начало

Правна уредба на споразуменията за избор на съд по граждански и търговски дела Правна уредба на споразуменията за избор на съд по граждански и търговски дела

Решение № 3 от 04.05.2011 г. на КС по УБДХ

Дискусии и казуси в областта на административното право и процес
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Решение № 3 от 04.05.2011 г. на КС по УБДХ

Мнениеот system » 09 Май 2011, 09:58

Здравейте, уважаеми колеги ! Дано не дублирам темата на някого, но поне аз не срещнах друга такава тема във форума. Поствам съдържанието на решение на Конституционния съд, с което е обявен за противоконституционен чл. 7 от УБДХ в частта му относно необжалваемостта на решенията на районните съдилища:
РЕШЕНИЕ № 3
София, 4 май 2011 г.
по конституционно дело № 19 от 2010, съдия докладчик Евгени Танчев
Конституционният съд в състав: Председател: Евгени Танчев, и членове: Емилия Друмева, Владислав Славов, Димитър Токушев, Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Георги Петканов, Ванюшка Ангушева, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, при участието на секретар-протоколиста Снежана Петрова разгледа в закрито заседание на 4 май 2011 г. конституционно дело № 19/2010 г., докладвано от съдията Евгени Танчев.
Производството по делото е по реда на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
Образувано е по искане на тричленен състав на Върховния административен съд на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията за установяване на противоконституционност на чл. 7, изр. 1 от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство (УБДХ) (обн., ДВ, бр. 102/1963 г., последно изм., ДВ, бр. 27/2009 г.), съгласно който „Решението на районния съдия не подлежи на обжалване и се изпълнява незабавно”.
В искането се твърди, че наказанието „задържане в поделенията на Министерство на вътрешните работи (МВР)” е равнозначно на наказанието „лишаване от свобода” и забраната по чл. 7, изр. 1 УБДХ наказанието да не подлежи на инстанционен контрол противоречи на чл. 31, ал. 4 от Конституцията и на чл. 2, ал. 1 от Протокол 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Сочи се, че на обвиняемия се налага наказание „лишаване от свобода”, което е изключително тежко и сам? по себе си достатъчно да се приеме, че деянието следва да се приравни на престъпление по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС. Вносителят на искането поддържа, че трябва да се признае право на наказания да обжалва решението на районния съд, защото на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията следва да се приложи международният акт, който има предимство пред нормите на вътрешното право. Същевременно в искането се твърди, че поради съображения за изключване на възможността за постановяване на противоречиви решения от съдилищата тричленният състав на Върховния административен съд сезира Конституционния съд да се произнесе и да установи противоконституционността на чл. 7, изр. 1 УБДХ.
С определение от 24 февруари 2011 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество и е конституирал като заинтересувани страни по делото Народното събрание, Министерския съвет, министъра на вътрешните работи, министъра на правосъдието, Върховния касационен съд, главния прокурор, Висшия адвокатски съвет, Българския хелзинкски комитет, Съюза на юристите в България, фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека”, фондация „Български адвокати за правата на човека” и сдружение „Център на неправителствените организации в Разград”.
Постъпили са становища от всички конституирани като заинтересувани страни с изключение на Народното събрание и Министерския съвет.
В становищата си министърът на вътрешните работи, Върховният касационен съд, Висшият адвокатски съвет, Българският хелзинкски комитет, Съюзът на юристите в България, фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека”, фондация „Български адвокати за правата на човека и сдружение „Център на неправителствените организации в Разград” считат оспорената разпоредба за противоконституционна. Обобщено, съображенията се свеждат до противоречието й с конституционния принцип за осигуряване на всеобщото право на защита, тъй като административното нарушение по УБДХ се приравнява на престъпление заради строгостта на санкцията „задържане в поделенията на МВР”.
Обратното разбиране е развито в становището на министъра на правосъдието, който счита, че не са налице материални основания за обявяване на противоконституционност и несъответствие с норми на Европейското право на чл. 7, изр. 1 УБДХ.
Главният прокурор на Република България поддържа в становището си, че искането е недопустимо, защото, ако тричленният състав е установил противоречие на чл. 7 УБДХ с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, е следвало да приложи Конвенцията, която съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от вътрешното ни право и има приоритет пред него, а твърденията за противоречива съдебна практика са неубедителни и тя се отстранява с тълкуване на законите от Върховните съдилища, а не с актове на Конституционния съд. По същество главният прокурор намира искането за неоснователно, защото инстанционността на съдебния контрол не е конституционно задължителна.
Конституционният съд, като обсъди съображенията на вносителя на искането и становищата на заинтересуваните страни, прие следното:
Административното наказание „задържане в поделенията на МВР” е въведено с приемането на Указа за борба с дребното хулиганство през 1963 г., като междувременно на основание чл. 9, ал. 2 УБДХ е приет и Правилник за прилагане на Указ № 904 за борба с дребното хулиганство ( обн., ДВ, бр. 106 от 03.12.2004 г.). Същото административно наказание – „задържане в териториална структура на МВР” за срок до 25 денонощия, е предвидено и в чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (обн., ДВ, бр. 96 от 29 октомври 2004 г.).
Наказанието „задържане в поделенията на МВР” е предвидено алтернативно с наказанието глоба от 100 до 500 лева за противообществени прояви (дребно хулиганство), дефинирани в чл. 1, ал. 2 УБДХ като „непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение или държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс (НК)”.
От уредбата в Указа за борба с дребното хулиганство е видно, а и в правната теория е категорично възприето разбирането, че наказанието „задържане в поделенията на МВР” притежава всички белези на административното наказание и се налага като основно наказание алтернативно с административното наказание глоба.
Разпоредбите в областта на административното наказание се съобразяват с общите принципи на наказателната политика у нас, но съдържат и специфични елементи, които ги разграничават от разпоредбите, свързани с наказателната отговорност. Административните наказания са неблагоприятни в имуществен или морален план последици, които се налагат по определен в закона ред заради извършени административни нарушения. Тежестта по налагането и изпълнението им е върху администрацията, респективно върху съда в предвидените от закона случаи за разлика от наказателната отговорност, където единственият наказващ орган е съдът. Особено съществено е, че административнонаказателната отговорност (в това число по УБДХ) следва да се реализира своевременно и ефективно.
