ЧАСТНИ СЪДИИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ ???

[Младежа]

Колеги, има ли някой законопроекта? Крайно време беше да се сложи ред в т.н."венец на процеса"/ т.е. изпълнителното производство/ !
СТИГА МУТРИ И БАНДИТИ !!!
Дайте събирането в частният съдия -изпълнител !!!
За какво иначе да водиш 3-4 год.дело ,ако и събираемостта ти е равна на 5-10% и трае 3-5 години?
Естествено е ,че сегашните съдии-изпълнители ще са против, защото в тях сега е и ....... " подкупа и ножа" ......

[boba]

Проект !


З А К О Н

ЗА ЧАСТНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Предмет на закона
Чл. 1. Този закон урежда правния статут на частния изпълнител и организацията на частното изпълнение.
Частен изпълнител
Чл. 2. (1) Частният изпълнител е лице, на което държавата възлага извършването на предвидените в закона способи за принудително изпълнение на частни вземания.
Камара по изпълнението
Чл. 3. (1) Създава се Камара по изпълнението. В Камарата членуват по право всички частни изпълнители.
(2) Камарата по изпълнението е юридическо лице със седалище в София.
Глава втора
ЧАСТЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ
Раздел I
Придобиване на правоспособност на частен изпълнител
Изисквания
Чл. 4. (1) Правоспособност на частен изпълнител може да придобие дееспособно физическо лице на възраст до 60 години, което е български гражданин и отговаря на следните изисквания:
1. има висше юридическо образование;
2. придобило е юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт;
3. има тригодишен юридически стаж;
4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано;
5. не е лишено от правоспособност на частен изпълнител;
6. не е лишено от правото да упражнява адвокатска професия или търговска дейност;
7. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си несъстоятелен и не е осъждано за банкрут;
8. издържало е конкурса за частен изпълнител.
(2) За юридически стаж по ал. 1, т. 3 се зачита времето, през което лицето е работило на длъжност или упражнявало професия, за която се изискват юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят като дознатели в системата на Министерството на вътрешните работи.
Несъвместимост
Чл. 5. (1) Частният изпълнител не може едновременно:
1. да бъде народен представител, министър, кмет или общински съветник;
2. да заема длъжност в държавен или общински орган по служебно или трудово правоотношение;
3. да работи по трудово правоотношение;
4. да упражнява адвокатска професия;
5. да извършва търговска дейност, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества или кооперации.
(2) При преустановяване на дейността по ал. 1, т. 1 правоспособността на частния изпълнител се възстановява при условията на чл. 36.
Ред за кандидатстване
Чл. 6. (1) Кандидатите за частен изпълнител подават писмено заявление до министъра на правосъдието или до Съвета по изпълнението за участие в конкурс. Заявлението съдържа името, единния граждански номер, адреса и упражняваната професия на кандидата и районът, за който се кандидатства.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документи за раждане, за завършено висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, за трудов стаж и месторабота, свидетелство за съдимост, декларация по чл. 4, т. 5, 6 и 7 и медицинско удостоверение.
(3) Министърът на правосъдието уведомява Съвета по изпълнението за всяка кандидатура.
(4) Съветът по изпълнението дава мнение за общественото доверие, с което се ползва всеки кандидат.
Конкурс за частен изпълнител
Чл. 7. (1) Когато се съберат достатъчно кандидатури, но поне веднъж в годината, министърът на правосъдието, след вземане мнението на Камарата по изпълнението, насрочва конкурс за частен изпълнител със заповед, която се обнародва в "Държавен вестник".
Провеждане на конкурс за частен изпълнител
Чл. 8. (1) Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието след вземане мнението на Камарата по изпълнението.
(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав: председател - представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: окръжен съдия, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама частни изпълнители, определени от Камарата по изпълнението, и хабилитиран преподавател по гражданскопроцесуално право, определен от министъра на правосъдието.
(3) Комисията класира по успех кандидатите, за които установи, че разполагат с необходимите познания и опит да извършват предвидените в закона изпълнителни способи и обявява класирането.
Възлагане на правомощия по изпълнението
Чл. 9. (1) Резултатите от конкурса се изпращат на министъра на правосъдието, който преценява, кои от класираните кандидати се ползват от необходимото обществено доверие, за да им бъдат възложени правомощия по изпълнението.
(2) В едномесечен срок от получаването на резултатите министърът на правосъдието издава заповед за възлагане на правомощия по изпълнението. Заповедта се обявява на определеното за това място в сградата на министерството и се съобщава на класираните кандидати по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Изпълнителна кантора
Чл. 10. (1) След влизане в сила на заповедта за възлагане на правомощия по изпълнението частният изпълнител е длъжен да си осигури кантора, което може да стане и съвместно с други частни изпълнители от същия район.
(2) Изпълнителната кантора трябва да има две или повече функционално обособени от останалата част на сградата помещения, в които задължително се помещават канцеларията на частния изпълнител и служебният му архив.
(3) Кантората трябва да се намира в седалището на окръжния съд и да отговаря на условия, които гарантират съхраняването на архива и точното изпълнение на професионалните задължения на частния изпълнител.
(4) Кантора-клон може да бъде открита и на друго място във или вън от съдебния район на частния изпълнител. Тя трябва да се намира в седалището на районен съд.
Встъпване в длъжност
Чл. 11. (1) За встъпване в длъжност е необходимо:
1. да се представи писмена декларация, че не са налице пречките по чл.5;
2. да се посочи адресът на изпълнителната кантора;
3. да се представи документ за вещно право върху изпълнителната кантора или вписан договор за ползването й и декларация за произхода на средствата, вложени за осигуряването на изпълителната кантора, по образец, одобрен от министъра на правосъдието;
4. да се представи документ за сключена застраховка по чл. 26;
5. да се представи образец от печат, одобрен от министъра на правосъдието;
6. да се представи образец от подписа на частния изпълнител.
(2) Изпълнението на изискванията по ал. 1 трябва да се осъществи в двумесечен срок от влизането в сила на заповедта за възлагане на правомощия по изпълнението.
(3) Частният изпълнител встъпва в длъжност с представянето на клетвения лист на министъра на правосъдието.
Полагане на клетва
Чл. 12. (1) При встъпването в длъжност кандидатът полага пред Съвета по изпълнението, ако не е положил преди това, следната клетва: "Заклевам се да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно, добросъвестно и безпристрастно професионалните си задължения, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя професионалната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!"
(2) След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.
Раздел II
Права и задължения на частния изпълнител
Независимост
Чл. 13. (1) Частният изпълнител е независим и при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона.
(2) При задържане на частен изпълнител или при привличането му като обвиняем за престъпление от общ характер се уведомяват министърът на правосъдието и Съветът по изпълнението.
Съдействие и уважение
Чл. 14. На частния изпълнител се дължи уважение и съдействие от полицията и кметовете на общини, райони или кметства при изпълнение на неговите функции.
Достъп до данни за длъжника
Чл. 15. Частният изпълнител има право на достъп в съдебните служби, в административните служби, в това число данъчните, в службата на Националния осигурителен институт, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на КАТ и на други лица, които водят регистри за имущество и може да прави справки и получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи.
Неприкосновеност на служебния архив
Чл. 16. (1) Служебният архив на частния изпълнител е неприкосновен и никой няма право на достъп до него без съгласие на частния изпълнител освен в случаите, предвидени със закон.
