Казус Мл.Прокурор - 19 юни 2010

[vaniaoz]

Колеги,защо разделяте двете деяния като отделни / прострелването и ударите с бухалка/?Ударите са последвали ВЕДНАГА след прострелването-превишаване пределите на неизбежна отбрана.

[blue]

„....Тя се поусмихна. Гледам я — зарарсъз! Простичко така облечена, рекох си, слугиня. Теглих й едно око — смей се! И аз — хоп! — през кръста....”

„...Петров наближил Георгиев и го заплашил с нож, поискал да му даде ключовете от автомобила. Герогиев извадил притежавания от него пистолет и прострелял Петров в крака, като от изстрела му била раздробена бедрената кост....”

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 5/1993 г., стр. 2
чл. 12, ал. 1 НК
Принципът, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение намира приложение и при неизбежната отбрана.

Решение № 350 от 27.VII.1984 г. по н. д. № 343/84 г., I н. о.
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1984 г.
чл. 12, ал. 1 ,
чл. 119 НК
Няма неизбежна отбрана, когато деецът пръв напада жертвата си, като неоснователно се опасява, че пострадалият, който носи в ръцете си брадва, може да я използува срещу него.

Бюлетин на ВКС, бр. 12/2002 г., стр. 8
чл. 12, ал. 1 и ал. 2 НК
За да е налице неизбежна отбрана, както и превишаване на нейните предели, е необходимо да е налице непосредствено противоправно нападение, създаващо реална и непосредствена опасност за увреждане на правно защитени интереси.

Решение № 398 от 24.06.2003 г. на ВКС по н. д. № 173/2003 г., II н. о., докладчик съдията Гроздан Илиев
Адвокатски преглед, бр. 1-2/2004 г., стр. 84
чл. 12, ал. 1,
чл. 118, чл. 119 НК
Поначало всеки удар, независимо с какво се нанася, представлява нападение, и щом като пряко и непосредствено застрашава живота или здравето на отбраняващия се или на другиго, обуславя наличието на неизбежна отбрана. Когато на юмручните удари се отговаря с удари с нож, съдът извършва преценка не дали е налице неизбежна отбрана, а дали отбраната явно не съответства на интензивността на нападението, респ. дали не се касае до превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Насилието може да бъде основание за квалификацията по чл. 118 НК само когато то вече е било прекратено и не представлява пряко и непосредствено нападение, налагащо отбрана.

„....Па тя като се извъртя, да я вземе мътната, че като ме цапардоса по суратя. . . остави се, потънах! . . . Тя да била леля на момчето. . . Нейсе, берекят версин, с един шамар се свърши работата. Добри хора!...”

[navara]

Специално за Blue.-Вместо да цитира извадени от контекста съд решения да прочете единственото произнасяне на ВС до момента за чл.12 от НК.Номер 12 от 1973 година на пленума на ВС.Когато Ви изпитва или преподава Стойнов, или когато се произнася съдия по даден казус, ползва именно него.

[vaniaoz]

А ще може ли някой да го публикува?
Благодаря!

[plamena26]

И аз дам скромно мнение.Казуса е доста по сложен от този за младши съдии.Първо в прав текст е казано откраднали и такъв сговор са имали предварително.Незнам защо залитате към 346,ал.2, но от чисто практическа гледна точка прокурорите повдигат обвинение по този текст вместо по 195 защото не им се налага да доказват своене, а наказанията са идентични.От теоритична гледна точка си е кражба по 195,ал.1,т.5.Няма данни за взлом в гаража, така че друг квалифициращ признак не виждам.Някой може да залитне към т.2, обаче гаража не е общодостъпно място.
Нататък става интересно определено.Така както е описано изглежда на обикновен грабеж, макар че предварителния сговор може да доведе до субективна увереност у Петров че действа заедно с Иванов.Не са казали обаче че Иванов през това време фактически е пристъпил към овладяване предмета на престъплението.Ако беше така имаме класически грабеж при разпределение на ролите.Но по скоро липсата на данни какво точно е правел Иванов навежда на мисълта че си има обикновен грабеж по 198.Но трябва доста сериозна аргументация.В практиката от показанията на Георгиев щеше да зависи какви обвинения ще бъдат повдигнати.
Аз мисля че си имаме неизбежна отбрана за Георгиев.Той не е длъжен да се защитава с идентични средства.Даже може по интензивна защита да избере, както е и направил.Но след прострелването нападението е отблъснато и от тук насетне Георгиев няма срещу какво да се отбранява.Избиването на зъбите, които почти 100% са довели до трайно затруднение на дъвченето и говоренето си е средна телесна повреда, но тя е нанесена след като спрямо него е осъществено тежко противозаконно действие.
В практиката има маса решения ако след като е отблъснато нападението и пострадалия се превръща в нападател, вече действа в състояние на силно раздразнение.Така че си имаме чл.132, което е престъпление от частен характер.
За деяния от частен характер не се вземат мерки за неотклонение, дори и прокурора да използва чл.49 НПК.Плюс това не може прокурора да вземе мярка задържане под стража, ако го направи самият той извършва престъпление .Само съда определя тази мярка.Назначаването на един защитник на тримата е съществено процесуално нарушение.
Съдията докладчик не може да решава въпрос по същество на разпоредително заседание (виновен-невинен), не може да дава указания в тази насока на прокурора.Ако намери че деянието не съставлява престъпление прекратява, а не спира производството.
Правилно делото е на районен съд, но ако сте се обосновали за грабеж по квалифицириния състав делото е пред окръжен.Пак казвам тук че момента е много мътен и според мен ще се оцени високо ако аргументирате и двата варианта.Почти винаги в идентична ситуация се повдигат обвинения и на двамата, особено ако се знае че действат заедно и са отговорни за много други кражби и грабежи.
Брата в съдебния състав си е касационно основание за отмяна-незаконен състав, новото обвинение за изнудването също особено съществено - нарушило правото на защита.Мярката се изменя само ако има опасност обвиняемия да се укрие или извърши друго престъпление.На съдебна фаза основателността на обвинението не е причина за промяна на мярката.Още по-малко "заради държанието му в съдебна зала".Това че примерно е теглил една на съдията не може да обективира промяна на мярката за неотклонение .Има още доста какво да се каже, но незнам как ви е стигнало времето колеги, успех на всички