Независимо че се касае до административно нарушение, а не до престъпление, съществува проблемът с липсата на предвидено в Указа за борба с дребното хулиганство обжалване на решението на районния съдия.
Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН) в чл. 63, ал. 1 (редакция ДВ, бр. 30/2006 г.) предвижда, че решението на районния съдия подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета на Административно-процесуалния кодекс. Решението за налагане на най-тежкото административно наказание „задържане в поделенията на МВР” не подлежи на касационно обжалване съгласно оспорения чл. 7, изр. 1 УБДХ, което дава основание на съдилищата, в това число и на Върховния административен съд, в практиката си да приемат, че, изхождайки от логическото, систематично и историческо тълкуване, решенията по указа не подлежат на обжалване с мотиви, че ЗАНН и УБДХ са в съотношение общ към специален закон и специалният закон дерогира действието на общия закон (в този смисъл определения № 9959 по адм.д. № 9327/2003 г.; № 8190 по адм.д. № 11096/2006 г.; № 14673 по адм.д. № 15200/2009 г.; № 11327 по адм.д. № 10526/2009г.; № 1371 по адм.д. № 525/2011 г. на Върховния административен съд). Конституционният съд отчита още едно важно обстоятелство – административното наказание по Указа за борба с дребното хулиганство не се налага от административен орган, който съставя само акт (чл. 2, ал. 1 УБДХ), а се налага за пръв път от районния съдия, който има такова правомощие съгласно чл. 47, ал. 1, б. „в” ЗАНН. Липсва инстанционен контрол върху действията на районния съдия за разлика от всички други хипотези на налагане на административни наказания по другите специални закони . Производството по чл. 2 – 6 УБДХ стои най-близо до производството по чл. 78а НК, при което при определени условия районният съдия освобождава лицето от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба”, като решението му съгласно чл. 378, ал. 5 НПК подлежи на проверка пред въззивната инстанция.
Принцип в Наказателно-процесуалния кодекс е, че съдебните актове, с които се налага наказание лишаване от свобода, се проверяват по реда на редовния инстанционен контрол. За съдебните административни производства е предвидено, че са двуинстанционни (чл. 131 АПК). За административно-наказателното производство е предвидена двуинстанционност в чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Тежестта на административната санкция „задържане в поделенията на МВР” е голяма и правният статус на лицата, „задържани под стража”, „задържани в поделенията на МВР” и „лишени от свобода”, е еднакъв, в който смисъл се е произнесло Общото събрание на наказателна колегия на Върховния съд с Тълкувателно решение № 89 по н.д. № 74/1982 г. Категорично е становището на Върховния съд, че задържаният в поделенията на МВР на основание УБДХ има качеството на затворник по смисъла на чл. 297, ал. 3 НК (вж Тълкувателно решение № 29 по н.д. № 8/1988 г. ОСНК на ВС).
Конституцията на Република България в чл. 31, ал. 4 прогласява, че не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. Правото на справедлив съдебен процес „при наличието на каквото и да е обвинение срещу него” е уредено и в чл. 6, т. 1 КЗПЧОС, който съгласно чл. 5, ал. 4 от основния закон съставлява част от вътрешното право и се прилага с предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат. Поради това Конвенцията следва да бъде прилагана директно от националните съдии без да бъде опосредена от намесата на Конституционния съд. Тълкуването на разпоредбите на Конституцията, свързани с основните права, трябва да бъдат съобразени с нормите на КЗПЧОС.
Вносителят на искането се позовава при обосноваване на доводите си изцяло на чл. 2, т. 1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС, съгласно който всяко лице, признато от съда за виновно в извършването на престъпление, има право да обжалва обявяването си за виновно или осъждането си пред висшестоящ съд. Цитираният протокол е подписан от Република България на 3 ноември 1993 г., ратифициран е със закон (обн., ДВ, бр. 87/2000 г. ), влязъл е в сила за Република България от 1 февруари 2001 г., но не е обнародван в „Държавен вестник”. Конституционният съд не може да изгради изводите си върху него, защото „международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България, но необнародвани в „Държавен вестник”, не са част от вътрешното право на страната, освен ако са приети и ратифицирани преди сега действащата Конституция и по съществуващия при ратификацията им ред обнародването им не е било задължително. Последните нямат предимство по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията пред нормите на вътрешното законодателство. Такова предимство придобиват от момента на обнародването” (вж. Решение № 7/1992 г. по к.д. № 6/1992 г. на Конституционния съд).
В практиката си Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) приема като алтернативни критерии за определяне кои нарушения представляват „престъпления” по смисъла на Конвенцията класифицирането на нарушението съгласно националното право, характера на производството и характера и степента на суровост на наказанието (Решение от 21.12.2006 г. на ЕСПЧ по делото Борисова срещу България; Решение от 14.01.2010 г. на ЕСПЧ по делото Цонев срещу България)
Конституционният съд счита, че деянието дребно хулиганство по характера си е нарушение на обществения ред, поради което представлява „наказателно обвинение” по смисъла на Конвенцията. Като такова то следва да бъде класифицирано и поради тежестта и строгостта на предвиденото като основно наказание „задържане в поделенията на МВР”, което е равнозначно на наказанието „лишаване от свобода” (Решение от 23.04.2009 г. на ЕСПЧ по делото Камбуров срещу България; Решение от 1.10.2009 г. на ЕСПЧ по делото Станчев срещу България). Нарушението по чл. 1, ал. 2 УБДХ не може да се квалифицира като незначително или маловажно отново поради предвидената санкция „задържане в поделенията на МВР” на нарушителя.
Ограничаването на правото на обжалване на нарушителя пред по-горна инстанция на съдебен акт, който предвижда налагане на наказание „задържане в поделенията на МВР”, надхвърля необходимото за осъществяване на правосъдието, въпреки че актът е постановен в административно-наказателно производство. С въвеждане на забраната да се обжалва решението на районния съдия се нарушава правото на задържания на двустепенна юрисдикция, при това за наложено най-тежкото предвидено административно наказание или глоба от 100 до 500 лева. Съществуването на ускорени производства в областта на наказателното право сам? по себе си не противоречи на чл. 6 КЗПЧОС, но не бива принципите за бързина и стабилитет на съдебните решения да имат приоритет пред правото на защита на обвиняемия. От горното следва изводът, че чл. 7, изр. 1 УБДХ засяга основното право на задържания на справедлив процес, поради което противоречи на чл. 31, ал. 4 от Конституцията и Конституционният съд следва да обяви неговата противоконституционност.
По изложените съображения Конституционният съд и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 22, ал. 1 от Закона за Конституционен съд
РЕШИ :
Обявява противоконституционността на чл. 7, изр. 1 от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство (обн., ДВ, бр. 102/ 1963 г., последно изм., бр. 27/2009 г.) в частта „не подлежи на обжалване и”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгени Танчев