(2) Лицето, получило достъп до служебния архив на частния изпълнител, е длъжно да пази служебна тайна при условията, установени за частния изпълнител, и да го уведомява за извършените действия по архива.
Други действия на частния изпълнител
Чл. 17. (1) По възлагане от взискателя, частният изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
(2) По възлагане от длъжника и/или кредитора, частният изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да бъде управител на даденото в обезпечение имущество.
(3) По възлагане от страните, частният изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да посредничи за постигане на спогодба между тях.
(4) По възлагане от съда, частният изпълнител може да бъде синдик.
(5) По възлагане от пристъпилия към изпълнение обезпечен кредитор, частният изпълнител може да предаде заложеното имущество по реда на чл. 414 от Гражданския процесуален кодекс, както и да продаде заложеното имущество по реда на Закона за особените залози или по реда на Гражданския процесуален кодекс. Когато извършва продажбата по реда на Закона за особените залози частният изпълнител има правата и задълженията на депозитар, като разпределението се предявява и подлежи на обжалване по реда на чл. 357 и 358 от Гражданския процесуален кодекс.
(6) По възлагане от страните по граждански и административни дела, частният изпълнител може да връчва съдебни призовки и книжа.
Задължение за защита
Чл. 18. (1) Частният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
(2) В производството по несъстоятелност частният изпълнител пристъпва към изпълнение на основание постановлението на съда за назначаването му като синдик.
(3) Частният изпълнител пристъпва към изпълнение върху имуществото на заложния длъжник по реда на Закона за особените залози по възлагане от пристъпилия към изпълнение заложен кредитор.
(4) Частният изпълнител може да извършва изпълнителни действия, както и други действия по чл. 17 на територията на цялата страна. Той не може да откаже извършването на изпълнителни действия в неговия район.
Опазване правата и интересите на страните
Чл. 19. (1) Частният изпълнител е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознава ясно и недвусмислено с правните последици на извършваните от тях действия и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права и интереси.
Професионална тайна
Чл. 20. (1) Частният изпълнител е длъжен да пази професионална тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка с работата, и не може да ги ползва за свое или чуждо облагодетелстване.
(2) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за времето, в което частният изпълнител не упражнява функциите си или дейността му е преустановена.
Непрекъснатост на дейността
Чл. 21. Министърът на правосъдието определя работното време на изпълнителните кантори и условията, при които те могат да бъдат временно затваряни.
Служебен архив
Чл. 22. (1) Частният изпълнител води самостоятелен служебен архив. Условията и редът за водене на архива се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието след вземане мнението на Камарата по изпълнението.
(2) Служебният архив съдържа:
1. регистри;
2. дневник;
3. изпълнителни дела;
4. платежни и други документи;
5. печат на частния изпълнител.
(3) Изнасянето на дела и документи от служебния архив извън изпълнителната кантора се извършва само въз основа на писмен акт на съдия или прокурор. Те се предават срещу подпис на изрично и поименно посочено в акта длъжностно лице.
(4) Съхраняваните в служебния архив изпълнителни листове и ценни книжа могат да се изнасят извън изпълнителната кантора в случаите на изрично разпореждане по ал. 3 лично от частния изпълнител, като експертиза може да се извършва само в негово присъствие.
Задължения по водене на архива
Чл. 23. (1) Частният изпълнител:
1. води книги както по отношение на своята работа, така и по отношение на имуществото, свързано с дейността му. Тези книги следва по всяко време да показват неговите права и задължения;
2. води книги и по отношение на личното си имущество, включително това, което е в съпружеска имуществена общност;
3. изготвя отчет за приходите и разходите по отношение на дейността си и годишен баланс както по отношение на имуществото, свързано с дейността му, така и по отношение на личното му имущество.
(2) По отношение на работата частният изпълнител води:
1. регистър, който съдържа данни за всички постъпили и изведени документи и книжа;
2. дневник, който съдържа данни за всички извършени действия.
Уведомяване на министъра на правосъдието и Камарата по изпълнението
Чл. 24. Частният изпълнител незабавно уведомява министъра на правосъдието и Камарата по изпълнението за всяка промяна в местонахождението на изпълнителната кантора и на служебния си архив.
Задължения по управление и разпореждане с паричните средства
Чл. 25. (1) Частният изпълнител следва да има най-малко една специална сметка на свое име в банка, определена единствено за паричните средства, които той получава от осребряването на имуществото на длъжниците. Лихвата по специалната сметка се начислява по отделна сметка. Той трябва да има отделни сметки, определени за получаваните такси и разноски, както и за паричните средства, които той получава във връзка извършваната допълнителна дейност по чл. 17. Частният изпълнител посочва в кореспонденцията си номерата на своите сметки.
(2) Частният изпълнител управлява и се разпорежда със средствата на длъжниците по специалната сметка. Той може да сключи споразумение с правоимащ взискател суми от специалната сметка да се изплащат периодично.
(3) Паричните средства по специалната сметка не може да бъдат запорирани за задължения на частния изпълнител.
(4) Запорът върху паричните средства, предназначени за определен взискател се налага чрез съобщаването му на частния изпълнител.
(5) Начинът на изчисляване и плащане на лихвата върху паричните средства по специалната сметка се определя в Наредба, приета от управителя на Българската народна банка и министъра на правосъдието.
Застраховане
Чл. 26. (1) Частният изпълнител се застрахова за времето на своята дейност за вредите от неизпълнение на неговите задължения.
(2) Министерският съвет приема наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, реда и срока за извършване на задължителното застраховане по ал. 1.
Социално осигуряване
Чл. 27. Частният изпълнител подлежи на задължително социално осигуряване при условията и по реда, установени за лицата, упражняващи свободни професии.
Вноски в Камарата по изпълнението
Чл. 28. Частният изпълнител прави задължителни вноски в полза на Камарата по изпълнението при условията и по реда, установени с устава на камарата и решенията на общото събрание.
Счетоводство
Чл. 29. (1) Частният изпълнител води счетоводство.
Професионална етика и квалификация
Чл. 30. (1) Частният изпълнител е длъжен да спазва професионалната етика и да опазва престижа на професията.
(2) Частният изпълнител е длъжен да повишава квалификацията си, да съдейства за повишаването на квалификацията на другите частни изпълнители, както и да въвежда в работата, да обучава и напътства помощниците и служителите си.
Сдружаване на частни изпълнители
Чл. 31. Частните изпълнители могат да се сдружават и действат съвместно при условията на гражданско дружество съгласно чл. 357 - 364 от Закона за задълженията и договорите. В тези случаи те водят самостоятелен архив.
Раздел III
Загубване и възстановяване правоспособност
Основания за загубване на правоспособност
Чл. 32. (1) Частният изпълнител загубва правоспособността си:
1. по негово писмено искане до министъра на правосъдието;
2. при смърт или с поставянето му под запрещение;
3. при отсъствие на частния изпълнител или невъзможност да изпълнява функциите си, след изчерпването на възможностите за заместване;
4. при възникване на пречка по чл. 4;
5. при несъвместимост по чл. 5;
6. при временно отстраняване по чл. 74, ал. 3;
7. при налагане на дисциплинарно наказание по чл. 71, ал. 1, т. 4.
(2) Правомощията по изпълнението по т. 1, 3, 4 и 5 се прекратяват със заповед на министъра на правосъдието.
Запечатване и опис на служебния архив
Чл. 33. (1) С настъпването на основанията по чл. 32 частният изпълнител не може да извършва каквито и да са изпълнителни или други предвидени в закона действия и служебният архив се запечатва.
(2) Служебният архив се запечатва и разпечатва по разпореждане на председателя на районния съд, за което се изготвя протокол с опис.