[clairita]

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12 ОТ 29.11.1973 Г. ПО Н. Д. № 11/1973 Г., ПЛЕНУМ НА ВС





Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 19, пор. № 5



ОТНОСНО ПРАВОТО НА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА

Чл. 12 НК

Чл. 15 НК

Чл. 118 - чл. 119 НК

Чл. 132 НК

Чл. 46 ЗЗД

Чл. 51 ЗЗД



Институтът на неизбежната отбрана има важно значение за своевременното отблъскване на посегателствата срещу държавните и обществените интереси, срещу личността или спрямо законните права на гражданите. Чрез него наказателното право въвлича обществеността в борбата с престъпността, като постановява, че не е общественоопасно деянието, с което се причиняват вреди на нападателя, ако това е станало в рамките на необходимите предели.

Обобщаването на съдебната практика показва, че значението на този институт като средство в борбата с престъпността не е достатъчно оценено. В някои случаи, въпреки че е доказано пряко и непосредствено нападение, не се приема, че има неизбежна отбрана. За престъпления се третират и деяния, извършени от граждани, които са се намесили само за да предотвратят убийства, хулигански действия, телесни повреди, сбивания и др. Не винаги правилно се тълкува чл. 12, ал. 2 НК, в който е посочено, че превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува с характера и опасността на нападението. В отделни случаи при превишаване пределите на неизбежната отбрана се налагат неоправдано строги наказания.

За да се отстранят грешките, слабостите и противоречията в съдебната практика, както и да се повиши ефективността на неизбежната отбрана, Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде разяснения по някои въпроси на този институт.

I. 1. В социалистическото общество обществените и личните интереси все по-вече и повече се съчетават и взаимно допълват. Затова в чл. 12 НК законът допуска неизбежна отбрана срещу всяко пряко и непосредствено нападение не само спрямо личността или законните права на гражданите, но и срещу държавните и обществените интереси. При посегателство по отношение на един от тези обекти всеки гражданин е морално задължен и има законно право да се намеси и отблъсне или помогне да бъде отблъснато нападението.

2. За разлика от крайната необходимост неизбежната отбрана изисква непосредствено и противоправно нападение от човек. Нападението трябва да се разбира като едно или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите.

Обикновено нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др. Бездействието обаче също може да се оцени като нападение по смисъла на закона, ако деецът е бил длъжен по закон да действува и бездействието му реално застрашава непосредствено да увреди държавни или обществени интереси, личността или законните права на гражданите. Например, ако стрелочник не вземе мерки за правилно насочване на влак, а при саботаж, вредителство и др. длъжностните лица, за които съществува задължение да действуват, не вземат мерки и бездействието им създава непосредствена опасност да настъпят общественоопасни последици, всеки гражданин има право да ги принуди да изпълнят задълженията си по служба.

Не само умишлените, но в някои случаи и непредпазливите деяния също могат да се изразят в нападение, което да наложи активна защита. Ето защо неизбежна отбрана е допустима и срещу деяния, извършени по непредпазливост.

3. Съдебната практика правилно се е ориентирала, като приема, че нападението трябва да бъде общественоопасно и противоправно. Но има и отклонение в смисъл, че за да има нападение, то трябва не само да е общественоопасно, но и да осъществява състав на престъпление. Това становище е незаконосъобразно. Деянието може и да не е престъпление но да е противоправно и общественоопасно. Следователно субекти на нападението при неизбежната отбрана могат да бъдат и невменяеми, лица, които не са достигнали определена възраст, за да носят наказателна отговорност, както и тези, които обективно извършват нападение следствие на извинителна или неизвинителна грешка (непредпазливост).

Нападението може да бъде извършено и чрез посредствено извършителство, ако нападнатият си служи с оръдие невменяемо лице, вменяемо, което поради грешка относно обществената опасност не знае, че върши нападение.

Продължаваните и съставните престъпления се осъществяват не с едно, а с две или повече деяния, всяко от които може да бъде пряко и непосредствено нападение. Затова при тези престъпления нападението ще продължи до момента, когато завърши последното деяние.

Неизбежната отбрана предполага нападение, което не е позволено от закона. Затова, когато "отбраняващият се" съзнателно провокира с активни действия нападение с цел да лиши от живот или да причини телесна повреда на определено лице, не може да се позовава на неизбежна отбрана, а ще отговаря на общо основание. От друга страна, на деянията, извършени при неизбежна отбрана, не може да се отговори с неизбежна отбрана, тъй като нападнатият има право да се защищава и неговото деяние е правомерно.

Деянията, извършени в състояние на крайна необходимост за спасяване на държавни или обществени интереси, както и на свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените, е общественополезно. Засегнатите от него са длъжни да го търпят и не могат да му се противопоставят, като се позоват на неизбежна отбрана.

4. Неизбежната отбрана е допустима само когато нападението е непосредствено. Оттук необходимостта точно да се установи моментът, от който нападението е непосредствено, защото от този момент нападнатият има право на самоотбрана. Някои съдилища схващат нападението единствено като престъпление, затова приемат, че то е непосредствено едва от момента, когато започва изпълнителното деяние на престъплението. Така, ако нападателят действува с огнестрелно оръжие или с нож, според това разбиране нападнатият не може да се отбранява, преди да е насочен пистолетът или от близко разстояние да е замахнат ножът. Това становище е погрешно и в много случаи прави защитата невъзможна и неефикасна. Ето защо правилно е да се приеме, че нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните права на гражданите. Налице е продължаване на нападението, ако престъпникът, примерно след кражбата или грабежа, бяга с имуществото, за да се укрие. Затова действията по залавянето му са правомерни, ако не превишават пределите на неизбежната отбрана.

