Определение № 5672 от 16.05.2008 г. по адм. д. № 548/2008 г., 5 чл. с-в на вас и определение № 10818 / 06.11.07 на ВАС по адм. д. №5065/2007,но нещо не мога да влезна в страницата на ВАС,а и Сиела нямам.
Та ако някой не го мързи да ми ги пейстне,ще съм много благодарен!
- Дата и час: 29 Ное 2024, 02:41 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Търся определения на ВАС
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
4 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Търся определения на ВАС
Ето
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5672
София, 16.05.2008
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на шести март две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ПУНЕВА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
ТАНЯ КУЦАРОВА
при секретар Мария Попинска и с участието
на прокурора Николай Николов изслуша докладваното
от съдията ЙОВКА ДРАЖЕВА
по адм. дело № 548/2008.
Производството е по чл.229 и сл. от АПК.
Образувано е по частната жалба на Николай Петров Димитров, Анета Станиславова Войчева, Милена славова Стоянова, Сава Георгиев Иванов и Сергей Грозданов Налетов против прекратително определение по адм.д.№ 5065/ 2007 г. по описа на ВАС, ІV отделение. Твърдят ,че определението е неправилно и следва да бъде отменено, защото имат правен интерес от обжалване на индивидуален административен акт. Като притежатели на акции в публично търговско дружество "Вамо"АД твърдят, че имат правен интерес да се защитят срещу решение от 4.05.2007 г. на КФН, тъй като вследствие на това решение получават цена на акция , която е няколко пъти по-ниска от действителната. Решението на комисията има спрямо тях пряко и непосредствено правно и икономическо действие, а тъй като са миноритарни акционери не могат да се защитят по друг начин.
Комисията по финансов надзор оспорва частната жалба като неоснователна. Твърди, че решението не засяга правната сфера на акционерите частни жалбоподатели, които те не са участници в развилото се административно производство, решението не ги засяга пряко и непосредствено. Такова правно действие има решението спрямо търговия предложител.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на частната жалба. Издаденият индивидуален административен акт не може да бъде обжалван от отделни акционери, защото е позитивен. Възможното засягане на икономически интереси не обуславя правен интерес.
Върховният административен съд, І колегия, петчленен състав, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна.
За да прекрати съдебното производство с определение по адм.д.№ 5065/ 2007 г. по описа на ВАС, ІV отделение, тричленният съдебен състав е приел, че оспореното позитивно решение на КФН от 4.05.2007 г. да уважи предложение на дружество "Дивал-59" ЕООД, притежаващо повече от 90% от акциите на "Вамо"АД за публикуване на търгово предложение за изкупуване на акциите от останалите акционери и на основание чл.153, ал.1 от ЗППЦК да не издава окончателна забрана за публикуване на търговото предложение, направено чрез инвестиционен посредник "Стандарт Инвестмънт" АД гр.София, не засяга правата на отделните акционери във "Вамо"АД, а само на търговия предложител или на търговското дружество "Вамо"АД, поради което същите нямат правен интерес да го оспорват.
Определението е законосъобразно.
"Дивал 59" ЕООД като акционер и притежаващ пряко и чрез свързани лица общо 734 959 броя акции или 90,0007 на сто от гласовете на Общото събрание на "Вамо"АД, гр.Варна, е направило търгово предложение за закупуване на акциите на останалите акционери на "Вамо"АД гр.Варна при предлагана цена на акция 36.00 лв. чрез упълномощен инвестиционен посредник "Стандарт Ивестмънт" АД. С протоколно решение от 4.05.2007 г. по т. 2 от дневния ред Комисията за финансов надзор е решила на основание чл.153, ал.1 от ЗППЦК да не издава окончателна забрана за публикуване на търгово предложение от "Дивал -59" ЕООД гр. София за закупуване чрез инвестиционен посредник на акции на "Вамо" АД от останалите акционери на дружеството и търговия предложител може да го публикува при спазване на разпоредбата на чл.154 от ЗППЦК и чл.36, ал.1 от Наредба №13 за търгово предлагане за закупуване и замяна на акции.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗППЦК Комисията по финансов надзор, извън случая на търгово предлагане по чл.149б, ако в срок от 7 работни дни от получаване на исканите документи не издаде окончателна забрана за публикуване на предложението, предложителят може да го публикува. В случая Комисията по фанинсов надзор се е произнесла изрично, като е изразила воля да не издава окончателна забрана и разрешила на търговия предложител да публикува предложението си по реда на чл.154 от АПК. Решението носи белезите на индивидуален административен акт, тъй като отговаря на определението по чл. 21, ал.1 от АПК. По този въпрос няма спор по делото. Спорът е дали миноритарните акционери във "Вамо" АД, гр.Варна имат правен интерес да оспорят издаденото решение, с което всъщност е одобрено търговото предложение към тях, включителнто относно офертната цена за един брой акция.