(3) Условията и редът за запечатване, разпечатване и предаване на служебния архив се уреждат с наредба, издадена от министъра на правосъдието след вземане мнението Камарата по изпълнението.
(4) Принудително изпълнение или действия по охранително производство в помещение, заявено като изпълнителна кантора, може да се осъществяват само след като е извършено предаването на служебния архив на частния изпълнител.
Прехвърляне и предаване на архива
Чл. 34. (1) При прекратяване на правомощията по чл. 32, ал. 1, т. 1, 2 и 4 частният изпълнител може да прехвърли архива си на друг частен изпълнител от същия или съседен район. Отношенията между прехвърлящия и приемащия изпълнител се уреждат с договор, който се депозира при министъра на правосъдието. Правомощията и задълженията на прехвърлящия изпълнител по образуваните при него изпълнителни дела преминават върху приемащия изпълнител с предаването на архива. Не се прехвърлят правата и задълженията на синдик.
(2) Ако към момента на прекратяването на правомощията по чл. 32, ал. 1, т. 2 архивът не е предаден на друг частен изпълнител, министърът на правосъдието прехвърля за срок от три месеца архива на друг частен изпълнител от същия или съседен район, който е съгласен да го поеме. Ако до изтичането на срока при министъра на правосъдието не бъде депозиран договор за прехвърляне на архива, същият се прехвърля при условията на ал. 3.
(3) При прекратяване на правомощията по чл. 32, ал. 1, т. 3, 5 и 6, както и ако към момента на прекратяването на правомощията по чл. 32, ал. 1, т. 1 и 4 архивът не е предаден на друг частен изпълнител, министърът на правосъдието прехвърля архива на друг частен изпълнител от същия или съседен район, който е съгласен да го поеме.
(4) При прехвърляне на архива по ал. 2 и 3 правомощията и задълженията на частния изпълнител с прекратени правомощия, в това число и правата и задълженията на синдик, по образуваните при него изпълнителни дела преминават върху приемащия частен изпълнител с предаването на архива.
(5) Ако няма частен изпълнител, който е съгласен да поеме архива, министърът на правосъдието уведомява Света по изпълнението, който посочва частен изпълнител, който е длъжен да го приеме.
Изпълнителни действия по приетия архив
Чл. 35. Приемащият частен изпълнител извършва изпълнителни действия само по образуваните изпълнителни дела.
Възстановяване на правоспособност
Чл. 36. (1) Правоспособността на частен изпълнител се възстановява по негово искане, ако е била загубена на някое от следните основания:
1. лишаване от правоспособност за определен срок - след изтичане на срока;
2. извършване на несъвместима дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1 - след прекратяване на дейността.
(2) Искането за възстановяване на правоспособността се прави пред министъра на правосъдието в едномесечен срок от отпадане на основанието за загубването й.
(3) Лицето, приело служебния архив на частния изпълнител, е длъжно да му го предаде по опис след възстановяване на правоспособността.
Раздел IV
Помощник-изпълнител
Овластяване
Чл. 37. (1) Частният изпълнител може да овласти един или повече помощник-изпълнители, които отговарят на изискванията на чл. 4 и 5, но нямат изисквания юридически стаж.
(2) Овластяването има действие от депозирането на копие от овластителната сделка пред министъра на правосъдието.
Компетентност
Чл. 38. (1) Помощник-изпълнителят може да извършва съгласно указанията на частния изпълнител всички действия от неговата компетентност. Отношенията между частен изпълнител и помощник се уреждат с договор.
(2) Помощник-изпълнителят използва служебния архив и печат на частния изпълнител, като прибавя към подписа си допълнението "помощник".
(3) За вредите от неизпълнение на задълженията на помощник-изпълнителя, частният изпълнител отговаря солидарно с него.
(4) Доколкото липсват особени правила, за помощник-изпълнител се прилагат правилата за частния изпълнител.
Загубване на правомощията
Чл. 39. (1) Помощник-изпълнителят загубва правомощията си:
1. с прекратяване правомощията на частния изпълнител;
2. по негово или на частния изпълнител писмено искане до министъра на правосъдието;
3. с неговата или на частния изпълнител смърт или поставяне под запрещение;
4. при възникване на пречка по чл. 4;
5. при възникване на несъвместимост по чл. 5;
6. при придобиване на изисквания от чл. 4, ал. 1, т. 3 юридически стаж.
(2) Помощник-изпълнителят може да запази правомощията си след придобиване на изисквания от чл. 4, ал. 1, т. 3 юридически стаж през времето от подаването на заявление по чл. 6, ал. 1 до провеждането на конкурса по чл. 8.
Раздел V
Заместване на частен изпълнител
Заместване от помощник-изпълнител.
Чл. 40. (1) Когато частният изпълнител отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник-изпълнител. В този случай помощник-изпълнителят самостоятелно извършва всички действия от компетентността на частния изпълнител, като прибавя към подписа си и допълнението "по заместване".
(2) Заместването не може да продължава повече от един месец непрекъснато и повече от три месеца за една календарна година.
Заместване от друг частен изпълнител
Чл. 41. (1) Частният изпълнител може да бъде заместван от друг частен изпълнител от същия или съседен район. Отношенията между тях се уреждат с договор.
(2) Заместващият частен изпълнител използва служебния архив на замествания, като поставя своя подпис и печат и отбелязва факта на заместването.
(3) Заместването не може да продължава повече от три месеца непрекъснато и повече от шест месеца за една календарна година.
(4) Ако за времето на заместване се промени местонахождението на служебния архив на замествания изпълнител, прилага се чл. 24.
Заместване по назначение
Чл. 42. (1) Когато частният изпълнител отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си и няма кой да го замества, той е длъжен да уведоми Съвета по изпълнението, който назначава частен изпълнител, който да поеме заместването му през това време. Заместването не може да продължава повече от един месец непрекъснато и повече от три месеца за една календарна година.
(2) Ако частният изпълнител не е осигурил достъп до необходимия за заместването му архив за извършване на съответните изпълнителни действия, председателят на районния съд по искане на заинтересуваното лице постановява влизане в изпълнителната кантора, отваряне на необходимия архив и извършване на действията от назначения частен изпълнител.
Раздел VI
Служители на частния изпълнител
Служебна тайна
Чл. 43. Служителите на частния изпълнител са длъжни да пазят служебна тайна при условията, установени за самия частен изпълнител.
Възлагане връчването на съобщения и книжа
Чл. 44. Частният изпълнител може да възложи на определен служител в изпълнителната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 41, ал. 1 и чл. 42 - 52 от Гражданския процесуален кодекс.
Глава трета
КАМАРА ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО
Раздел I
Общи положения
Устав
Чл. 45. Камарата по изпълнението приема устав за своето устройство и дейност.
Органи и представителство
Чл. 46. (1) Органи на Камарата по изпълнението са общото събрание, съветът по изпълнението, контролният съвет и дисциплинарната комисия.
(2) Камарата по изпълнението се представлява от председателя на съвета по изпълнението, а когато той отсъства - от заместниците му по старшинство на юридическия стаж.
Имущество
Чл. 47. Имуществото на Камарата по изпълнението се състои от:
1. задължителни встъпителни, годишни и допълнителни вноски на нейните членове;
2. такси за услуги;
3. дарения и завещания;
4. други източници.
Раздел II
Общо събрание на Камарата по изпълнението
Състав
Чл. 48. (1) Общото събрание се състои от всички членове на Камарата по изпълнението.
(2) Общото събрание е редовно и извънредно.
Свикване
Чл. 49. (1) Редовното общо събрание се свиква ежегодно в последната събота и неделя на месец януари.
(2) Общото събрание се свиква от Съвета по изпълнението чрез обнародване на съобщението в "Държавен вестник" най-малко два месеца преди датата на събранието. Поканата съдържа дневния ред.
(3) Ако до 20 дни след обнародването най-малко 1/10 от членовете на Камарата по изпълнението поискат включването на определен въпрос в дневния ред, Съветът по изпълнението е длъжен да обнародва най-късно 7 дни преди датата на събранието допълнение към дневния ред.