Неизбежна отбрана обаче не може да се допусне при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение, защото такова в момента обективно не съществува.

5. За правилното прилагане на закона относно неизбежната отбрана е необходимо точно да се установи и моментът, в който нападението е прекратено. А то е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, ако нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил и др. Кратковременното прекъсване на нападението, ако то може бързо да се възобнови, обаче не означава прекратяване на нападението.

След като нападението е прекратено, деянията на нападнатия могат да се оценят само като извършени в състояние на силно раздразнение или реторсия, а не и при неизбежна отбрана. Много съдилища смесват деянията, извършени при неизбежна отбрана, с тези, осъществени в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие. И в двата случая има упражняване на насилие или друго противоправно действие, но при неизбежната отбрана отбраняващият се действува в момент, когато нападението продължава, и целта му е да го отблъсне, докато при условията на чл. 118 и 132 НК деецът извършва убийството или телесната повреда, след като нападението вече е прекратено.

Реторсията винаги предполага две противоправни деяния. На противоправното деяние, което е завършило, за саморазправа, отмъщение и др. деецът отговаря с друго противоправно и наказуемо деяние. Понеже действието, извършено при неизбежна отбрана, е позволено от закона, ако с него се причинява лека телесна повреда, не може да му се отговори също с лека телесна повреда.

Ефективното провеждане борбата с престъпността налага не само да се отблъсне нападението, но и да се задържи престъпникът, който върши или е извършил престъпление, за да бъде своевременно предаден на държавните органи. Затова действията на държавните и обществените органи и гражданите позадържане на престъпник не са престъпления, щом са в рамките на необходимите предели.

6. Неизбежната отбрана е упражняване правото на защита, при което нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел за защита и отблъскване на нападението. Законът предоставя право за отблъскване на това нападение не само на нападнатия, но и на всеки гражданин, без да е необходимо да се търси намесата на специализираните държавни и обществени органи. Правото на гражданите да се намесват и отблъснат нападението произтича от принципа на социалистическия морал за взаимопомощ между членовете на социалистическото общество. То трябва още по-широко да се използува, защото има изключително важно възпитателно и предупредително значение и съдействува за ограничаване на пасивността, безразличието и равнодушието на околните, които виждат, че се върши престъпление, но не се намесват. А това насърчава нарушителите на обществения ред, утвърждава в тях съзнанието, че свободно и спокойно могат да нарушават законите, правата и свободата на човешката личност. Що се отнася до длъжностните лица и обществените органи, натоварени за борба с правонарушенията, те не само морално, но и служебно са задължени да отблъснат нападението и бездействието им е нарушение на службата и може да бъде престъпление.

Не е необходимо отбраната да бъде единственото средство за защита. Нападнатият може, но не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, да бяга и се укрива, да търси помощ от държавни и обществени органи или трети лица. Когато обаче нападението се извършва от невменяеми или малолетни, които той познава, трябва при възможност да избегне увреждането.

Като предоставя право на гражданите да отблъснат нападението чрез причиняване вреди на нападателя, законът допуска това само ако защитата е в пределите на неизбежната отбрана. А защитата е в пределите на неизбежната отбрана не само когато е налице съответствие между нея и нападението, но и при несъответствие, ако то не е явно. Съответствието се определя от съвкупността на всички обстоятелства, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защищавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, броя на нападателите и отбраняващите се, мястото и времето на нападението и др.

7. В чл. 12, ал. 2 НК е посочено, че превишаване пределите на неизбежната отбрана ще има само ако защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението. Последните трябва да се преценяват с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай, защото между тях не може да се направи точно разграничение и някои обстоятелства могат едновременно да имат значение и за характера, и за опасността на нападението. Към характера на нападението се отнасят примерно видът и обектът на защита обществените отношения, които се засягат, а когато нападението е и престъпление, и обстоятелствата, които характеризират степента на обществената опасност, с оглед на които законодателят е дал и съответната квалификация на деянието. За опасността на нападението пък са от значение онези обстоятелства, които засягат интензивността на нападението, начините и средствата, с които то се извършва, броя на нападателите, мястото и времето, където е упражнено насилието, и др. Следователно защитата може и да не съответствува на нападението, когато с оглед определящите съответствието между нападението и защитата обстоятелства надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, когато е изразено ясно и не възбужда съмнение. Деянието, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, е неправомерно и срещу него е допустима неизбежна отбрана.

Погрешно е разбирането, намерило място в много съдебни актове, че нападнатият може да се отбранява само по начина и със средствата, съразмерни на начина и средствата за нападение. Това в повечето случаи е невъзможно, води до намаляване ефективността на неизбежната отбрана и затова противоречи на чл. 12, ал. 2 НК. Оттук изводът, че при отблъскване на нападението нападнатият може да използува и по-интензивни средства и начини за отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението.

В отделни случаи при преценка превишени ли са пределите на неизбежната отбрана неправилно се схваща и обектът на защита. Примерно при грабеж се приема, че едва ли не обект на защита е само имуществото, което нападателят цели да отнеме. В случая нападение има и върху личността, тъй като при грабежа имуществото се отнема със сила и заплаха, насочени срещу личността. Ето защо и когато нападателят застрашава по-незначително имущество, нападнатият не е длъжен да се остави да бъде ограбен, а може да се защищава с всички средства, с които разполага, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана.

Не е съобразено със закона и становището, застъпено в някои съдебни актове, че при отблъскване на нападението защитните действия не следвало да се насочват към уязвими места за живота и здравето на нападателя. Законодателят не е поставил такова изискване, тъй като то също води до намаляване ефективността на неизбежната отбрана. Както се изтъкна, важно е дали има явно несъответствие между нападението и защитата, а не това, на кое място ще бъде засегнат нападателят.