Според вас пред кой съд следва да се обжалват решенията на районните съдилища по УБДХ и каква процедура следва да се приложи ? На първи прочит бих изказал мнение, че тези дела ще са подсъдни на административните съдилища, защото самите дела имат административен характер, какъвто имат и санкциите, налагани по този указ. При липса на изрична разпоредба, тази теза може да се обоснове с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН - след като пред административния съд се обжалват решения на районния съд по наказания, наложени от друг административнонаказващ орган, на същото основание следва там да се обжалват и решения, с които районният съд сам е наложил административно наказание. В този случай производството ще бъде касационно административно.
Другата възможна теза е за обжалваемост пред съответния окръжен съд. Доводи в полза на този вариант според мен могат да се извлекат от особеностите на производството по УБДХ. В общото административнонаказателно производство по ЗАНН районният съд е "нещо като въззивна инстанция", защото се произнася по законосъобразността на правораздавателен акт на друг орган, като разглежда и по същество предпоставките за налагане на административно наказание. Затова производството по обжалване на решенията на районните съдилища по ЗАНН е касационно. Различно е производството по УБДХ - там районният съд е първа инстанция и решението му следва да подлежи преди всичко на въззивна проверка. Такава следва да се извърши от съответния окръжен съд - административният съд в административнонаказателното производство е само касационна инстанция, той няма правомощия да осъществява въззивен контрол по дела АХ. Но признавам, че доводите ми в полза на тази теза куцат.
Как мислите вие ?
system
Активен потребител
 