Кворум и представителство
Чл. 50. (1) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват 2/3 от членовете на Камарата по изпълнението. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда, колкото и членове да присъстват.
(2) Гласуването е лично.
Компетентност
Чл. 51. Общото събрание:
1. приема и изменя устава на Камарата по изпълнението;
2. избира и освобождава председателя и членовете на Съвета по изпълнението, на контролния съвет и на дисциплинарната комисия, като определя броя на членовете им и размера на тяхното възнаграждение;
3. взема решение за сключване на групови застраховки;
4. създава взаимоспомагателен фонд и взема решение за създаване на други парични фондове;
5. определя размера на задължителните встъпителни и годишни вноски;
6. взема решение за допълнителни парични вноски;
7. приема бюджета на Камарата по изпълнението;
8. взема решение за предявяване на искове от Камарата по изпълнението срещу членове на нейните органи или ги освобождава от отговорност;
9. взема решение по други въпроси, предвидени в устава.
Вземане на решения
Чл. 52. (1) Общото събрание взема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите членове. Решенията по чл. 51, т. 1, 2 и 6 се вземат с мнозинство повече от 2/3 от присъстващите членове.
(2) По въпроси, които не са вписани в дневния ред, не могат да се вземат решения освен за освобождаване на членове на органите на Камарата по изпълнението и за избиране на нови членове вместо тях.
Извънредно общо събрание
Чл. 53. (1) Извънредно общо събрание се свиква от Съвета по изпълнението, от контролния съвет или от министъра на правосъдието при посочен от тях дневен ред.
(2) Съветът по изпълнението е длъжен да свика извънредно общо събрание по писмено искане на 1/10 от членовете на Камарата по изпълнението, в което е посочен дневният ред. Ако Съветът по изпълнението не направи това в 14-дневен срок от постъпване на искането, общото събрание се свиква от лицата, направили искането.
(3) За свикването и провеждането на извънредно общо събрание се прилагат съответно чл. 49 и 50.
Обжалване на решенията
Чл. 54. (1) Решенията на общото събрание могат да се обжалват пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от датата на вземане на решението.
(2) Към жалбата може да се присъедини всеки член на Камарата по изпълнението и да я поддържа, включително ако подателят я оттегли.
(3) Решенията на общото събрание могат да се обжалват и от министъра на правосъдието, ако засягат държавен интерес.
Изпълнение на решенията
Чл. 55. Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание районният съд издава изпълнителен лист.
Раздел III
Съвет по изпълнението
Състав
Чл. 56. (1) Съветът по изпълнението се избира в състав най-малко от петима основни и двама резервни членове, като председателят и неговият заместник се избират от основните членове.
(2) При по-голям състав на Съвета по изпълнението се избират двама заместник-председатели от основните членове.
(3) За член на Съвета по изпълнението може да бъде избран частен изпълнител, който:
1. има най-малко 5-годишен стаж като съдия-изпълнител или частен изпълнител;
2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.
(4) Възпрепятстваните да участват или напусналите членове на Съвета по изпълнението до отпадане на пречката, съответно до края на мандата им, се заместват от резервните членове по старшинство на юридическия стаж.
(5) Резервните членове заместват председателя и заместниците му само в качеството им на членове на Съвета по изпълнението.
Мандат
Чл. 57. Мандатът на съвета по изпълнението е 3 години.
Свикване
Чл. 58. (1) Съветът по изпълнението се свиква на редовно заседание от председателя най-малко веднъж месечно.
(2) Председателят на Съвета по изпълнението е длъжен да го свика на извънредно заседание по писмено искане на 1/3 от основните му членове, в което е посочен дневният ред. Ако председателят не направи това в 7-дневен срок от постъпване на искането, извънредното заседание се свиква от членовете на съвета, направили искането.
(3) Извънредно заседание на Съвета по изпълнението може да бъде свикано и от министъра на правосъдието при посочен от него дневен ред.
Кворум
Чл. 59. Заседанието на Съвета по изпълнението е редовно, ако на него присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решение.
Компетентност
Чл. 60. (1) Съветът по изпълнението:
1. управлява работите на Камарата по изпълнението и се разпорежда с имотите й;
2. свиква общото събрание, изпълнява неговите решения и дава отчет пред него;
3. избира заместник-председателите;
4. определя щата и административния секретар на Камарата по изпълнението;
5. ръководи и осъществява дейността за повишаване на професионалната квалификация на частните изпълнители и се грижи за защитата на професионалните им права;
6. следи за изпълнението на задълженията на частните изпълнители, образува и участва чрез свои представители в дисциплинарни производства срещу тях;
7. изпълнява всички задължения, които по закона, по устава или по решение на общото събрание не са отнесени към компетентността на друг орган.
(2) Съветът по изпълнението уведомява министъра на правосъдието за резултатите от проверките по ал. 1, т. 6.
Вземане на решение
Чл. 61. (1) Съветът по изпълнението взема решение с мнозинство повече от половината от основните членове, като присъстващите резервни членове имат право само на съвещателен глас. Резервните членове имат право на глас, когато са привлечени да заместват основните членове на съвета.
(2) Решение на Съвета по изпълнението може да се вземе и неприсъствено, ако необходимият брой членове с право на глас са съгласни с решението и го подпишат.
Председател на Съвета по изпълнението
Чл. 62. (1) Председателят на Съвета по изпълнението организира, ръководи и отговаря за цялостната дейност на Камарата по изпълнението.
(2) Председателят на Съвета по изпълнението:
1. назначава административния секретар, служителите и помощния персонал на Камарата по изпълнението;
2. управлява и се разпорежда с имуществото на Камарата по изпълнението;
3. изпълнява бюджета на Камарата по изпълнението.
Административен секретар
Чл. 63. (1) Административният секретар:
1. ръководи финансово-стопанската дейност;
2. координира дейността на помощните органи;
3. организира заседанията на Съвета по изпълнението, подготвя материалите за тях и ръководи дейността по непосредственото изпълнение на решенията на съвета;
4. ръководи и организира работата на служителите и на помощния персонал и осигурява технически и административно цялата дейност на Камарата по изпълнението.
(2) Административният секретар може и да не е член на Камарата по изпълнението.
Раздел IV
Контролен съвет
Състав
Чл. 64. (1) Контролният съвет се състои най-малко от трима членове с 3-годишен мандат.
(2) За член на Контролния съвет може да бъде избран член на Камарата по изпълнението, който:
1. има най-малко 3-годишен стаж като съдия-изпълнител или частен изпълнител;
2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.
Компетентност
Чл. 65. (1) Контролният съвет контролира финансово-стопанската дейност на Камарата по изпълнението и отчита работата си пред общото събрание.
(2) Когато констатира нарушения на закона, на устава, на решенията на общото събрание или на Съвета по изпълнението, контролният съвет изготвя доклад, който внася в Съвета по изпълнението, съответно в общото събрание.
(3) Членовете на контролния съвет могат да участват в заседанията на Съвета по изпълнението.
Раздел V
Дисциплинарна комисия
Състав
Чл. 66. (1) Дисциплинарната комисия се състои от четирима членове, избрани от общото събрание и осем члена, посочени от министъра на правосъдието. Мандатът на дисциплинарната комисия е 3 години.
(2) За член на дисциплинарната комисия от квотата на Камарата по изпълнението може да бъде избран член на камарата, който:
1. има най-малко 3-годишен стаж като съдия-изпълнител или частен изпълнител;
2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.
Компетентност
Чл. 67. Дисциплинарната комисия разглежда и решава дисциплинарни дела, образувани срещу частни изпълнители по реда, предвиден в закона.
Глава четвърта
ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ
Основание
Чл. 68. (1) Частният изпълнител носи имуществена отговорност за вредите от неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите.
(2) Държавата не отговаря за действията на частния изпълнител.
Регрес
