Нов конкурс за младши магистрати !!!

[vaniaoz]

Здравейте,
аз развивам друга хипотеза.И спрямо двамата следва да се предяви обвинение на основание чл.128, ал.2 във вр.с чл.20, ал.2 от НК.Защо деянието на единия го квалифицирате като опит за убииство, а на другия като телесна повреда? Къде виждате разлика в деянията им?
По въпрос 2 съм напълно съгласна с вас.
3.Няма , на основание чл.29, ал.2. Извършеното второ престъпление според мен е опасен рецидив- предвиденото в НК наказание за извършената от Боян кражба е редуцирана на 2 г и 5 месеца.Съгласно чл.63 от НК, престъпления извършени от непълнолетни ,за които се предвижда лишаване от свобода до 5 години се редуцира, като се налага наказание до 3 години.Следователно извършеното от него първо престъпление е тежко.
4.Да-чл.94, ал.1,т.9 от НПК.Също така , при предявяване на разследването Боян е бил непълнолетен, което означава , че трябва да е осъществено и условието по чл.389, ал.1 от НПК и да е имал назначен защитник още тогава.
5.Да -чл.370, ал.3

[sleepy_devil]

Колега, за съучастието не мога да се съглася поради две причини. Първо, двамата нямат умисъла за съучастие - да извършат заедно едно деяние, второ - нямат и задружност в усилията. От това си правя извода, че извършват две отделни престъпления, всеки своето.Тъй като Светослав А. удря още веднъж Добромиров след като е паднал на земята, няма как да се квалифицира като телесна повреда, а си е чист умисъл и то към убийство. А Боян удря пострадалия в челюста, което за мен си е телесна повреда. От друга страна престъпленията на двамата са разделени по време, което изключва съучастието.

[viki06]

Абсолютно сте прав колега ,и аз мисля така-никъде в текста не става въпрос за формиран умисъл за съучастие-тук задружна престъпна дейност няма.

[iliqna]

Колега,sleepy_devil, по гражданскоправния казус формирахте ли мнение? Да го разнищим, а?

[sleepy_devil]

По гражданскоправния казус мисля така:

1. АД придобива правото на собственост върху недвижимия имот от 15. 11. 2006 г. - чл. 231, ал. 4 ТЗ (като правя уговорката, че всичко по изповядването на сделката е законосъобразно, тъй като недвижиемия имот е в режим на СИО, тъй като липсват данни по казуса.)

2. С виспването в ТР на увеличаването на капитала Ангелина Петрова става акционер - по изложената по- горе причина за режим на недвижимия имот.

3. Силвия Петрова придобива качеството акционер от дата 6.12. 2006г., при положение, че е приела наследството на наследодателя, в случаяна майка си.

4. Силвия Петрова, обаче не е активно лигитимирана да подаде иска за отмяна на решение на ОС, тъй като към датата на провеждането му - 2.11. 2006г. е нямала качеството акционер - изхождам от текса на разпоредбата на чл. 74, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ТЗ

5. Възражението за неподсъдност е основателно - чл. 74, ал. 1 ТЗ

Ще се радвам и на други мнения

[iliqna]

По т.3,4 и 5 мисля по същия начин; по т.1 - АД-то е придобило собствеността върху жилището, тъй като са спазени всички законови изисквания за апортна вноска; по т.2 си мисля,че вписването на увеличението на капитала, спрямо Ангелина Крумова има оповестително действие и в 6 месечен срок тя би могла да оспори разпоредителната сделка с недвижима вещ СИО /чл.24, ал.4 СК/.Др. е въпросът, че вписването е станало след смъртта й и тук започвам да се чудя, дали това право преминава върху наследниците. Струва ми се и, че акциите не са в режим на СИО - защо тогава съпругът на Ангелина ще й джиросва акция?

[sleepy_devil]

Защото акциите са поименни, а те се прехвърлят само с джиросване. А и в книгата на поименните акционери ще е записано името на съпруга й, след джирото ще запишат нейното име. Може би това е причината за джиросването.

Но на въпроса дали акциите са СИО - мисля, че да, защото недвижимата вещ се трансформира в акции. Те не стават лична собственост, т.е. трансформацията не влече след себе си отпадането на СИО.