Мнения: 1873
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Re: Решение № 3 от 04.05.2011 г. на КС по УБДХ

Мнениеот nk7702n » 09 Май 2011, 10:27

Моето мнение, първоначално като прочетох решението, а и сега е, че решението на РС би следвало да се обжалва пред окръжен съд, доколкото се касае за деяние " хулиганство", макар и наказуемо по УБДХ. Все пак си има и състав на хулиганство по НК - чл. 325 с по - висока степен на обществена опасност,относно което производството не е административно - наказателно, а наказателно пред РС, ОС и ВКС.Вторият аргумент сте го посочил - невъзможността административен съд да действа като въззивна инстанция, а само като касационна по смисъла на чл. 63 ал.1 от ЗАНН по отношение на НП. Сетих се и за още нещо - доколкото необходимостта от възможност за обжалване на решението на РС се аргументира и съпоставя с обжалваемостта на мярката " задържане под стража" и в крайна сметка задържането от органите на МВР има характера на лишаване от свобода, това пак ме насочва, че не би трябвало обжалваемостта да е пред АС, а пред окръжен.
nk7702n
Старши потребител
 
Мнения: 6457
Регистриран на: 01 Юли 2010, 11:02

Re: Решение № 3 от 04.05.2011 г. на КС по УБДХ

Мнениеот kpavlova » 09 Май 2011, 10:33

Аз съм за административен съд, по първите съображения на Систем.
Преди р на КС по препирнята между СГС и АССГ кой е компетентен по УБДХ смесеният състав се произнесе така :

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 21 декември 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в
закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ВАНЯ АНЧЕВА
ГАЛИНА СОЛАКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
след писмено становище на прокурора от ВКП – Дим. Генчев
изслуша докладваното от Ф. Пенева
н ч д № 710 по описа на ВКС за 2009 година
Производството е по чл. 135 ал. 4 АПК.
Върховният касационен съд е сезиран с определение от 23.11.2009 година на Софийски
градски съд, V-ти въззивен състав, постановено по в н а х д № 4946/2009 година
/прекратено/, с което е повдигнат спор за подсъдност между този съд и
Административен съд-София град, ІХ касационен състав, пред когото е било
образувано к н а х № 7594/2009 година /прекратено/.
В цитираното определение е посочено, че административният съд неправилно е приел,
че делата образувани по УБДХ не са му подсъдни, тъй като характера на тези
производства се доближава до института „Освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание” по чл. 78а НК и неправилно е изпратил
делото да разглеждане на Софийски градски съд.
Съдебният състав на последния съд, счита, че посочената аналогия на производството
по УБДХ с това по чл. 78а НК е неточна и сезира ВКС, за произнасяне по повдигнатия
спор за подсъдност по реда на чл. 135 ал. 4 АПК.
Прокурорът от ВКП дава писмено становище делото да се разгледа от
Административен съд – София град, по съображенията изложени в цитираното
определение на СГС.
Смесеният състав на ВКС и ВАС, за да се произнесе, съобрази следното:
Систематичното и логично тълкуване на разпоредбите на чл. 1 – 9 от УБДХ налагат
извод за административно-правната природа на регламентираното производство.
Неправомерните действия по този нормативен акт са административни нарушения, а не
престъпления по смисъла на НК. За представителите на МВР, съгласно чл. 1 от указа,
задълженията са идентични с тези уредени в ЗАНН за администартивно-наказващите
органи. Наложените с решенията на съответните районни съдилища наказания за
осъществената неправомерна проява, по своята характеристика са административни
наказания. Този въпрос, /във връзка с прилагането на извънредния способ за съдебен
контрол-преглед по реда на надзора – вж чл. 65-69 ЗАНН отм. ДВ, бр. 59/1998 г/ е
обсъден в Р № 58/30.12.1980 г по н д № 53/80 г. на ОСНК при ВС на РБ и отговорът е в
посочения вече смисъл.
Съображенията изложени в определението на СГС, който е повдигнал спора за
подсъдност са законосъобразни, защото са съобразени с § 15 от ПЗР на АПК, с който бе
изменен чл. 63 ал. 1 и 2 ЗАНН – в ал. 1, изр. 2 редакцията е „Решението подлежи на
касационно обжалване пред административния съд…”; а в ал. 2 – думите „не подлежи
на обжалване” се заменят с „подлежи на обжалване с частна жалба”. Това изменение е в
сила от 1.03.2007 година, съгласно § 142 ал. 1, т. 1 от ПЗР на АПК, а § 4 от същите
предвижда, че от 1.03.2007 година административните съдилища започват да образуват
дела. С реализираната в правораздаването реформа, която урежда инстанционната и
извънредна съдебно проверка по образуваните след 1.03.2007 година административни
и административно-наказателни производства, именно на специализираните съдебни
инстанции бе предоставено правомощието за контрол, при касационно обжалване на
решенията и определенията на районните съдилища. В този смисъл е и утвърдената
практика на смесените състави на ВКС и ВАС - /вж. опр. 1903/19.02.2008 г. по адм.д.
1966/2008 г., опр. 124/6.10.2009 г. по н д № 512/2009 г. и опр. 120/15.10.2009 г. по н.д.
№ 511/2009 г./
Настоящият състав не коментира проблема с това подлежи ли на обжалване решението
на районния съд по УБДХ, тъй като във всички случаи по допустимостта на жалбата
въз основа на която е образувано делото, следва да се произнесе компетентният съд, а
това е Административен съд – София град.
По изложените съображения и на основание чл. 135 ал. 4 АПК, смесеният петчленен
състав на ВКС и ВАС
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ГРАД за компетентен да разгледа
касационната жалба на С. Н. П. срещу решение на Софийския районен съд от
22.10.2009 година по н а х д № 11786/2009 година, по описа на СРС.
Делото да се изпрати на Административен съд – София град.
Препис от определението да се изпрати на СГС, НК, V-ти въззивен състав, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1…………………..
2………………….
3…………………
4………………….
kpavlova
Активен потребител
 