Правният интерес е процесуалноправно понятие и се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита срещу административен акт, който засяга права, свободи или законни интереси на граждани или организации. Под засягане по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и чл.15, ал.1 от АПК трябва да се разбира нарушаване или застрашаване на права, свободи или законни интереси на граждани или организации. Недопустимо ще е оспорването на акта от лице, чиито права, свободи или законни интереси не са нито нарушени, нито застрашени. Изискванията за правния интерес се извличат от чл.15, ал. 2 от АПК и се изразяват в това правният интерес да е личен, т.е. да засяга правната сфера на оспорващия и да е пряк, т.е. непосредствено удовлетворяване на оспорващия да настъпва, ако с отмяната на административния акт се отстрани настъпилата или настъпващата щета. Неправилни са мотивите на съда, че от оспореното решение е засегнато само търговското дружество "Вамо" АД, защото последиците всъщност са за търговия предложител и акционерите в него. Настоящият съдебен състав споделя правния извод, че жалбоподателите нямат правен интерес да се защитят срещу решението, с което е одобрено търговото предложение на търговско дружество, притежаващо 90.007 на сто от гласовете на Общото събрание на "Вамо"АД, гр.Варна. Неоснователно е твърдението на ответната страна, че липсата на правен интерес произтича от обстоятелството, че търговото предложение и неговото приемане или отказване от страна на акционерите са вече част от гражданскоправния елемент. Такива доводи са относими към евентуален спор дали решението има характер на индивидуален административен акт или не. Такъв спор обаче по делото няма. С неиздаването на окончателна забрана по чл.153, ал.1 от ЗППЦК, приключва административната фаза от закупуването на акции, след което страните могат да встъпят в гражданскоправни отношения. Неоснователен е и доводът, че след като не са адресати на административния акт, жалбоподателите не могат да го оспорват, защото такъв критерий е формален и неправилен. Важното е дали решението засяга или не правната сфера на оспорващия.
Наличието на правен интерес се преценява до приключване на съдебното производство. Новата разпоредба на чл.157а/ ДВ бр. 52 от 2007 г.в сила от 3.07.2007 г./, въвежда задължение за акционерите да продават своите акции на лицето по ал.1 в определен срок, без да е необходимо тяхното съгласие по цена определена по ал.3, като реципрочното задължение за изкупуване на акции в хипотезата на чл.157б от ЗППЦК по инициатива на акционер спрямо лице, което е придобило гласове в случаите и в размер по чл.149, ал.2 от ЗППЦК , също става при приложение на чл.157а, ал.3, която препраща и към чл.150, ал. 6 и ал. 7 от ЗППЦК. Няма никакви доказателства, че търговият предложител е лице, което в резултат на търгово предлагане, отправено до всички акционери с право на глас, е придобило най-малко 95 на сто от гласовете на общото събрание по чл.157а, ал.1 от ЗППЦК и да има право да изкупи акциите с право на глас от останилет акционери при задължение на акционерите по ал.7 да продадат акциите си. В случая той е придобил 90, 002 от гласовете на общото събрание. Следователно жалбоподателите не са акционери, които да са задължени по закон да продадат акциите си ,в какъвто смисъл е новата разпоредба на чл.157а , ал. 7 от ЗППЦК. Затова обжалваното решение не засяга, нито застрашава правната им сфера. Те могат да откажат изкупуване на акциите по предложената им цена. Неоснователно е твърдението им, че правният им интерес се обосновава от факта, че в резултат на обжалваното решение, дружеството може да стане непублично. Така е защото след изтичане на срока за приемането на търговото предложение, дружеството може да престане да бъде публично дори ако не е изпълнено условието на чл.119, ал.1, т.1 от ЗППЦК. Следователно промяната на търговското дружество от публично в непублично не зависи от приемането или отказа да се приеме търговото предложение, нито от условията на търговото предложение. А как и дали занижената търгова цена би повлияла в бъдеще върху цената на един брой акция на нерегулирания пазар за ценни книжа е въпрос, който е неотносим към настоящия спор, защото се отнася за бъдещи, несигурни събития. Следователно липсва правен интерес, защото обжалваното решение в този случай не засяга и то непосредствено правната сфера на жалбоподателите.
Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №10818/ 6.11.2007 г. по адм.д.№ 5065/ 2007 г. по описа на Върховния административен съд, ІV отделение.
Определението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Николай Урумов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ваня Пунева
/п/ Йовка Дражева
/п/ Кремена Хараланова
/п/ Таня Куцарова
Й.Д.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5672
София, 16.05.2008
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на шести март две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ПУНЕВА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
ТАНЯ КУЦАРОВА
при секретар Мария Попинска и с участието
на прокурора Николай Николов изслуша докладваното
от съдията ЙОВКА ДРАЖЕВА
по адм. дело № 548/2008.
Производството е по чл.229 и сл. от АПК.
Образувано е по частната жалба на Николай Петров Димитров, Анета Станиславова Войчева, Милена славова Стоянова, Сава Георгиев Иванов и Сергей Грозданов Налетов против прекратително определение по адм.д.№ 5065/ 2007 г. по описа на ВАС, ІV отделение. Твърдят ,че определението е неправилно и следва да бъде отменено, защото имат правен интерес от обжалване на индивидуален административен акт. Като притежатели на акции в публично търговско дружество "Вамо"АД твърдят, че имат правен интерес да се защитят срещу решение от 4.05.2007 г. на КФН, тъй като вследствие на това решение получават цена на акция , която е няколко пъти по-ниска от действителната. Решението на комисията има спрямо тях пряко и непосредствено правно и икономическо действие, а тъй като са миноритарни акционери не могат да се защитят по друг начин.
Комисията по финансов надзор оспорва частната жалба като неоснователна. Твърди, че решението не засяга правната сфера на акционерите частни жалбоподатели, които те не са участници в развилото се административно производство, решението не ги засяга пряко и непосредствено. Такова правно действие има решението спрямо търговия предложител.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на частната жалба. Издаденият индивидуален административен акт не може да бъде обжалван от отделни акционери, защото е позитивен. Възможното засягане на икономически интереси не обуславя правен интерес.
Върховният административен съд, І колегия, петчленен състав, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна.
За да прекрати съдебното производство с определение по адм.д.№ 5065/ 2007 г. по описа на ВАС, ІV отделение, тричленният съдебен състав е приел, че оспореното позитивно решение на КФН от 4.05.2007 г. да уважи предложение на дружество "Дивал-59" ЕООД, притежаващо повече от 90% от акциите на "Вамо"АД за публикуване на търгово предложение за изкупуване на акциите от останалите акционери и на основание чл.153, ал.1 от ЗППЦК да не издава окончателна забрана за публикуване на търговото предложение, направено чрез инвестиционен посредник "Стандарт Инвестмънт" АД гр.София, не засяга правата на отделните акционери във "Вамо"АД, а само на търговия предложител или на търговското дружество "Вамо"АД, поради което същите нямат правен интерес да го оспорват.
