълвах и редактирах текста, но не е лесно да се систематизира и предаде на половин страничка всичко
Carthago delenda est.