Чл. 69. (1) Частният изпълнител, който е изплатил обезщетение на длъжника или на трето лице за вредите от изпълнението може да иска от взискателя това, което е платил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.
(2) Когато застрахователят, срещу когото е предявен иск за обезщетение, привлича частния изпълнител, е длъжен да привлече и взискателя по изпълнението.
Глава пета
ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
Дисциплинарни нарушения
Чл. 70. (1) Частният изпълнител носи дисциплинарна отговорност за неизпълнение на задълженията по закона и устава на Камарата по изпълнението.
Дисциплинарни наказания
Чл. 71. (1) Дисциплинарните наказания са:
1. порицание;
2. глоба от 100 до 10 000 лв.;
3. предупреждение за лишаване от правоспособност;
4. лишаване от правоспособност за определен срок или завинаги.
(2) Глобата по ал. 1, т. 2 се събира в полза на Камарата по изпълнението.
Погасяване на дисциплинарната отговорност
Чл. 72. (1) Дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.
(2) Дисциплинарното нарушение са смята за открито от момента, в който органът по чл. 73, ал. 1 е узнал за нарушението.
Образуване на дисциплинарно производство
Чл. 73. (1) Дисциплинарното производство се образува по искане на министъра на правосъдието или по решение на Съвета по изпълнението. Заедно с искането за налагане на дисциплинарно наказание, както и по-късно може да бъде поискано временното отстраняване на частния изпълнител от длъжност до приключване на дисциплинарното производство.
(2) Органът, по чието искане е образувано дисциплинарното производство, уведомява частния изпълнител, който може да даде обяснения в 7-дневен срок от уведомяването.
(3) Съветът по изпълнението изпраща материалите на председателя на дисциплинарната комисия след изтичане на срока по ал. 2.
(4) Председателят на дисциплинарната комисия определя председателя на дисциплинарния състав от квотата на Камарата по изпълнението и двама членове на дисциплинарния състав от квотата на министъра на правосъдието, на които възлага разглеждането на дисциплинарното дело.
Разглеждане на дисциплинарно дело
Чл. 74. (1) Председателят на състава насрочва заседание и поканва за участие частния изпълнител, представител на Съвета по изпълнението и представител на министъра на правосъдието, когато дисциплинарното производство е образувано по негово искане. Частният изпълнител може да ползва адвокатска защита.
(2) Заседанията на дисциплинарната комисия се провеждат при закрити врата.
(3) Дисциплинарният състав се произнася първо по искането за временно отстраняване. Решението за временно отстраняване подлежи на обжалване заедно с решението по чл. 75.
(4) В дисциплинарното производство се допускат всички доказателства от значение за делото.
(5) Доказателствата, които не може да бъдат събрани поради неявяване на свидетели или вещи лица или поради неизпълнение на задължението им да съдействат на разследването, както и поради непредоставянето на изискани документи, се събират по искане на заинтересованата страна по реда на чл. 165 - 170 Гражданския процесуален кодекс.
(6) Дисциплинарното производство може да бъде спряно, само ако трябва да бъде учредено настойничество или попечитлество на частния изпълнител.
(7) Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, само ако:
1. дисциплинарната отговорност е погасена по давност;
2. частният изпълнител е починал;
3. спрямо същия частен изпълнител за същото нарушение има незавършено дисциплинарно производство, влязло в сила решение по чл. 75 или влязло в сила определение за прекратяване на делото.
Постановяване на решението
Чл. 75. (1) Дисциплинарният състав се произнася с мотивирано решение.
(2) Решението се постановява след тайно съвещание с мнозинство от членовете на състава.
(3) Дисциплинарният състав разглежда и решава дисциплинарното дело в едномесечен срок от възлагането.
Обжалване и влизане в сила на решението
Чл. 76. (1) Решението на дисциплинарната комисия може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание.
(2) Решението може да се обжалва от частния изпълнител, от Съвета по изпълнението и от министъра на правосъдието в 14-дневен срок от съобщението.
(3) Министърът на правосъдието може да обжалва решението на дисциплинарната комисия и когато дисциплинарното производство е образувано по решение на Съвета по изпълнението.
(4) Върховният касационен съд разглежда жалбата по същество в състав от трима съдии. Съдът може да прогласи нищожността на решението, да го обезсили и прекрати дисциплинарното производството, да остави в сила решението, да отмени решението и измени наложеното наказание или да оправдае частния изпълнител.
(5) Производството пред съда може да бъде спряно само на основание чл. 74, ал. 6.
(6) Решението на Върховния касационен съд е окончателно.
Глава шеста
АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА ЧАСТНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ
Инспекции
Чл. 77. (1) Министърът на правосъдието упражнява контрол върху дейността на всеки частен изпълнител, като разпорежда извършването на инспекции.
(2) Инспекторът има право на свободен достъп в изпълнителната кантора и до служебния архив на частния изпълнител. При констатиране на нарушения инспекторът може да прави копия от документи, да разпитва свидетели и да изземва и задържа веществени доказателства
(3) При констатиране на нарушения инспекторът има достъп до банковите сметки на частния изпълнител след разкриване на банковата тайна по реда на чл. 52, ал. 5, т. 5 и ал. 6 от Закона за банките.
(4) Министърът на правосъдието може да отправя препоръки до отделен частен изпълнител и до Камарата по изпълнението за отстраняване на констатирани недостатъци.
Годишен отчет
Чл. 78. (1) В срок от шест месеца след края на всяка финансова година частният изпълнител представя в министерството на правосъдието доклад за одит, който по отношение на годишния счетоводен отчет трябва да има най-малко характера на оценка.
Глава седма
ТАКСИ И РАЗНОСКИ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО
Основание и размер
Чл. 79. (1) Такси по изпълнението се събират за:
1. извършването на изпълнителни действия;
2. извършването на други действия.
(2) За извършване на едно и също изпълнително действие от частен изпълнител и от държавен орган се събира еднаква по размер такса.
(3) Размерът на таксите по изпълнението се определят по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след вземане мнението на Камарата по изпълнението.
Събиране на такси по изпълнението
Чл. 80. (1) За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице.
(2) В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
(3) За дължимите неплатени такси и разноски районният съд издава изпълнителен лист.
Субсидирани такси по изпълнението
Чл. 81. (1) Дължимите авансови такси по изпълнението на вземане за издръжка, за предаване на дете, както и на вземане на работник по трудово правоотношение се изплащат от бюджета на съответния районен съд.
(2) Субсидираната такса се възстановява по бюджета на съда, ако бъде събрана от длъжника по изпълнението.
Обикновени такси по изпълнението
Чл. 82. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата, и не зависят от материалния интерес.
Пропорционални такси по изпълнението
Чл. 83. (1) Пропорционалните такси се събират според материалния интерес и имат определен минимален и максимален размер.
(2) Процентът на пропорционалната такса според материалния интерес намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава определен максимален размер.
(3) За определени действия тарифата може да предвиди таксата по ал. 1 да се събира в намален или в увеличен размер.
Особени такси по изпълнението
Чл. 84. (1) Размерът на таксите за извършване на действията по чл. 17, ал. 1 - 3 не е задължителен, но изплатените в по-висок размер такси не се считат разноски по изпълнението.
(2) Размерът на таксата за работата като синдик се определя съгласно чл. 661 от Търговския закон.
Допълнителна такса по изпълнението
Чл. 85. (1) Допълнителната такса по изпълнението се дължи за действия по индивидуално принудително изпълнение, извън района на частния изпълнител, в неработно време или в почивни и празнични дни.
(2) Таксата по ал. 1 не може да надхвърля размера на основната такса.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. "Такса по изпълнението" е възнаграждението, което се заплаща на частен изпълнител за извършеното действие.


ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (1) Заварените от този закон лица, изпълняващи функции по индивидуално принудително изпълнение в районните съдилища, продължават да ги изпълняват, но не по-късно от три години след влизане на закона в сила.
(2) Изпълнението на такива функции може да бъде продължено от министъра на правосъдието след изтичането на този срок, ако в района на съответния окръжен съд няма поне двама частни изпълнители.
§ 3. (1) Първото общо събрание на Камарата по изпълнението се състои от лицата по § 2, ал. 1, които отговарят на изискванията по чл. 4, т. 1, 2, 4, 5, 6 и 7 и са се кандидатирали за частни изпълнители в срока и по реда на § 4.
(2) Министърът на правосъдието свиква общото събрание в 3-месечен срок от влизане в сила на закона при следния дневен ред:
1. приемане на устав на Камарата по изпълнението;
2. избор на нейните органи;
3. определяне размера на задължителните встъпителни и годишни вноски;
4. приемане на бюджета до края на текущата година.
(3) Общото събрание може да реши включването и на други въпроси в дневния ред.
§ 4. (1) Лицата по § 2, ал. 1, които до влизането на закона в сила са изпълнявали функции по индивидуално принудително изпълнение в районните съдилища в продължение на една година и отговарят на изискванията по чл. 8, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 6 и 7, придобиват правоспособност на частен изпълнител без конкурс за района, в който са изпълнявали функциите, ако в едномесечен срок от влизане на закона в сила подадат заявление и документи по чл. 6.
(2) Министърът на правосъдието издава заповед за възлагане на правомощията на лицата по ал. 1. Заповедта се обявява на видно място в сградата на Министерството на правосъдието.
(3) Лицата по ал. 1 встъпват в длъжност по реда на чл. 11 и 12, като изпълнението на изискванията по чл. 11, ал. 1 трябва да се осъществи в 6-месечен срок влизането в сила на заповедта по ал. 2. С встъпването в длъжност на лицето трудовото му правоотношение се прекратява.
§ 5. Правоспособност на частен изпълнител могат да придобият при условията на § 4, ал. 1 и лица, които не изпълняват функции по индивидуално принудително изпълнение в районните съдилища към деня на влизане на закона в сила, но отговарят на изискванията по чл. 4 и са работили като съдия-изпълнител и/или съдия в продължение най-малко 3 години. При същите условия и по същия ред правоспособност на частен изпълнител могат да придобият и лицата с образователна и научна степен "доктор по право".
§ 6. Лицата по § 2, ал. 1 могат да придобият правоспособност на частен изпълнител по общия ред и когато нямат юридическия стаж по чл. 4, ал. 1, т. 3.
§ 7. Министърът на правосъдието провежда конкурса по чл. 7 в 9-месечен срок от влизането на закона в сила.
§ 8. (1) Висящите изпълнителни производства се довършват от съдия-изпълнителите.
(2) Висящо изпълнително производство може да бъде продължено от частен изпълнител по възлагане от взискателя. Ако поисканото изпълнително действие не е извършено от съдия-изпълнителя, внесената авансова такса по изпълнението се изплаща на частния изпълнител от бюджета на съответния районен съд.
(3) Висящо изпълнително производство за събиране на частно държавно вземане може да бъде продължено от частен изпълнител по възлагане от държавното учреждение - кредитор.
§ 9. (1) Висящите изпълнителни производства се прекратяват при прекратяване на изпълнението на функциите по индивидуално принудително изпълнение от районните съдилища съгласно § 2.
(2) Министърът на правосъдието възлага на частен изпълнител събирането на частните държавни вземания по прекратените производства, продължаването на които не е възложено от държавното учреждение - кредитор.
§ 10. До обнародването на тарифата по чл. 79, ал. 3 изпълнителните действия се таксуват по досегашния ред.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 11. В Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр.) се правят следните изменения и допълнения:
1. в чл. 35е, ал. 1 думите "съдия-изпълнителите" се заменят с "частните изпълнители".
2. в чл. 35е, ал. 8 думите "съдия-изпълнителите" се заменят с "частните изпълнители".
§ 12. В Закона за особените залози (Обн., ДВ, бр. 100 от 22.11.1996 г., изм. и доп., бр. 86 от 30.09.1997 г., бр. 42 от 5.05.1999 г., бр. 19 от 28.02.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г., се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 35 думите "съдия-изпълнител" се заменят с "частния изпълнител", а думите "съдия-изпълнителят" се заменят с "частният изпълнител".
3. В чл. 36 ал. 2 думите "съдия-изпълнителя" се заменят с "частния изпълнител", а думите "съдия-изпълнителят" се заменят с "частният изпълнител";
4. В чл. 41, ал. 5 се отменя.
§ 13. В Закона за държавните такси (Обн., Изв., бр. 104 от 28.12.1951 г., доп., бр. 89 от 6.11.1959 г., изм., бр. 21 от 11.03.1960 г., доп., ДВ, бр. 53 от 6.07.1973 г., бр. 87 от 13.12.1974 г., изм., бр. 21 от 14.03.1975 г., бр. 21 от 13.03.1990 г., изм. и доп., бр. 55 от 12.07.1991 г., доп., бр. 100 от 10.12.1992 г., бр. 69 от 4.08.1995 г., бр. 87 от 29.09.1995 г., бр. 37 от 30.04.1996 г., изм. и доп., бр. 100 от 22.11.1996 г., изм., бр. 104 от 6.12.1996 г., бр. 82 от 19.09.1997 г., доп., бр. 86 от 30.09.1997 г., бр. 133 от 11.11.1998 г., изм., бр. 81 от 14.09.1999 г., доп., бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и доп., бр. 62 от 25.06.2002 г., изм., бр. 63 от 28.06.2002 г., доп., бр. 90 от 24.09.2002 г., бр. 84 от 23.09.2003 г., изм., бр. 86 от 30.09.2003 г., доп., бр. 24 от 23.03.2004 г., изм., бр. 36 от 30.04.2004 г., бр. 37 от 4.05.2004 г.) в чл. 4, б. "в" думите "съдия-изпълнител и от" се заличават.
§ 14. В Закона за данък върху добавената стойност (Обн. ДВ, бр.) чл. 43 от се променя така:
"Чл. 43. Правни услуги по смисъла на този закон са услугите, осъществявани от адвокат, нотариус или частен изпълнител по реда на Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност или Закона за частното изпълнение."
§ 15. В Закона за облагане доходите на физическите лица (Обн., ДВ, бр. 118 от 11.12.1997 г., Решение № 6 на Конституционния съд на РБ от 19.03.1998 г. - бр. 35 от 27.03.1998 г.; изм. и доп., бр. 71 от 23.06.1998 г., бр. 153 от 23.12.1998 г., доп., бр. 50 от 1.06.1999 г. изм., бр. 103 от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 111 от 21.12.1999 г., бр. 105 от 19.12.2000 г., бр. 110 от 21.12.2001 г., доп., бр. 40 от 19.04.2002 г.,изм., бр. 45 от 30.04.2002 г., доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., изм. и доп., бр. 118 от 20.12.2002 г., изм., бр. 42 от 9.05.2003 г., бр. 67 от 29.07.2003 г., доп., бр. 95 от 28.10.2003 г., изм. и доп., бр. 112 от 23.12.2003 г., изм., бр. 36 от 30.04.2004 г., бр. 37 от 4.05.2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 58, ал. 2 думите "съдия-изпълнителите уведомяват" се заменят с "частният изпълнител уведомява".
2. В § 1 от допълнителните разпоредби, т. 6 след думите "нотариуси" се добавя "частни изпълнители".
§ 16. В Закона за задълженията и договорите (Обн. ДВ, бр.) чл. 185, буква "б" думите "съдиите-изпълнители" се заменят с "частните изпълнители".
§ 17. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., бр. 21 от 20.02.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г., се правят следните изменения:
1. Чл. 651 се изменя така:
"Чл. 651. Запечатването се извършва от частния изпълнител. Протоколът за извършените действия се изпраща на съда."
2. В чл. 653, ал. 1 думите "и съдия-изпълнителя" се заличават.
§ 18. В ДПК (обн., ДВ, бр.) навсякъде думите "съдия-изпълнителя" се заменят с "частния изпълнител".
§ 19. В Закона за адвокатурата (Обн., ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г.) в чл. 5, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. в т. 4 думите "съдия-изпълнител" се заличават;
2. в т. 5 след думата "нотариус" се добавя "или частен изпълнител".
§ 20. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Загл. изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г. обн., ДВ, бр. 104 от 6.12.1996 г., изм., бр. 117 от 10.12.1997 г., бр. 118 от 10.12.1997 г., изм. и доп., бр. 123 от 22.12.1997 г., бр. 24 от 27.02.1998 г., изм., бр. 69 от 3.08.1999 г., изм. и доп., бр. 18 от 25.02.2003 г., доп., бр. 29 от 9.04.2004 г., изм., бр. 36 от 30.04.2004 г.) в чл. 8, ал. 2 след думите "съдия-изпълнител" се добавя "частен изпълнител, помощник-изпълнител".
§ 21. В Закона за авторското право и сродните му права (Обн., ДВ, бр. 56 от 29.06.1993 г., изм., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм. и доп., бр. 10 от 27.01.1998 г., бр. 28 от 4.04.2000 г., доп., бр. 107 от 28.12.2000 г., изм. и доп., бр. 77 от 9.08.2002 г., се правят следните изменения и допълнения:
1. в чл. 96а, ал.4 думите "съдия-изпълнителя" се заменят с "частния изпълнител";
2. чл. 96а ал. 6 се отменя.
§ 22. В Закона за банките (Обн., ДВ, бр.52 от 1997 г., изм., бр.15, 21, 52 и 70 от 1998 г., бр.54, 103 и 114 от 1999 г., бр.1, 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр.1 от 2001 г., бр.45, 91 и 92 от 2002 г. и бр.31 от 2003 г.) в чл.52, ал.5 от се добавя нова т.5:
“5. инспектор от Министерството на правосъдието, който при извършване на проверка при условията и по реда на чл. 80а, ал. 1 и 2 от Закона за частното изпълнение е констатирал с акт извършено от частен изпълнител нарушение на Закона частното изпълнение и подзаконовите актове по прилагането му.”
§ 23. В Наказателния кодекс (Обн.) в чл. 290а от се създават нови алинеи 2 и 3:
"(2) Същото наказание се налага на този, който след поискване от съда откаже да даде декларацията, която е длъжен да даде по закон.
(3) Деецът по ал. 1 и 2 не се наказва, ако при разкриване на истината би обвинил в престъпление себе си, съпруга си, низходящите, възходящите, братята или сестрите си."
§ 24. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.
§ 25. Законът влиза в сила в от 01.01.2005 г.