Определението е законосъобразно.
"Дивал 59" ЕООД като акционер и притежаващ пряко и чрез свързани лица общо 734 959 броя акции или 90,0007 на сто от гласовете на Общото събрание на "Вамо"АД, гр.Варна, е направило търгово предложение за закупуване на акциите на останалите акционери на "Вамо"АД гр.Варна при предлагана цена на акция 36.00 лв. чрез упълномощен инвестиционен посредник "Стандарт Ивестмънт" АД. С протоколно решение от 4.05.2007 г. по т. 2 от дневния ред Комисията за финансов надзор е решила на основание чл.153, ал.1 от ЗППЦК да не издава окончателна забрана за публикуване на търгово предложение от "Дивал -59" ЕООД гр. София за закупуване чрез инвестиционен посредник на акции на "Вамо" АД от останалите акционери на дружеството и търговия предложител може да го публикува при спазване на разпоредбата на чл.154 от ЗППЦК и чл.36, ал.1 от Наредба №13 за търгово предлагане за закупуване и замяна на акции.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗППЦК Комисията по финансов надзор, извън случая на търгово предлагане по чл.149б, ако в срок от 7 работни дни от получаване на исканите документи не издаде окончателна забрана за публикуване на предложението, предложителят може да го публикува. В случая Комисията по фанинсов надзор се е произнесла изрично, като е изразила воля да не издава окончателна забрана и разрешила на търговия предложител да публикува предложението си по реда на чл.154 от АПК. Решението носи белезите на индивидуален административен акт, тъй като отговаря на определението по чл. 21, ал.1 от АПК. По този въпрос няма спор по делото. Спорът е дали миноритарните акционери във "Вамо" АД, гр.Варна имат правен интерес да оспорят издаденото решение, с което всъщност е одобрено търговото предложение към тях, включителнто относно офертната цена за един брой акция.
Правният интерес е процесуалноправно понятие и се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита срещу административен акт, който засяга права, свободи или законни интереси на граждани или организации. Под засягане по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и чл.15, ал.1 от АПК трябва да се разбира нарушаване или застрашаване на права, свободи или законни интереси на граждани или организации. Недопустимо ще е оспорването на акта от лице, чиито права, свободи или законни интереси не са нито нарушени, нито застрашени. Изискванията за правния интерес се извличат от чл.15, ал. 2 от АПК и се изразяват в това правният интерес да е личен, т.е. да засяга правната сфера на оспорващия и да е пряк, т.е. непосредствено удовлетворяване на оспорващия да настъпва, ако с отмяната на административния акт се отстрани настъпилата или настъпващата щета. Неправилни са мотивите на съда, че от оспореното решение е засегнато само търговското дружество "Вамо" АД, защото последиците всъщност са за търговия предложител и акционерите в него. Настоящият съдебен състав споделя правния извод, че жалбоподателите нямат правен интерес да се защитят срещу решението, с което е одобрено търговото предложение на търговско дружество, притежаващо 90.007 на сто от гласовете на Общото събрание на "Вамо"АД, гр.Варна. Неоснователно е твърдението на ответната страна, че липсата на правен интерес произтича от обстоятелството, че търговото предложение и неговото приемане или отказване от страна на акционерите са вече част от гражданскоправния елемент. Такива доводи са относими към евентуален спор дали решението има характер на индивидуален административен акт или не. Такъв спор обаче по делото няма. С неиздаването на окончателна забрана по чл.153, ал.1 от ЗППЦК, приключва административната фаза от закупуването на акции, след което страните могат да встъпят в гражданскоправни отношения. Неоснователен е и доводът, че след като не са адресати на административния акт, жалбоподателите не могат да го оспорват, защото такъв критерий е формален и неправилен. Важното е дали решението засяга или не правната сфера на оспорващия.