8. Съгласно чл. 12, ал. 3 НК при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение деянието е виновно, но ненаказуемо. Това е така, защото в тези случаи деецът се намира в особено психическо състояние на уплаха или смущение, което е ограничило в значителна степен възможността му правилно да оцени обстановката и да се защищава в пределите на неизбежната отбрана. Тук вината е толкова незначителна, че не е обществено оправдано да се налага наказание. Разбира се, възможно е някои деяния, извършени при уплаха, или смущение, да бъдат и случайни по смисъла на чл. 15 НК и при тях въобще да не се констатира вина у дееца.

Отделни съдилища допускат грешки, като считат, че разпоредбата на чл. 12, ал. 3 НК е неприложима относно убийството по чл. 119 НК и телесните повреди по чл. 132, ал. 2 НК, понеже по закон са по-леко наказуеми. Независимо дали са предвидени, или не, привилегировани състави за деяния, извършени при превишаване пределите на неизбежната отбрана, чл. 12, ал. 3 НК се прилага за всички случаи на превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение. Затова убийствата и телесните повреди, ако са извършени при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение, не са наказуеми.

9. Допускат се нарушения на закона и при квалификацията на деянията, извършени при мнима неизбежна отбрана, т. е. когато деецът поради грешка относно действителността на нападението причини другиму смърт, телесна повреда и др. Някои съдилища приемат, че в тези случаи има извършено умишлено престъпление. Изпуска се обстоятелството, че деецът действува при грешка, като смята, че е нападнат или съществува реална и непосредствена заплаха от нападение, каквато в същност няма, и че той има право на самоотбрана. Грешката изключва умисъла за извършване на престъпление, защото деецът не съзнава, че върши общественоопасно деяние. В зависимост от това обаче, бил ли е длъжен и могъл ли е да предвиди, че няма нападение, тя е извинителна или неизвинителна. Ако е извинителна, деянието е случайно и деецът не носи наказателна отговорност. Когато грешката е неизвинителна, то е непредпазливо и за него в предвидените в закона случаи деецът носи наказателна отговорност. А за да е налице грешка относно действителността на нападението, респективно грешка относно обществената опасност на деянието, е необходимо по същество обективно да бъде установено, че деецът, без да е имал основание, е бил уверен, че се отбранява срещу едно непосредствено противоправно посегателство. Ако няма тази увереност, а само е предполагал или допускал, че има нападение, ще е налице евентуален умисъл за престъпление.

10. При неизбежната отбрана е особено положението на органите на власт, длъжностните лица и представителите на обществеността, когато по закон, правилник, разпореждане, издадено въз основа на закона, са натоварени да бдят за опазване на обществения ред и обществената собственост, живота или правата на гражданите. При противоправно общественоопасно посегателство тези лица по силата на своето служебно положение са задължени да пресекат нападението, като при нужда прибягнат до прилагане на сила, а в някои случаи, изрично посочени в подзаконните нормативни актове-наредби, правилници, устави и др., да употребят и оръжие. Затова, ако длъжностните лица не действуват достатъчно активно или въобще бездействуват, могат да отговарят за длъжностно престъпление. Както при обикновените случаи на неизбежна отбрана, и тук обаче са възможни ексцеси, примерно грешка относно действителността на посегателството, превишаване на права при изпълнение на своите служебни задължения и др., в резултат на които са причинени смърт, телесна повреда или други вреди. Понеже длъжностните лица действуват по служба в защита на обществените интереси, личността или правата на гражданите, трябва да се приеме, че в тези случаи те се намират в положение на неизбежна отбрана и всеки настъпил ексцес следва да се преценява и въпросът за отговорността им да се решава въз основа на общите принципи на неизбежната отбрана, респективно мнима неизбежна отбрана, превишаване пределите на неизбежната отбрана и др. Да се приеме противното, че длъжностните лица в тези случаи не се намират при неизбежна отбрана, би означавало те да се поставят в много по-тежко положение от недлъжностните лица, които в тези случаи носят много по-малка наказателна отговорност. На практика това би довело, примерно при грешка относно действителността на нападението или превишаване правата по закон или правилник при отблъскване на нападение, съпроводено с причиняване смърт или телесна повреда, да носят наказателна отговорност за квалифицирано убийство, квалифицирана телесна повреда и пр., което е неправилно, особено като се има пред вид, че те при посегателство са задължени да защитят нападнатия обект. Когато обаче длъжностното лице знае, че няма извършено престъпление или че извършеното посегателство е явно малозначително, примерно откраднати няколко ябълки, круши, дини и др., и въпреки това употреби сила и причини смърт или телесна повреда, ще е налице злоупотреба с власт. Длъжностното лице ще носи отговорност за квалифицирано умишлено убийство, телесна повреда, злоупотреба с власт и др.

11. Деянието, което е извършено при условията на неизбежна отбрана - чл. 12, ал. 2 НК, е правомерно, затова за причинените от него вреди нападнатият не носи гражданска отговорност - чл. 46, ал. 2 ЗЗД.

Деянията, извършени при превишаване пределите на неизбежната отбра на, включително и по чл. 12, ал. 3 НК, обаче са общественоопасни и противоправни. Затова, когато деецът превиши пределите на неизбежната отбрана, не зависимо дали деянието му е наказуемо, или не, за причинените другиму вреди той носи гражданска отговорност. При определяне размера на вредите обаче следва да се отчете поведението на пострадалия, допринесло за настъпването на резултата - чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Не се носи гражданска отговорност за превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако деянието е случайно. Тук няма вина, а тя е предпоставка и за гражданската отговорност при непозволено увреждане.

II. При проверките на делата бяха констатирани случаи на наложени неоправдано строги наказания за деяния, извършени при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Тази практика води до въздържане на гражданите, включително и длъжностните лица, да се противопоставят и намесват активно при нарушение на обществения ред и при посегателства върху честта, здравето или живота на гражданите. А това би поощрило злостните нарушители на нашата законност. Затова, когато определят наказания за престъпления, извършени при превишаване пределите на неизбежна отбрана, съдилищата следва да отчитат особеното положение, създадено от нападението, в което са се намирали подсъдимите, когато са извършили престъплението, и им налагат наказания, които да бъдат съответни на степента на обществената опасност на деянието и дейците.