Мнения: 1474
Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29

Re: Решение № 3 от 04.05.2011 г. на КС по УБДХ

Мнениеот nak111 » 09 Май 2011, 21:16

Наистина има още доста решиения на 5 членни смесени състави /3 ВКС и 2 ВАС/ според които компетентни са адм. съдилища.
Мен ме смущава нещо друго - текста "решението /на РС/ подлежи на незабавно изпълнение" не е обявен за противоконституционен и си остава в сила.
Т.Е. РС осъжда някого на пример на 15 денонощия арест и от залата човека го водят директно в ареста. Още същия ден се подава жалба. Доката РС администрира /да не забравяме, че РС има срок за мотиви - 15 дни/, изпрати преписи от жалбата на прокуратурата и РУП, докато в съответния адм. съд насрочат делото и призоват страните и се произнесат /да не забравяме, че срокът им за произнасяне е 30 дни и няма правна норма да ги задължи да побързат/ НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ ВЕЧЕ ЩЕ Е ИЗТЪРПЯНО!!!
Така че бития бит................
nak111
Потребител
 
Мнения: 104
Регистриран на: 28 Дек 2010, 21:07

Re: Решение № 3 от 04.05.2011 г. на КС по УБДХ

Мнениеот Julyan » 10 Май 2011, 09:10

nak111 написа:Наистина има още доста решиения на 5 членни смесени състави /3 ВКС и 2 ВАС/ според които компетентни са адм. съдилища.
Мен ме смущава нещо друго - текста "решението /на РС/ подлежи на незабавно изпълнение" не е обявен за противоконституционен и си остава в сила.
Т.Е. РС осъжда някого на пример на 15 денонощия арест и от залата човека го водят директно в ареста. Още същия ден се подава жалба. Доката РС администрира /да не забравяме, че РС има срок за мотиви - 15 дни/, изпрати преписи от жалбата на прокуратурата и РУП, докато в съответния адм. съд насрочат делото и призоват страните и се произнесат /да не забравяме, че срокът им за произнасяне е 30 дни и няма правна норма да ги задължи да побързат/ НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ ВЕЧЕ ЩЕ Е ИЗТЪРПЯНО!!!
Така че бития бит................


Остават дела по ЗОДОВ- човекът ще си търси обезщетение.
Julyan
Потребител
 
Мнения: 556
Регистриран на: 06 Яну 2007, 09:22

Re: Решение № 3 от 04.05.2011 г. на КС по УБДХ

Мнениеот portokal » 10 Май 2011, 10:04

system написа:В общото административнонаказателно производство по ЗАНН районният съд е "нещо като въззивна инстанция", защото се произнася по законосъобразността на правораздавателен акт на друг орган, като разглежда и по същество предпоставките за налагане на административно наказание. Затова производството по обжалване на решенията на районните съдилища по ЗАНН е касационно. Различно е производството по УБДХ - там районният съд е първа инстанция и решението му следва да подлежи преди всичко на въззивна проверка.