М О Т И В И


Състоянието на съдебното изпълнение в България налага констатацията, че след промените, извършени в обществено-икономическите отношения у нас през годините след 1990 г. то е крайно неефективно и не отговаря на съществено изменените, увеличени и усложнени взаимоотношения. Негативните последици от това несъответствие се отразяват демотивиращо на всички субекти на гражданския оборот, включително на българските и чуждестранните инвеститори. В резултат има ясно изразен отрицателен ефект за доверието в правосъдната система като цяло, както и за икономическия растеж и изобщо за гражданските и икономическите отношения в страната.
Проблемът не е еднороден, тъй като за неработещото изпълнение може да бъдат посочени поне две основни причини - бавен изпълнителен процес като законодателна уредба от една страна и ниско ниво на правоприлагане поради неадекватна на съвременните условия система и статут на съдебните изпълнители – от друга. Възможното решение на този двустранен проблем означава да се възприеме подходящ модел за извършване на съществена промяна с цел да се постигне подобряване на принудителното изпълнение. По възможност най-добре е едновременно се осъществи следното – да се проведе реформа в статута и организацията на съдиите-изпълнители и да се приемат качествени изменения в ГПК, чрез които да се рационализират процедурите в частта за изпълнителното производство.
Предлаганият проект на Закон за частното изпълнение има за цел да предложи решение на първата група въпроси. Същият изразява виждането на вносителите за отговарящ на съвременните нужди на обществото статут на изпълнителите и ефективна организация на тяхната дейност, включително намиране на механизъм за адекватен контрол върху тяхната дейност.
Със законопроекта се предлага да се премине изцяло към частни изпълнители в случаите, когато се прилагат способи за принудително изпълнение на частни вземания. Законопроектът и предлаганата с него реформа не засяга по никакъв начин обхвата, статута и организацията на събиране на публични вземания.
При въвеждане на фигурата на частен изпълнител логично е изоставено определението “съдебен”, ползвано в предходни работни варианти на законопроекта и други материали, тъй като дейността ще бъде изведена от съдебните структури и терминът “съдия” би бил некоректен.
В концептуално отношение е възприето, че всеки частен изпълнител може да извършва изпълнителни и други действия на територията на цялата страна. С предлаганото решение се преодоляват редица негативи, които има при ограничаване на правомощията на частния изпълнител само на територията на определен район, поощрява се конкуренцията между частните изпълнители, дава се право на избор на кредиторите и на други лица да се обърнат към наистина професионално работещите изпълнители. Същевременно е вписана забрана частен извършител да откаже извършването на изпълнителни действия в неговия район (чл.18, ал.4, предл.второ).
При определяне на структурата и съдържанието на законопроекта е търсено сходство с тези на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, което е разбираемо поради еднородния характер на двата акта, като има и различия, дължащи се на спецификите в регулираната материя.
В структурно отношение законопроектът се състои от седем глави, с които последователно са регламентирани общи разпоредби, въпросите за придобиване и загубване на правоспособност, основни изисквания към частния изпълнител и организация на дейността му, устройство и функции на Камарата по изпълнението и на нейните органи, имуществена и дисциплинарна отговорност, административен контрол върху дейността на частния изпълнител, както и такси и разноски по изпълнението. Предвидени са допълнителни и преходни и заключителни разпоредби, в последните са предложени необходимите изменения и допълнения в други закони, за да се синхронизират понятията и новите моменти в материята.
В глава І са изведени общите разпоредби на закона - неговият предмет и е уточнено съдържанието на основното за закона понятие “частен изпълнител”. Въведено е създаването на Камара по изпълнението.
Глава ІІ е основна за законопроекта. Същата съдържа регламенти за изискванията и реда за придобиване и загубване на правоспособност на частен изпълнител, възлагане на правомощия по изпълнението и встъпване в длъжност и др. Уредбата до голяма степен е аналогична на тази за придобиване на правоспособност от нотариуси по реда на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, като и тук е предвидено провеждане на конкурс за частни изпълнители. Подборът на частните съдебни изпълнители е изключително важен и е в пряка връзка с нуждата от качествено и ефективно съдебно изпълнение, поради което е предложено да се извършва чрез изпит, проведен като конкурс. Съществено значение има разпоредбата на чл.9, ал.1, съгласно която след резултатите от конкурса министърът на правосъдието прави допълнителна преценка за това на кои от класираните кандидати да бъдат възложени правомощия по изпълнението. Тази преценка е изцяло по целесъобразност и се основава на това кои кандидати се ползват с необходимото обществено доверие, за да им бъдат възложени такива правомощия. Съобразно това обстоятелство заповедта на министъра за възлагане на правомощия по изпълнението подлежи на съдебен контрол като административен акт само по законосъобразност, но не и относно съдържанието на посочената преценка, която е по целесъобразност.
Много съществено в тази част на законопроекта е какъв обем и с какъв характер са правата и задълженията, които се определят на частния изпълнител. Ясно е посочено, че частният изпълнител е независим и при изпълнение на професионалните си задължения се подчинява само на закона, както и че му се дължи уважение и съдействие от полицията и кметове при изпълнение на неговите функции. Важно обстоятелство, за да може частният изпълнител да извършва ефективно дейността си, е да има регламентирано право на достъп до данни за длъжника, съдържащи се в съдебни и административни служби, Централен депозитар-АД, както и в редица регистри. Извън преките си функции във връзка с изпълнителните производства, в чл.17 са предвидени и редица други действия, които частният изпълнител може да извършва по възлагане от заинтересовани лица (взискател, длъжник, двете страни в изпълнителното производство) или съда, който може да възложи на частния изпълнител да бъде синдик. Разписани са и основните задължения на частния изпълнител, сред които да опазва правата и интересите на страните, да пази професионална тайна, да води самостоятелен служебен архив. Задълженията на частния изпълнител по управлението и разпореждането с парични средства са разписани в чл.25, като е предвидено да разкрие не по-малко от една специална сметка в банка, в която се превеждат само средства, получени от осребряване на имуществото на длъжници. Тези парични средства не могат да бъдат запорирани за задължения на самия частен изпълнител. Предвидено е задължително застраховане за частния изпълнител за вреди от неизпълнение на негови задължения при условия и по ред, които ще бъдат уточнени в наредба на МС.
Въведена е фигурата на помощник-изпълнител, като подробно са разписани начинът на неговото овластяване и обемът на действията, които може да извършва, както и основанията за загубване на неговите правомощия. Особеност сред тях е това, посочено в чл.39, ал.1, т.6 – придобиване на юридически стаж, тъй като идеята е чрез помощник изпълнителите да се подготвят квалифицирани кандидати за изпълнители, но не и да има отделна такава професия.
Уредени са и случаи, при които се налага заместване на частен изпълнител при изпълняване на функциите му. Възможностите за това са заместване от помощник-изпълнител, от друг частен изпълнител от същия или съседен район или от частен изпълнител по назначаване от Съвета по изпълнението.
Втората основна група въпроси са тези, свързани с устройството и дейността на Камарата по изпълнението на нейните органи, регламентирани в глава ІІІ от законопроекта.
Устройството и дейността на камарата ще бъдат уточнени с устав. Камарата може да има имущество, част от което са заплащаните от нейните членове вноски. Органи на камарата са Общото събрание на частните изпълнители, Съветът по изпълнението, Контролният съвет и дисциплинарната комисия. В законопроекта подробно са разписани правила за избор, изисквания към членовете, за кворум, мандат и правомощия на отделните органи.
Отговорността за дейността на частния изпълнител е имуществена и дисциплинарна, уредени съответно в глави ІV и V от законопроекта. Изрично е записано, че държавата не отговаря за действията на частния изпълнител. Освен това в гл.VІ е предвидено осъществяване и на административен контрол от министъра на правосъдието чрез свой орган (инспектор), натоварен с контролни функции и извършване на проверки на място и права, свързани с предложения до министъра за активиране на процедурата по отнемане на правоспособност при определени в закона условия, както и за налагане на други дисциплинарни наказания. Законопроектът предвижда и съсловен контрол, осъществяван от съсловната камара. Нашето разбиране е, че без да е разписан изрично в този законопроект, особено важен е съдебният контрол върху актовете и действията на частния изпълнител, уреден в ГПК.
В глава VІІ са уредени таксите, които се събират от частните изпълнители. Такса по изпълнението е възнаграждението, което се заплаща на частен изпълнител за извършеното действие. Размерът на таксите по изпълнението следва да бъде определен в тарифа, приета от МС по предложение на министъра на правосъдието след вземане мнението на Камарата по изпълнението. Най-общо предвидените такси са обикновени и пропорционални, като за вторите трябва да се предвиди максимален размер, който не може да се надвишава.
Много важно за въвеждане на новата система е създаването на преходни правила, чрез които да се осигури приемственост и плавно преминаване, както и решаването на други въпроси през периода на едновременно съществуване на съдебни и частни изпълнители. Предлага се възможност за съдиите-изпълнители, които към влизане на закона в сила изпълняват функции по индивидуално принудително изпълнение в районните съдилища при посочени условия, включително ако отговарят на изискванията на чл.8, ал.1, т.1, 2 и 4-7 от закона, да придобият правоспособност на частен изпълнител без конкурс. Такава възможност има и за други ограничително посочени лица с висока квалификация, посочени в §5 от ПР.
Синхронизирането на новата уредба с действащите закони е предложено в заключителни разпоредби, където е посочен и моментът на влизане в сила на закона.
Прилагането на закона се предлага да се възложи на министъра на правосъдието. По прилагането на закона с цел по-подробна уредба по отделни въпроси е предвидено да бъдат приети или издадени няколко наредби, изрично предвидени в законовите текстове.
С въвеждането на фигурата на частен изпълнител и ясно регламентиране на неговата публична дейност се очаква да се създадат условия за участието в тази област на професионално съсловие, което е мотивирано към бързина и ефективност. В резултат на това ще се създадат предпоставки да бъдат изтласкани по естествен път съществуващите и към момента нерегламентирани паралелни “изпълнителни” способи.
Към тази дейност ще се ориентират юристи с добра квалификация, което ще се отрази позитивно върху качеството на работата и ще се повиши престижът на професията. В съчетание с адекватни промени в Гражданския процесуален кодекс това са основните предпоставки за решаване на значителни за обществото проблеми.