Наличието на правен интерес се преценява до приключване на съдебното производство. Новата разпоредба на чл.157а/ ДВ бр. 52 от 2007 г.в сила от 3.07.2007 г./, въвежда задължение за акционерите да продават своите акции на лицето по ал.1 в определен срок, без да е необходимо тяхното съгласие по цена определена по ал.3, като реципрочното задължение за изкупуване на акции в хипотезата на чл.157б от ЗППЦК по инициатива на акционер спрямо лице, което е придобило гласове в случаите и в размер по чл.149, ал.2 от ЗППЦК , също става при приложение на чл.157а, ал.3, която препраща и към чл.150, ал. 6 и ал. 7 от ЗППЦК. Няма никакви доказателства, че търговият предложител е лице, което в резултат на търгово предлагане, отправено до всички акционери с право на глас, е придобило най-малко 95 на сто от гласовете на общото събрание по чл.157а, ал.1 от ЗППЦК и да има право да изкупи акциите с право на глас от останилет акционери при задължение на акционерите по ал.7 да продадат акциите си. В случая той е придобил 90, 002 от гласовете на общото събрание. Следователно жалбоподателите не са акционери, които да са задължени по закон да продадат акциите си ,в какъвто смисъл е новата разпоредба на чл.157а , ал. 7 от ЗППЦК. Затова обжалваното решение не засяга, нито застрашава правната им сфера. Те могат да откажат изкупуване на акциите по предложената им цена. Неоснователно е твърдението им, че правният им интерес се обосновава от факта, че в резултат на обжалваното решение, дружеството може да стане непублично. Така е защото след изтичане на срока за приемането на търговото предложение, дружеството може да престане да бъде публично дори ако не е изпълнено условието на чл.119, ал.1, т.1 от ЗППЦК. Следователно промяната на търговското дружество от публично в непублично не зависи от приемането или отказа да се приеме търговото предложение, нито от условията на търговото предложение. А как и дали занижената търгова цена би повлияла в бъдеще върху цената на един брой акция на нерегулирания пазар за ценни книжа е въпрос, който е неотносим към настоящия спор, защото се отнася за бъдещи, несигурни събития. Следователно липсва правен интерес, защото обжалваното решение в този случай не засяга и то непосредствено правната сфера на жалбоподателите.
Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №10818/ 6.11.2007 г. по адм.д.№ 5065/ 2007 г. по описа на Върховния административен съд, ІV отделение.
Определението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Николай Урумов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ваня Пунева
/п/ Йовка Дражева
/п/ Кремена Хараланова
/п/ Таня Куцарова
Й.Д.
- Biby
- Потребител
- Мнения: 329
- Регистриран на: 28 Яну 2002, 20:25
- Местоположение: София
Re: Търся определения на ВАС
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10818
София, 06.11.2007
Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА
МАРИО ДИМИТРОВ
при секретар и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията МАРИО ДИМИТРОВ
по адм. дело № 5065/2007.
Производство по чл.13,ал.3 от Закона за комисията за финансов надзор,във връзка чл.145 и сл. от АПК.
Производството е образувано по жалба на Николай Петров Димитров, Анета Станиславова Войчева, Милена Славова Стоянова, Сава Георгиев Иванов и Сергей Грозданов Налетов,с общ съдебен адрес гр.София, срещу решение по протокол №21 от 04.05.2007г. на Комисията за финансов надзор /КФН/, с което на основание чл. 153, ал.1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ е прието да не издава окончателна забрана за публикуване на търгово предложение от "Дивал - 59" ЕООД, гр.София за закупуване чрез инвестиционен посредник "Стандарт Инвестмант" АД, гр.София на акции на "Вамо" АД, гр.Варна от останалите акционери на дружеството , като търговия предложител може да го публикува при спазване разпоредбите на чл.154 от ЗППЦК и чл.36,ал.1 от Наредба №13 за търгово предлагане за закупуване и замяна на акции,като оспорването е в частта -предлагана цена на акция.Жалбоподателите излагат, че като миноритарни акционери във "Вамо" АД,гр.Варна имат правен интерес да обжалват решението на КФН, тъй като същото неблагоприятно засягало правната им сфера, като предложената цена на акция в размер на 36 лева не ги удовлетворява и че е незаконосъобразно определена.Подробни доводи в писмени становища относно правния интерес за обжалване са изложили Николай Петров Димитров и Сергей Грозданов Налетов. Молят, да бъде отменено обжалваното решение в частта за търговото предложение - предлагана цена на акция и се дадат указания на КФН относно тълкуването и прилагането на закона за начина на определяне на цената на една акция в търговото предложение за закупуване на акции от "Вамо" АД.