На мен това ми се вижда по-"тежкият" аргумент.
"Общата", "нормалната" подсъдност по жалби срещу актове на районния съд е пред окръжния съд. Вярно, че ЗАНН урежда поначало общите правила за административните нарушения и наказания, но точно редът за налагането им с наказателно постановление не е никак "общ", ами си е доста особен даже (в смисъл, че не е типично адм. орган да правораздава, а акт на РС да се обжалва пред АС) и би трябвало според мен да си важи само за наказателните постановления. А дори във връзка с наказателните постановления ЗАНН препраща към НПК - толкова повече имаме основание според мен да приложим НПК тук. :oops:
По наказателноправни въпроси не бих спорила със Систем и К. Павлова, защото от мненията им, които съм чела през годините, съм стигнала до убеждението, че по всяка вероятност прави ще се окажат те. 8) А с ВАС и ВКС не бих спорила пък хич, освен другото - и защото по принцип с горна инстанция не се спори, а се изпълнява. С две думи - явно защитавам погрешното мнение. Но все пак да се обадя - не че казвам нещо ново, просто глас в полза на другата теза.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5519
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Re: Решение № 3 от 04.05.2011 г. на КС по УБДХ

Мнениеот system » 10 Май 2011, 11:00

portokal написа:По наказателноправни въпроси не бих спорила със Систем и К. Павлова, защото от мненията им, които съм чела през годините, съм стигнала до убеждението, че по всяка вероятност прави ще се окажат те. А с ВАС и ВКС не бих спорила пък хич, освен другото - и защото по принцип с горна инстанция не се спори, а се изпълнява. С две думи - явно защитавам погрешното мнение.

Аз се опитах да нахвърля доводите в полза на двете тези. Не съм се изказвал в полза на някоя от тях. Макар че, изхождайки от служебното си качество, е в мой интерес становището за подсъдността на административните съдилища :lol:
Бележката на Портокал за характеристиките процедурата по ЗАНН ("обща" или "особена") не е лишена от основание. Макар и възприето като "общо" правило в теорията и практиката, правилото за налагане на административно наказание от несъдебен орган е по същество отклонение от принципа за осъществяване на правораздаването от съдилищата. И в този смисъл, бидейки обща в това, което условно наричаме "административнонаказателен процес" нормата за правораздавателните правомощия на несъдебен административнонаказващ орган е особена в сравнение с общото (и конституционно закрепено) правило за изключителната съдебна правораздавателна компетентност.
Така че, погледнато от този ъгъл, в "особения" УБДХ по-скоро е спазено общото правило - правораздаването (в случая - спор няма, административнонаказателното) се осъществява от съд. И доколкото за административното нарушение (що се отнася до основните му характеристики) се прилагат къде чрез нюансирано заимстване, къде чрез препращане, нормите на наказателното законодателство, изглежда логично когато по съставомерността на деянието като нарушение и налагането на наказание се произнася съд (както е по УБДХ), да се приложи НПК като "общ" нормативен акт спрямо ЗАНН. Което влече след себе си въззивен контрол на наказанията по УБДХ и общата компетентност на окръжните съдилища.
Тази теза, освен че не се възприема от ВКС и ВАС, среща също убедителни възражения. Първо, самото деление на нормативните актове на "общи" и "особени" е твърде условно, а чл. 1 от ЗАНН дава ясни характеристики на този закон като "общ" както за административните нарушения и наказания, както и реда за установяването на нарушенията и налагането на наказанията. Така че, когато имаме административнонаказателно производство, при отчитане особеностите на конкретния приложим нормативен акт (УБДХ), трябва при липса на особени разпоредби да прилагаме правилата на ЗАНН, включително за подсъдността при инстанционния контрол.
Тезата за задължителност на въззивната съдебна проверка, когато първата административнонаказваща инстанция е съд, също подлежи на критика. Поначало не е задължителен триинстанционният контрол - в производството по АПК го няма, а ако броим само съдебните инстанции, в ЗАНН също са две - първа (районен съд) и касационна (административен съд). Логично би било в административнонаказателното производство по ЗАНН инстанциите също да са първа и касационна - каквато може да бъде адм съд.
system
Активен потребител
 
Мнения: 1873
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Re: Решение № 3 от 04.05.2011 г. на КС по УБДХ