Дали наследниците ще имат право да искат разваляне по чл. 24, ал. 4 от СК - аз мисля, че ако Ангелина Петрова се е съгласила жилището да бъде апортна вноска, няма право да се иска разваляне на това основание, защото текста на закона защитава единия съпруг срещу неправомерните действия на другия.
Но си мисля, че правото по чл. 24,ал. 4 от СК няма да премине върху наследниците, защото законът изрично казва кое е оправомощеното лице да подаде иска.

Съдебна практика по чл. 24 СК би била много полезна в случая.

[vaniaoz]

Здравейте,
1.Да , спазени са изисквманията на чл.72, ал.1 и чл.73 ал.1 от ТЗ , за да придобие правото на собственост върху жилището.
2.Напълно съм съгласна, че вписването има оповестително действие, Ангелина е имала право , да оспори сделката на основание чл.24, ал.5 от СК .
3.Няма качество на акционер в дружеството.
4.Дъщерята да иска разваляне на сделката , като я обяви за нищожна -чл.33 от ЗС, тъй като е станала наследничка, преди да е вписан апорта на вноската.Т.е баща й се е разпоредил с вече нейно лично имущество, те са станали съсобственици преди датата на вписването.
5.Компетентен да разгледа спора е Окръжен съд- чл.104, т.4 от ГПК

[sleepy_devil]

Чл. 231. от ТЗ

(2) Решенията на общото събрание влизат в сила незабавно освен ако действието им не бъде отложено. (Деклавативно действие на вписването)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Решенията относно изменение и допълнение на устава и прекратяване на дружеството, влизат в сила след вписването им в търговския регистър. (Конститутивно действие на вписването)

(4) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Увеличаване и намаляване на капитала, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на членове на съветите, както и назначаване на ликвидатори имат действие от вписването им в търговския регистър. (Конститутивно действие на вписването)

Относно подсъдността - в ТЗ има правна норма, която я урежда и която се явява специална по отношение на нормите в ГПК

[lawyers1]

Kolegi, apartamenta e SIO i ne moe da bude aportiran bez suglasieto na agelina. Moje da stane sobstvenost na drujestvoto pri usloviata na 22, al 2 SK

[sleepy_devil]

Аха, не може то. Още в началото на казуса е написано, че апартамента го придобива той, и познай чие име ще стои на нотариалния акт за собственост. А като отидеш да изповядаш сделка при нотариуса той не те пита женен ли си , не женен ли си, а гледа дали си собственик. Иначе си прав, СИО е.

От друга старана, ако не може защо законодателят ще предвижда разпоредба като чл. 24 СК ?

Направо ще го апортира като 2 и 2 , 4. А пък, после, който не е доволен да ходи да пълни хазната с такси по граждански дела.

[lawyers1]

Ne vijdam da e oborena prezumpciata za suvmesten prinos. Nikude ne e kazano, 4e imotut e pridobit s li4no imu6testvo. A kolkoto do 24 ot SK- toi se prilaga za ve6ti li4no imu6testvo, kakvato hipoteza mi se struva ne e nalice.
A 4e moje da se aportira, moje. No do kolko aportut 6te proizvede deistvie spriamo drugia suprug e otdelen vupros.
A kakvo pi6e v notarialnia akt e bez zna4enie

[sleepy_devil]

Колега, пишете на кирилица!!!

Аз няма да споря с Вас. Изказах мнение и го защитих. Както и оценявам правото на всеки да има такова.

П.П.Вижте параграф 4, ал. 1 от ППЗ на действащия Семеен кодекс.

[iliqna]

Колега, по отношение действието на вписването в ТР /не,че искам да ви оборвам,просто търся верния отговор/,вижте какво казва О. Герджиков, "Коментар на ТЗ", стр.957 - цитирам: " С решението на дружествения орган за увеличение на капитала още не е налице такова увеличаване, а е направена само първата стъпка към него. За да се стигне до увеличаване на капитала, трябва планираното набиране на допълнителен капитал да се осъществи.Тогава увеличаването на капитала става факт, т.е. обстоятелство, което е годно за вписване, за да произведе своето декларативно и доказателствено действие. Както решението на дружествения орган за увеличаване на капитала, така и решението на съда за вписване на увеличаването подлежат на вписване в ТР. Различна е обаче целта. В първия случай то дава възможност на акционерите да упражнят предимственото си право за участие в увеличението, докато във втория случай вписването на съдебното решение идва да огласи осъществения факт."