III. 1. Повече от допусканите грешки по приложение института на неизбежната отбрана се дължат на това, че делата не се изясняват от фактическа страна. Не се уточняват моментите, когато започва и завършва нападението, моментът, в който започва отбраната и е причинено увреждането. Не се изземват и изследват веществените доказателства, особено тези, послужили като оръдия или средства за осъществяване на деянието. Това налага по-голяма активност на органите на предварителното производство, прокуратурата и съдилищата за събиране на всички необходими източници на доказателства, включително като за това делата се връщат и за допълнително разследване.

2. По някои дела, където е искано приложение на неизбежна отбрана, мотивите на присъдите не съдържат фактически констатации и анализ на събраните доказателства и правни изводи от същите. Това затруднява второинстанционните съдилища и води до неоправдано отменяване на съдебните актове, затова се налага в мотивите да се обсъждат поотделно всички елементи на неизбежната отбрана.

3. Както изрично е посочено в чл. 12, ал. 3 НК, само деянието, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение, не се наказва. Това задължава съдилищата в диспозитива на присъдите си да признават подсъдимите за виновни и да ги освобождават от наказание.

Когато обаче се установи, че деянието е случайно по смисъла на чл. 15 НК, то не е престъпление, затова подсъдимият следва да се оправдава.

За да се осигури еднакво и правилно приложение на закона, във връзка с института на неизбежната отбрана на основание чл. 18 ЗУС Пленумът на Върховния съд на НРБ



ПОСТАНОВИ:



I. 1. Деянието, извършено в състояние на неизбежна отбрана, е правомерно, обществено полезно и необходимо, затова при пряко и непосредствено нападение върху държавни и обществени интереси и върху личността или правата й всеки гражданин има право да се противопостави и отблъсне или да помогне да бъде отблъснато нападението.

2. Нападението може да бъде извършено с едно или с няколко действия или бездействия.

Неизбежната отбрана се допуска и срещу нападения от непредпазливи деяния.

3. Противоправно е всяко общественоопасно деяние независимо дали е наказуемо, или не.

Субекти на нападението при неизбежната отбрана могат да бъдат не само вменяеми, но и невменяеми, лица, които не са достигнали определена възраст, за да носят наказателна отговорност, както и тези, които обективно извършват нападение вследствие на извинителна или неизвинителна грешка.

Нападение може да има и чрез посредствено извършителство.

При продължаваните и съставните престъпления нападението продължава до завършване на последното деяние.

Не може да се позовава на неизбежна отбрана този, който провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда другиму. Не се допуска неизбежна отбрана срещу деяния, извършени при крайна необходимост.

4. Нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните права на гражданите.

Неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение.

5. Нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил и др.

Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови, не означава прекратяване на нападението.

Различието между убийството и телесната повреда, извършени в положение на неизбежна отбрана, и убийството и телесната повреда, осъществени при условията на чл. 118 и 132 НК, когато силното раздразнение се дължи на насилие или друго противоправно нападение, е в това, че при неизбежната отбрана деецът действува, докато нападението още не е приключило, и цели отблъскването му, а във втория случай след като то вече е завършило.

На лека телесна повреда, извършена при неизбежна отбрана, реторсия не се прилага.

Не са престъпления действията на гражданите, държавните и обществените органи, които са необходими, за да се задържи престъпник, който върши или е извършил престъпление.

6. Нападнатият има право на активна защита. Той може, но не е длъжен по закон да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене помощ от трети лица, държавни и обществени органи и др.

Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защищавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението и др.

7. Превишаване пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението.

Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение.

При отблъскване на нападението нападнатият може да използува и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използувани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана.

Отбраняващият се при неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга само неуязвими (неопасни) части от тялото на нападателя.

8. При превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение деянието, макар и виновно, е ненаказуемо.

чл. 12, ал. 3 НК е приложим и при убийствата, извършени при условията на чл. 119, и при телесните повреди по чл. 132, ал. 3 НК.

9. Мнима неизбежна отбрана има, когато деецът поради грешка относно действителността на нападението счита, че има нападение, докато то обективно не съществува.

Мнимата неизбежна отбрана изключва умисъл за извършване на престъпление.

Деянието, извършено при мнима неизбежна отбрана, е престъпление, ако е извършено по непредпазливост, и е предвидено като такова в особената част на наказателния кодекс.

10. Ако органите на власт, длъжностните лица и представителите на обществеността при охрана на обществената собственост и поддържане на обществения ред причинят смърт, телесна повреда и др., въпросът за наказателната им отговорност се решава въз основа на общите принципи, важащи за неизбежната отбрана, респективно мнимата неизбежна отбрана, превишаване пределите на неизбежна отбрана и др., като се съобразяват и нормативните актове относно случаите, при които може да се употреби оръжие.

11. При превишаване пределите на неизбежната отбрана, включително и по чл. 12, ал. 3 НК, независимо дали деянията са наказуеми, или не, деецът носи гражданска отговорност за причинените вреди, освен ако не е налице случайно деяние.

II. Обръща внимание на съдилищата и ги задължава при определяне наказанията за извършени престъпления при превишаване пределите на неизбежната отбрана - чл. 12, ал. 2 НК, да вземат пред вид особеното положение, създадено от нападението, в което подсъдимият се е намирал, когато е извършил престъплението, като налагат наказания, които са съответни на степента на обществената опасност на деянието и дейците.

III. 1. Задължава съдилищата да проявяват по-голяма активност, като събират необходимите доказателства за изясняване всички елементи на неизбежната отбрана.

2. Обръща внимание на същите, че трябва в мотивите на присъдите си да правят подробен анализ на събраните доказателства и да посочват съображения за всеки от елементите на неизбежната отбрана.

3. Когато деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение, деецът се признава за виновен, но не се наказва. За случайни деяния подсъдимите се оправдават.