Мнениеот kpavlova » 10 Май 2011, 13:38

Въобще не спорим , Портокал, за реда си права, според мен.
Съдът явно трябва да е административен/ иначе някак си ми се получава "системен" срив /, но с реда за разглеждане има голям проблем – по правила за касация или не по тези правила, имам предвид.Между другото същата красота ще се получи и със „спортния” закон.
От определенията по подсъдността излиза, че трябва по правилата на 208-228 АПК вр.с чл.63 от ЗАНН
Въпросът е обаче дали е достатъчно по реда за касация, за да се съобразят в целия им смисъл двете осъдителни решения – Камбуров V.БГ и Станчев V БГ
Значи, приемаме/ всъщност, ЕС вече го е приел/, че нарушението по УБДХ / по Закона за ...спортното хулиганство май пак е така/ не е „несъществено престъпление” – поради строгостта на санкцията.Лицето има право да поиска решението на РС да бъде разгледано от по –висша инстанция.
Редът.....
„Наказателно обвинение „ е автономно понятие на чл.6 ЕКЗПЧОс, вр. С чл.2 от Протокола № 7 – т.е. не зависи от нашата вътрешноправна квалификация, а от други неща, има установени критерии в практиката на ЕС, както и изключения, не сме в изключенията, а строгостта на критериите с двете осъдителни решения сме ги видели и в действие / за УБДХ/, приложени срещу РБ.
И след като сме приели вече веднъж, че това е „наказателно обвинение „, когато се защитаваш срещу такова, ти се полагат всички гаранции по Конвенцията.
За да не се получи друго нарушение,което допускаме, когато си поправяме първото, и да съответства Админ.съд, като юрисдикция, на стандарта на чл.6, следва да може да разглежда всички правни и вероятно ще трябва И фактически въпроси, относими към конкретното дело, от решаването на които на жалбоподателя му зависи отговора на въпроса виновен или не , както и свободата .Това е понеже, ако администр.съд откаже да се произнесе по съществени за изхода фактически въпроси, в един момент може да извършва нарушение на право на достъп до съд.И да се случи др.нарушение на ЕКЗПЧОС.Тук не бих отказала приятелско рамо от по -тесен специалист по "права на човека " :oops:
За това предполагам, че за да не се засегне правото на справедлив процес следва админ.съд да не решава като касация, а по същество, като въззив.И по -големият проблем е редът, а не кой е съдът.
А на какво основание така, като въззив - ами не мога да измисля основание, за това - на основание чл.127, ал.2 от АПК, примерно :oops:

Оттук насетне :) , не мога да преценя дали касационен контрол - нагоре - пред ВАС е допустим, надявам се , че не , става много - за същински престъпления и по нашето право / РС, ОС и край / , а тука - 3 редовни инст-ии / но отвори ли се веднъж кутията на Пандора, инстанциите нямат свършване :lol: и от "съвършения указ" :) , дето сме търпели десетилетия после новата Конституция сега ще вземе да се получи тринистанционно нахд- само за "запирянето в поделения ", имам предвид /.Май няма норма, която да изключва /национална/ касацията, ако Админ.съд е въззив....
Въобще някой трябва да си сяда на благородното продължение на гръбначния стълб :oops: и да законосъчинява в материята на всичките непрестъпни хулиганства.
kpavlova
Активен потребител
 
Мнения: 1474
Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29

Re: Решение № 3 от 04.05.2011 г. на КС по УБДХ

Мнениеот Гост. » 19 Май 2011, 09:02

:) Е, приключи и първото дело по УБДХ при нас след Р на КС.
Съдът постанови: обжалва се в 7-дневен срок пред АС.
Наказанието- глоба( срокът за издаване на ИЛ е 7 дневен, ако се не лъжа по Правилника за дейността и прочее).

Мисля, че за да бъде и вълкът сит и агнето цяло, вероятно ще се налага само едно от предвидените наказания- глоба. Поне в началото.

Интересна история, но не е за тук.
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Решение № 3 от 04.05.2011 г. на КС по УБДХ

Мнениеот iva_sh » 20 Май 2011, 22:07

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14636
София, 03.12.2009
Върховният административен съд на Република България - Първо А отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ДИМИТРОВА
ДОНКА ЧАКЪРОВА
при секретар и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията ДОНКА ЧАКЪРОВА
по адм. дело № 15199/2009.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Областна дирекция на МВР-Шумен срещу Определение от 27.10.09г. по канд №211/09 по описа на Административен съд – Шумен, с което оставена без разглеждане касационната му жалба против Решение от 03.07.09г. по нахд № 1004/09г. по описа на Шуменския районен съд и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон като са изложени много подробни съображения в подкрепа на това становище. Частният жалбоподател иска да бъде отменено оспореното определение и да бъде върната преписката на друг състав на АС-Шумен.
Ответникът Красимир Тодоров Симеонов не е изразил становище по частната жалба.
Върховният административен съд като разгледа представените по делото доказателства намира, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение от 27.10.09г. по канд №211/09 по описа на Административен съд – Шумен е оставена без разглеждане касационната жалба на Областна дирекция на МВР-Шумен против Решение от 03.07.09г. по нахд № 1004/09г. по описа на Шуменския районен съд и е прекратено производството по делото. За да постанови този акт съдът е приел, че касационната жалба е против съдебно решение, постановено в производство по Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство (УБДХ), което е необжалваемо.
Така постановеното определение е правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от УБДХ, въз основа на събраните доказателства районният съдия постановява решение с което: а) налага административно наказание, б) прекратява преписката или в) оправдава лицето. Според чл.7 от УБЗХ решението на районният съдия не подлежи на обжалване и се изпълнява незабавно като в разпоредбата не е направено никакво разграничение между отделните хипотези, в които е постановено съдебното решение или неговото съдържание. От съдържанието на чл. 6 от УБДХ е видно, че законодателят е обозначил с наименованието решение актовете на районния съд и за прекратяване на производството, поради което не може законосъобразно да се обоснове становището на частния жалбоподател, че при прекратяване на производството пред районен съд се постановява определение, за което не е приложим чл. 7 от УБДХ, а ЗАНН.
Законодателят не е предвидил обжалване на актовете на районния съд, които е обозначил общо като решение независимо от тяхното съдържание, с оглед спазване принципа за стабилност на съдебния акт, поради което може да се приемат за основателни доводите, че следва да се разглежда всеки конкретен случай доколко попада в хипотезата на чл. 6, б. б от УБДХ респективно в проверката относно допустимостта на касационната жалба да се извършва предварителна проверка относно законосъобразността на постановения съдебен акт.
При постановяване на обжалваното определение АС-Шумен е извършил и правилна преценка относно приложното поле на УБДХ и ЗАНН относно регулираните от тях отношения.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 236 АПК във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо - А отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение от 27.10.09г. по канд №211/09 по описа на Административен съд – Шумен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
iva_sh
Потребител
 