[sleepy_devil]

Колега, аз изходих от факта, че законът казва "влиза в сила", т.е. действието им е опосредено от момента на вписването. Преди него решението не произвежда действие. Това беше моята аргументация.

[pm]

Искам да попитам колегите, които ще се явяват и на двата изпита - два входящи номера ли Ви дадоха или един?

[sleepy_devil]

Два

[magi_jeleva]

Дават се два вх. номера за мл. съдии и прокурори отделно, а и двата изпита ще са отделно и в различни дни, както и залите може да са различни.

[sleepy_devil]

Още един наказателноправен казус:

Димитър Манолов поканил своя познат Стоян Лазаров да му гостува в гр. Плевен. Няколко дена след това, на 18.05.2007 г., отзовавайки се на поканата, Лазаров пристигнал в къщата на Манолов, която се намирала в центъра на Плевен. Манолов го посрещнал и поканил да влезе.
По време на вечерята двамата се скарали заради мач на националния отбор. Лазаров хвърлил книга по лицето на Манолов и му нанесъл рана, която кървяла цяла нощ. Скоро след това Лазаров отишъл да си легне в стаята, където бил настанен. Домакинът Манолов останал буден и продължил да пие от ракията, останала от вечерята. Под въздействие на изпития алкохол той се сетил за стара обида, нанесена му през 2006 година от Лазаров, и решил да го убие. Взел брадвата от мазето и отишъл в стаята му, където го заварил да спи. Без да пали лампата, виждайки добре Лазаров на влизащата в стаята лунна светлина, му нанесъл два удара с острата част на брадвата по главата.
Манолов обаче се уплашил от бликналата кръв, хвърлил брадвата и избягал навън, като оставил входната врата на къщата си отворена. На излизане той видял полицейски патрул и избягал от него в тъмното. Патрулът също го видял и влязъл на проверка в къщата. Там открил Лазаров с тежка рана на главата и извикал „Бърза помощ”. Благодарение на спешната и квалифицирана лекарска намеса Лазаров бил спасен.
На следващия ден Манолов бил издирен и предаден на дознател, който го привлякъл като обвиняем за довършен опит за убийство по чл. 115 във връзка с чл. 18, ал. 1, предложение ІІ от НК. Понеже убийството не било довършено и Манолов, макар да му била дадена възможност, не извикал, нито настоял за адвокат, дознателят провел разпита му без защитник.
След разпита Манолов бил освободен. По-късно бил търсен от дознателя, но не бил намерен, нито обявен за издирване. Прокурорът приел, че в негово отсъствие не може да се разкрие обективната истина и издал постановление за спиране на делото. Скоро след това Манолов бил открит и задържан, а делото възобновено. Всички полицаи от патрула, които трябвало да бъдат разпитани като свидетели, обаче били на шестмесечен курс за обучение в Полицейската академия в Букурещ. Това наложило ново спиране на делото.
Когато досъдебното разследване приключило, прокурорът внесъл обвинителен акт по чл. 119 НК – за превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като приел, че лицето на Манолов кървяло и по времето, когато нанасял ударите си с брадва по главата на Лазаров.
В съдебно заседание подсъдимият Манолов и неговият защитник поискали от съда да зачете на Манолов самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК. Съдът обаче не приел, че Манолов е осъществил самоволен отказ.

ВЪПРОСИ:

1. Правилна ли е първоначалната квалификация?
2. Правилна ли е квалификацията в обвинителния акт?
3. Обосновано ли съдът е приел, че не е налице самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК?
4. Допуснал ли е дознателят нарушение, като не е осигурил защитник?
5. Законосъобразно ли е първото спиране на делото?
6. Законосъобразно ли е второто спиране на делото?

[lawyers1]

Този казус май се беше падал на държавен изпит в Пловдивския университет преди 2 или 3 години