[blue]

В конекситет, ако бях адвокат на Георгиев, линията на защита ще се изгражда в посока, че е страхлив по натура и поради тази причина притежава законно огнестрелно оръжие. Ей, така за респект. А, да, да може да стреля, ама рядко му се налага. Аджемия си пада, ама няма лошо.
Та, Петров с осъществената заплаха възбудил и поддържал основателен страх у Георгиев.
Дали състава на съда ще приеме висока степен на обществена опасност – огнестрелно оръжие ?! / Едно време служителите на МВР ги бяха задължили, три пъти, да предупредят, пък след това да произведат изстрел нагоре, пък след това да се целят в краката. Да добавим, че е било задължително пълнителя с първите си три патрона да бъде зареден със стоп патрони и разни други. /
Георгиев като го видял този „голям” нож в тъмното, направо си изгубил акъла, смутил се, уплашил се от нападението, сащисал се, даже не помни да е произвел изстрел. Просто неволно, като вадил „желязото” за да го насочи и да предизвика респект, пръста какво се закачил в спусъка и пустият му пистолет гръмнал. Едва ли не случайност, че е улучил Петров. То шубето си е голям страх. /Да оставим настрани приказката за мечките и гората. /
Да видим експертизите и заключението. Тук лъха леко притеснение, защото Вие нали знаете при вадене на разрешителното за оръжие – цедка. Какви ли не бумаги за психична годност. А, сетих се : психически и физически Георгиев е здрав при ваденето на разрешителното. Пък, то на човек след време може да „ му гръмне бушона” или пък от време на време „да го бие лимката”. Напрегнат живота. Стрес. Ха така. Да потъркаме ръце за непосредствена отбрана от явното нападение на Петров.
Я, виж каква сила дойде : „ от navara
Отблъскването може да започне и преди да е започнато някакво увреждащо деяние от нападателя, само при наличието на заплаха създадена обстановка, при наличието на условия за извършване на деянието,Такава е практиката на ВС. В случая, заплаха, насочен нож, пуст паркинг, недвусисленно заявяване намерение да бъде увреден Георгиев.Ответната реакция-изстрел в крака.Няма превишаване.”
Само как си се аргументирал с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12 ОТ 29.11.1973 Г. ПО Н. Д. № 11/1973 Г., ПЛЕНУМ НА ВС. Златен да си. Цена нямаш.
Може би в твоите очи съм „селянин с колело”, но не схванах първото ти изречение. Е, признавам, че не съм толкова правно подготвен.
Олекна ми, защото по важното е, че няма значение, че Петров, не е замахнал с ножа по посока тялото на Георгиев.
Дано съдебния състав да не забележи, че Петров въобще не е упражнил фактическа власт над автомобила на Георгиев. Гледай напред и не си отклонявай вниманието, какво значение има, нали ВКС – то и още други „седят” зад Георгиев.
Ако заключенията на вещите лица са в полза на Георгиев, състава ги приеме и другите събрани доказателства с в този дух, защото Иванов не знам как ще се представи. Честито Георгиев! Чисто ново неизбежна отбрана, то и в тази връзка за пределите ще е нещо подобно.
Няма да се плашиш. Какво толкоз срамно има да си признаеш, че си страхливец. Че то страха е човешко чувство. Хайде сега и ти, близките щели да те подиграват. Всеки го е страх, ама са малко тези дето си признават.
Какво значение има, бил ли е криминално проявен или не Георгиев.
Та, прокурора да си изчете ОА, да поддържа обвинението и да доказва, че „...Неизбежна отбрана обаче не може да се допусне при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение, защото такова в момента обективно не съществува...”.
Кураж ! Георгиев, ние си имаме добре изградена защитна линия, благодарение на navara, че ни „светна”.
Както виждаш изпълних съвета ти navara. Не го приемай като ирония. Написах го от „другата страна на Луната”, за да се разведрим и усмихнем. Както знаеш любовта има много измерения. Знаеш, че сме учили в едно „училище”, въпреки, че не се познаваме.
Ако съм те засегнал / а, то Моля, поднасям искрените си извинения.

[navara]

blue , много лично го приемаш:))).
1"Дали състава на съда ще приеме висока степен на обществена опасност – огнестрелно оръжие" -Не е висока обществена опасност притежаването на оръжие, законно разбира се, както и употребата му съобазно повелята на закона при необходимост-ти за това и го имаш.
2."Едно време служителите на МВР ги бяха задължили, три пъти, да предупредят, пък след това да произведат изстрел нагоре, пък след това да се целят в краката. Да добавим, че е било задължително пълнителя с първите си три патрона да бъде зареден със стоп патрони и разни други"-[]color=#0000BF]правилниците и инструкцийте за служителите на МВР не обвързват притежателите на законно оръжие-имал съм такова и знам това от личен опит.Има други изисквания към тях.Освен това служителите на МВР са със специфична подготовка и към тях изискванията са естествено завишени[/color]
3 "видим експертизите и заключението. Тук лъха леко притеснение, защото Вие нали знаете при вадене на разрешителното за оръжие – цедка. Какви ли не бумаги за психична годност. А, сетих се : психически и физически Георгиев е здрав при ваденето на разрешителното. Пък, то на човек след време може да „ му гръмне бушона” или пък от време на време „да го бие лимката”. Напрегнат живота. Стрес. Ха така. Да потъркаме ръце за непосредствена отбрана от явното нападение на - това тое твърдение е неразбираемо за мен."-Като имаш оръжие и изпаднеш в подобна ситуация можеш да го използваш-за това го имаш , а не да го показваш на гаджетата в махалата.Ти за това си психически и интелектуално годен за да имаш оръжие-за да прецениш ситуацията и необходимостта от използването му.
4."Олекна ми, защото по важното е, че няма значение, че Петров, не е замахнал с ножа по посока тялото на Георгиев.
Дано съдебния състав да не забележи, че Петров въобще не е упражнил фактическа власт над автомобила на Георгиев. Гледай напред и не си отклонявай вниманието, какво значение има, нали ВКС – то и още други „седят” зад Георгиев."- [color=#0000FF]И какво според теб.Георгиев трябва да чака, Петров да замахне към него и евентуално да го нарани, или да му вземе колата и чак тогава да изпадне в законно положение да се отбранява.Ами ако го убие с това замахване-какъв е смисъла това. Абсурдно е.Ако ти изпаднеш не дай си боже в такава ситуация, какво ще чакаш да те наръгат преди да стреляш, или да то вземат колата.[color=#0000FF]Целта на неизбежната отбрана е именно недупускането на увреда на напднатия и неговото имущество, не само при непосредствено нападение, но и при конкретна и явна заплаха [color=#0000FF]от такова при наличието на обстановка позволяваща извършване то му и т .н.
"какво значение има, бил ли е криминално проявен или не Георгиев."- [color=#0000FF]т ук си напълно прав.Законът никъде не ограничава правото на неизбежна отбрана само до неосъжданите.И осъжданите могат да се отбраняват.