Мнения: 510
Регистриран на: 07 Ное 2008, 01:07

Re: Решение № 3 от 04.05.2011 г. на КС по УБДХ

Мнениеот reg_reg1 » 26 Окт 2011, 20:52

Мисля, че вече се утвърди практика, че Решенията на РС подлежат на обжалване пред Окръжните, а не пред Административните съдилища . В този смисъл са поне няколко нови решения на смесени състави ВКС и ВАС.Е има и решения на административни съдилища но са малко.
Въпросът ми е въззивните решения дали подлежат на обжалване пред ВКС. Ако се прави аналогия с производството по чл. 78а НК, то незивисимо какво е решените на Окръжния съд - дали отменя, потвърждава или изменя решенито на РС, то ще е окончателно.
Някой има ли практика по този въпрос?
reg_reg1
Потребител
 
Мнения: 101
Регистриран на: 17 Яну 2011, 22:38

Re: Решение № 3 от 04.05.2011 г. на КС по УБДХ

Мнениеот iva_sh » 26 Окт 2011, 21:54

според Вас ако нарушителят по УБДХ оспори решението на Районен съд, кой следва да е насрещна страна пред втора инстанция. Структурата на МВР не би следвало да е, тъй като нейните служители са само свидетели пред Районен съд, във връзка с установяване на нарушението и съставянето на акта по УБДХ. След като тази структура не е била страна пред първа инстанция, няма как изведнъж да се сдобие с някакви права за оспорване или да бъде призована като ответник по жалба на нарушителя.
iva_sh
Потребител
 
Мнения: 510
Регистриран на: 07 Ное 2008, 01:07

Re: Решение № 3 от 04.05.2011 г. на КС по УБДХ

Мнениеот reg_reg1 » 27 Окт 2011, 09:06

А защо съответното РУП да не е страна още пред РС? АПИС-а изобилства от решения по УБДХ от които е видно, че е била призовано и РУП. Още преди Решението на КС, когато Административен съд София разглеждаше по същество жалбите срещу Решенията на РС по УБДХ, призоваваше съответното РУП, като страна.
reg_reg1
Потребител
 
Мнения: 101
Регистриран на: 17 Яну 2011, 22:38

Re: Решение № 3 от 04.05.2011 г. на КС по УБДХ

Мнениеот iva_sh » 27 Окт 2011, 21:35

очевидно не всички съдилища имат такава практика - да призовават като страна съответната структура на МВР. Някои призовават само свидетелите по акта по УБДХ и сега стана интересно с тази втора инстанция.
iva_sh
Потребител
 
Мнения: 510
Регистриран на: 07 Ное 2008, 01:07

Re: Решение № 3 от 04.05.2011 г. на КС по УБДХ

Мнениеот iva_sh » 10 Ное 2011, 21:46

http://parliament.bg/bills/41/102-01-56.pdf
Това е приетият законопроект за изменение на УБДХ. Окръжен съд ще разлежда делата по реда на лава дванадесета от АПК. Призовават се - прокуратурата и свидетелите. Значи съответната структура на МВР вносител на преписката не е страна по тези дела и няма право на жалба. И ако случайно лицето е било задържано с оглед съставен акт по УБДХ, но се окаже че Районен съд не наложи наказание или наложи, но по-късно Окръжен съд отмени решението, тогава срещу кого ще се водят делата по ЗОДОВ?
iva_sh
Потребител
 
Мнения: 510
Регистриран на: 07 Ное 2008, 01:07


Назад към Административно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 53 госта


cron