ВНОСИТЕЛИ: Огнян Герджиков и група н.п.








Проект !


З А К О Н

ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(Обн., Изв., бр. 12/1952 г., изм., бр. 92/1952 г., бр.89/1953 г., бр. 90/1955 г., бр. 90/1956 г., бр. 90/1958 г., бр. 50, 90 и попр. бр. 99/1961 г., изм. ДВ, бр. 1/1963 г., бр. 23/1968 г., бр. 27/1973 г., бр. 89/1976 г., бр. 36/1979 г., бр. 28/1983 г., бр. 41/1985 г., бр. 27/1986 г., бр. 55/1987 г., бр. 60/1988 г., бр. 31 и 38/1989 г., бр. 3

[zzz_lala]

Какта е видно §4 от ПР - който до сега си е бил в съда, ще се уреди отново...останалите - на конкурс.

[донна2]

не се знае нищо докато не се обнародва ,но доколкото чувам май няма да стават частни много от съдии изпълнителите не са съгласни

има и нещо друго много колеги биха работили със съдия изпълнител който си върши работата , а не с такъв който е съдия изпълнител и е станал частен само по силата на закона

[младежа]

Смущава ме и факта,че съдия -изпълнителя може да бъде едновренменно и синдик .......и управител на повереното....... напр. за изнасяне на публична продан имущество ???
Някой знае ли, дали ще смогнат да го приемат и обнародват? А какво ли ще стане с висящите дела, тъй като при тях НЕ СА внесени такси на съдията в, а в бюджета на съдилищата??? Май отново ще си плащат хорицата, защото никой няма да се занимава с дела ,за които не му е платено ...?

[донна2]

по това което съм чувала от съдии изпълнители щели да си останат държавни ,но маже да е само слух защото на тях така им изнася

[младежа]

Предполагам,че ще изместят срока за влизане на закона в сила. Трябва да подготвят подзаконовите актове и дса имат време да осмислят по-добре закона.

[младежа]

Бих искал да добавя,че в Полша съдии-изпълнителите са частни вече близо 10 години и са на процент, което стимулира тяхната работа. Би било хубаво да НЕ измисляме топлата вода, щом сме тръгнали към Европа.
Така всички са доволни : и кредитори и държавата като правна и данъчна система /повече и по-бързи пари от данъци / .

[BaTSali]

Напълно споделям Вашето становище, Колега!! Нека не откриваме топлата вода. Предполагам, че разполагаме с достатъчно кадърни преводачи, които ще съумеят да преведат чуждия опит. Важното е по време на превода, да не стане пак "побългаряване" на нещата като в онази пословица, докато няма нещо вързано с тел в една кола, или машинария не може да тръгне - български патент.
Нека не се правим, че всичко отбираме и разбираме!

[МЛАДЕЖА]

DA PRIEMEM " PRAvEN EVROPEjSKI BORD " и стига експерименти !!!!!

[денис белята]

МЛАДЕЖА ти не стана ли нотариус бе???

[младежа]

Отказах се, спечелих за забутан район.

[денис белята]

Не ти вярвам мисля че всички се вписаха от 94 изкарали Кажи ми само за успокоение с колко се набута защото и аз малко....само за мое успокоение де че не съм само аз

[питащия]

Кое е по-важно - статута на съдия изпълнителя или процедурата , по която ще работи. Не е ли очевидно , че изпълнителният процес крещи за реални и същински промени, а не мястото на съдия изпълнителя .С какво ще се обясни факта че времетраенето между първата и втората публична продан е шест месеца съгласно ГПК. И как този факт ще бъде подминат от частния изпълнител? Каква ще е ролята на частния изпълнител в случаите когато длъжника няма имущество или когато е с неизвестен адрес или при публична продан на движими вещи по досегашния ред.... Само таксите ще са по -големи....Как тълкувате факта, че докато трае изпълнителния процес длъжника няма да може да обжалва изпълнението. Ами ако вие сте този длъжник и е издаден изпълнителен лист възоснова на фалшив запис на заповед....Кой ще осъществява призоваването на частния изпълнител и какъв е реда когато длъжника е в дома си , но не отворя вратата още при първата прозовка за доброволно изпълнение?Липсва законно основание да се влезе принудително и никой не може да застави длъжника да отключи.Къде остава задължението за регистрация на всяка промяна в настоящия адрес на длъжника и кой я санкцонира. На какво съдействие от органите на държавна власт може да разчита един частник и дали достъпа до информация върху имущественото състояние на длъжника ще е на необходимото ниво? Къде остава функцийте на държавата по осъществяване на държавната принуда и редно ли е те да се делегират в частни ръце? Та нали по-високото качество на принудителното изпълнение ще изисква и повече средства, които логично ще дойдат от взискателите, но това не гарантира събираемост, защото ако длъжника няма нищо на свое име частният изпълнител нищо не може да направи, а разноски вече ще са направени и то не малко...

[BaTSali]

Твръде актуални и наистина болезнени въпроси поставяте Колега, така е!
Да вземат нашите "законотворци" вместо да се правят на многознаещи и много можещи да прочетат, а ако не могат да им преведат, някой наистина действащ закон за частни съдии-изпълнители от ЕС, нали натам сме се запътили?!

[питащия]

много е лисно да се преведе чужд закон , но то е като да присадиш палма в зимни условия...Средата е различна и е нормално закона ,който ще приемат да е съобразен с реалните условия и местната почва.... Тенденцията била към частно изпълнение, но да видим коя :
Във Великобритания, Австрия,Германия, Швейцория,Дания... съдебното изпълнение не е само частно а и там където го има то е като алтернатива на другата форма..., и в страни като Литва, Латвия, Естония, Полша - наскоро европеизирали се +, Холандия е налице частно изпълнение...Да казват, че процеса там се е мутризирал, но очевидно това никого не смущава...Единствено Франция размахва байрака на частното изпълнение, но там то е със столетни традиции. Нека стигнем стандарата и условията, начина на живот на един французин пък тогава да се развихри и частния изпълнител...В една бедна и обрулена държава каквата сме ние ,при този беден и оголял народ само терора от частния изпълнител липсваше...Но както се казва - приватизацията свърши време е да се намери нова форма за преразпределение на парчетата от баницата...

[amika_m]

А може ли един въпрос извън темата - може ли съдия-изпълнител да продаде част от завод, чийто собственици са Държавата-60% и Холдинга - 40%? Каква е процедурата за събиране на вземанията, дължащи се от дружеството-длъжник за неизплатени трудови възнаграждения?

[alexander_tonev]

Към питащия - точно това и мен ме притеснява. У нас всичко придобива уродливи форми. Пример са нотариусите, работещи в комбина с мутри. И още нещо - защо наистина го няма това в страната, където договорът е свещен и има силата на закон - Великобритания? Защото принуда не следва да се осъществява от частни лица

[донна2]

за амика
пусни си тема и опиши целия случай

[boba]

Да, у нас всичко е уродливо. А справедливо ли е това всеки трети да взема кредит или заем и да не мисли да го връща? Или преди - да си купуват СИМ-карти и на втория месец да спират да плащат сметките? И аз да съдя държавно предприятие и то с години да не ми плаща сумите по изпълнителния лист и главния му юрисконсулт да "играе" със съдия-изпълнителя?