Щеше да е налице превишаване ако го бе убил , ако бе стрелял в сърцето му, в главата му, на места където смърта би със сигурност настъпила.Но в крака-явна демонстрация на намерение да преустанови нападението.
Вярно че в последствие е извършил друго деяние-причинил му е средна телесна повреда и то умишленно.[/color][/color]

[royalty]

Колеги, ето и казуса най общо:
Петров и Иванов извършвали кражби и грабежи. Петров и Иванов откраднали нов лек автомобил Мазда от гаража на собственика му, като след това отишли в посещавано от тях заведение. По-късно тръгвайки си, на неосветен паркинг пред заведението видели непознатия за тях Георгиев, който отключвал автомобила си. Петров се приближил и заплашил нож Георгиев, като поискал ключовете за автомобила му. Георгиев извадил пистолет и прострелял Петров в областта на бедрото като натрушил костта му. След това Георгиев отворил багажника и от там взел матален лост с който счипул предните пет зъба на Петров и лакътя на ръката му. На базата на тази информация прокурор от Районна прокуратура образувал досъдебно производство и сам без участие на разсл.полицай провел разследването. Повдигнал обвинения на Петров, Иванов и Георгиев като на тримата назначил един защитник. На Петров и Иванов определил МН "Домашен арест", а на Георгиев "Задържане под стража" за срок от 5 месеца. След приключване на разследването им го предявил и след 6 месеца весъл обвинител акт в съда.
След образуване на съдебното производство съдията докладчик преценил, че са налице за оправдаване на Иванов и спрял производството като го върнал на прокурора. Прокурора обаче внесъл същият обнителен акт като не се съобразил с бележките на съдията докладчик. В съдебното производство прокуроро изменил обвинението спрямо Петров като добавил и извършено от него престъпление - изнудване на няколко лица.
Първоинстанционния съд наложил и на тримата наказание лишаване от свобода за различен период от време. От присъдата недоволен останал Георгив, който обжалвал въззивно. Прокурорът протестирал на основание това, че в съдебния състав имало член, който бил брат на Иванов. Възивния състав увеличил наказинето на Петров с една година, като поради лошото му поведение в съда му взел МН "Задържане под стража".
ВЪПРОСИ:
1.Правна квалификация на деянията на Петров, Иванов и Георгиев?
2.Възможно ли е приложение института на неизбежната отбрана за извършеното от Георгиев?
3.Имали нарушения на фаза досъдебно производство?
4.Има ли нарушения на фаза съдебно производстов и какви са последиците от тях?

ДЕРЗАЙТЕ

1. Дайте наказателнопрана оценка на престъпната деятелност на тримата?
Първото изречение също свидетелства за престъпления, а те не се квалифицират, както виждам, защо ли?
Казусът беше от типа "криви", с възможности за много решения, стига да ти работи въображението, но все пак мисля, че по важно беше да се работи с дадените факти.Интересно ми е как сте аргументирали намерение за ползване, тези дето са се позовали на чл.346,ал.2 НК? Може би на евентуалната защитна позиция на Петров и Иванов?!

[vaniaoz]

Здравейте колеги,
имам въпрос към тези от вас ,които са се явявали и предходни години.Как оценяват комисиите?Ако съм квалифицирала деянието на Георгиев грешно/опит за убийство, при превишаване пределите на неизбежна отбрана/, а всичко останало ми е вярно, има ли дори минимален шанс, да бъда допусната до устен? Не зная дали изобщо да чета.
На какво държат най-много при оценяването?Трябва ли да си писал много?
Благодаря!

[helene]

Петров се приближил и заплашил с нож Георгиев, като поискал ключовете за автомобила му.

Колеги, няма нужда да спорим. Очевидно е, че казусът е зададен по един общ начин. Колко се е приближил Петров, как е заплашил Георгиев ??? Това не е ясно. Може да е бил на 50 см от Георгиев, но може и да е бил на 1 метър или дори на 2 метра от него. Може ножът да е бил насочен срещу Георгиев с готовност за използването му, но може и само демонстративно да го е размахвал. И в зависимост от представите в съзнанието на всеки един от нас ще съществуват различни правни квалификации за поведението на Георгиев и Петров. По-важното е според мене каква е аргументацията на всеки един от нас, какъв е стилът ни на писане и не на последно място какъв е правописът ни.

[dimitur_vg]

До vaniaoz
Колежке, относно оценяването...няма обективен критерии по който да се водят от изпитната комисия..те преценяват кой как се е аргументирал,защитавайки тезата си и прилагайки законите. Аз за втори път се явявам и мога да кажа, че таз-годишния казус умишлено беше така създаден с цел да се види какво могат кандидатите, а и нека не се лъжем-по-лесно да могат да напишат оценки,които не ни удовлетворяват, защото сме много желаещи и подбора ще е страшен миналата година въпросите бяха конкретни и нямаше повече от един възможен отговор,а сега са по такъв " завъртян" начин формулирани,за да ни отсеят
Нали си представяте ако пуснат 700-800 човека до устен,че няма да им стигнат 2 седмици да изпитат кандидатите,а точно се пада преди лятната ваканция да изпитват, затова моят съвет е да продължите да четете,пък каквото стане,ако са ви оценили работата за над 4.50 ще имате до 10 дни някъде в зависимост от броя допуснати кандидати, така че дерзайте и УСПЕХ

[vaniaoz]

Благодаря,
за отговорите.Това ,че няма точни критерии от една страна е много добре, но от друга означава ,че всичко ще зависи от субективната оценка на проверяващите, а защо не и от моментното им настроение и желанието им да пуснат повече хора.
Да си призная честно, не очаквах такъв казус.Този бе по-скоро за съдии, дори си помислих, че може би са използвали 4-те наказателни казуса от изпита за младши съдии.
На изпита се запознах с колега, който миналата година е стигнал до устен .Ползвали са кодексите, и въпреки това ,според думите му, устните са се оказали най-трудната част.Явно до последно ще се терзаем и чудим доколко сме се справили с предизвекателството.И дано сме успяли, да оправдаем усилията си и годините в университета.

[dimitur_vg]

Ами да, миналата година на устния изпит за мл. съдии се даваше да се ползват кодексите,но за прокурорския-не позволиха с такава цел,защото материята е доста по-обемиста и затова. Аз също миналата година минах целия конкурс,но крайния бал не ми достигна,за да се класирам за някое от местата. Сега да се надяваме ако приемат измененията в ЗСВ да отпадне изискването в бала да влизат оценките от държавните изпити,а да се взема само резултата от писмения и устния изпит,където ще се получи така,че каквото покажете като знания на самия конкурс-това ще е.
Колежке,ако нямате достатъчно опит е малко вероятно да се успее,понеже на устния изпит се задаваха от комисията и чисто практически въпроси....но все пак надеждата умира последна

[helene]

Здравейте колеги,
имам въпрос към тези от вас ,които са се явявали и предходни години.Как оценяват комисиите?Ако съм квалифицирала деянието на Георгиев грешно/опит за убийство, при превишаване пределите на неизбежна отбрана/, а всичко останало ми е вярно, има ли дори минимален шанс, да бъда допусната до устен? Не зная дали изобщо да чета.
На какво държат най-много при оценяването?Трябва ли да си писал много?
Благодаря!

Защо си мислите, че грешно сте квалифицирали деянието на Георгиев? Ако сте приели, че Георгиев е действал при пряк неопределен алтернативен умисъл, като по независещи от него причини е причинил по-лекия резултат, в случая СТП, ще отговаря за опит към по-тежкия престъпен резултат. Всичко зависи от тезата, която сте защитили и как сте я защитили.
Така че, споко! Нищо не се знае, докато не излязат резултатите! А по мое мнение устните изпити ще бъдат чак септември, така че ще имате достатъчно време да се подготвите, стига обаче да минете бариерата от 4.50.

[vaniaoz]

Мисля ,че съм се обосновала добре ,защо приемам именно тази теза.Ударите са нанесени с метален лост, имало е удари в главата ,за да се стигне до избиване на зъби.Нанасяни са , след като вече крадеца е бил ранен в крака и нападението е било отблъснато.Писала съм ,че е нанесено на Петров средна телесна повреда, но че опита за убийство поглъща телесната повреда.Както и ,че умисала за убийство на Георгиев е евентуален, първоначално не му е било цел, но в желанието си да накаже нападателя си се е съгласил и съответно искал да настъпи летален край.Това всичко е накратко.
След изпита ,отидох при познат,който е адвокат от много години , при това много добър.Той ми каза,че това си е средна телесна повреда.

[helene]

Мисля ,че съм се обосновала добре ,защо приемам именно тази теза.Ударите са нанесени с метален лост, имало е удари в главата ,за да се стигне до избиване на зъби.Нанасяни са , след като вече крадеца е бил ранен в крака и нападението е било отблъснато.Писала съм ,че е нанесено на Петров средна телесна повреда, но че опита за убийство поглъща телесната повреда.Както и ,че умисала за убийство на Георгиев е евентуален, първоначално не му е било цел, но в желанието си да накаже нападателя си се е съгласил и съответно искал да настъпи летален край.Това всичко е накратко.
След изпита ,отидох при познат,който е адвокат от много години , при това много добър.Той ми каза,че това си е средна телесна повреда.

Тук вече има грешка. Опит с евентуален умисъл няма!!! Аз пък съм писала за Георгиев по чл. 132, ал. 2. Нищо не се знае, нека да излязат резултатите!

[vaniaoz]

Трябва ,да си погледна найстина темите.
Опит имаме само при умишлени престъпления /умисъла е пряк или евентуален/, поне така разсъждавах на изпита, а после не се сетих да проверя, дали опит може да има само при пряк умисъл.

[pogled]

Колеги, наистина ли има вероятност да отпаднат оценките от държавните изпити при крайния резултат от оценяването в нашия конкурс? Опитах се да открия такъв законопроект за изменение на ЗСВ, но не успях. Ако имате повече информация, моля, споделете!
Относно критериите за оценка на писмения изпит и по-скоро относно липсата на такива, аз лично се съмнявам да се дължи на благородни намерения. Както и да се опитваме да вярваме, че комисията ще оценява преди всичко начина ни на разсъждение и изразяване, аргументацията, правните ни познания и умения, няма начин да го установим със сигурност. Защото при тези конкурси никога не е заявявано официално какви са критериите за оценка, за да могат кандидатите да насочат усилията си да ги покрият. Субективната оценка и моментното настроение на един или друг проверяващ не може и не бива да бъде критерий. А това поражда съмнения у неуспелите кандидати. Ако все пак някой има изпитана рецепта за успех с нематериално изражение, нека ни я каже! Иначе остава да гадаем........

[royalty]

(2) На писмения изпит, който е анонимен, се проверяват уменията на кандидатите за практическо прилагане на теоретическите знания чрез решаване на казус в съответния правен отрасъл.
....Как точно ще се проверят с такива казуси, не е много ясно, но все пак има възможност...