Ответникът - Комисия за финансов надзор,чрез процесуалния си представител юриск.Варадев, е възразил, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като липсва правен интерес за жалбоподателите да оспорват решението,поради това,че не са участници в административното производство между търговия предложител "Дивал 59" АД и КФН за публикуване на търгово предложение до останалите акционери на "Вамо" АД.Излага,че последици от търговото предложение възникват за търговия предложител,а не и за акционерите,които са обект на търговото предложение, както и че самия акт на комисията няма за адресати акционерите на дружеството, а те са свободни в преценката си да го приемат или не.Представено е подробно писмено становище,с което се иска да бъде прекратено производството по делото като недопустимо или се отхвърли жалбата по същество като неоснователна.
Заинтересованите страни по делото - "Дивал - 59" ЕООД, гр.София и "Вамо" АД, гр.Варна редовно призовани по делото не се явяват и не вземат становище по жалбата.
Настоящият съдебен състав като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, приема,че жалбата е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати.
Производството е образувано на основание чл.13,ал.3 от Закона за комисията за финансов надзор по повод обжалвано решение на комисията по протокол №21 от 04.05.2007г. ,с което на основание чл.153,ал.1 от ЗППЦК е приела, да не се издава окончателна забрана за публикуване на търгово предложение от "Дивал - 59" ЕООД, гр.София за закупуване чрез инвестиционен посредник "Стандарт Инвестмант" АД, гр.София на акции на "Вамо" АД, гр.Варна от останалите акционери на дружеството и търговия предложител може да го публикува при спазване на разпоредбата на чл.154 от ЗППЦК и чл.36, ал.1 от Наредба №13 за търгово предлагане за закупуване и замяна на акции.
На основание чл.149а,ал.1,във връзка с чл.149,ал.2,т.1 от ЗППЦК и чл.14,ал.1 от Наредба №13/22.12.2003г. в КФН е регистрирано търгово предложение от "Дивал - 59" ЕООД за закупуване чрез инвестиционен посредник "Стандарт Инвестмънт" АД акции на "Вамо" АД от останалите акционери на дружеството.С решение №553 - ТП от 18.04.2007г. на КФН на основание чл.13,ал.1,т.9 от ЗКФН, във връзка с чл.152,ал.1 от ЗППЦК е издадена временна забрана за публикуване на търговото предложение, внесено в КФН с писмо вх.№15-00-05 от 30.-3.2007г. от "Дивал - 59" ЕООД за закупуване на акции от останалите акционери на "Вамо" АД, поради съществени непълноти и несъответствие в съдържанието на търговото предложение със ЗППЦК.След отстраняване на констатираните непълноти и несъответствия в търговото предложение по предложение на Димана Ранкова - заместник - председател на КФН, ръководещ Управление "Надзор на инвестиционната дейност" КФН е приела обжалваното решение да не се налага окончателна забрана за публикуване на търговото предложение.
Жалбоподателите,които са останали недоволни от решението на КФН, се легитимират като миноритарни акционери във "Вамо" АД, гр.Варна,с депозитарни разписки от Централния депозитар. Оспорили са позитивен акт на КФН, с който е удовлетворено искането на дружеството носител на повече от 90 % от акциите на "Вамо" АД за публикуване на търгово предложение за изкупуване на акциите от останалите акционери. Предвидената в чл. 13, ал. 3 от ЗКФН възможност за обжалване решенията на комисията е в полза на страната, участник в административното производство, чието искане не е удовлетворено, т.е., която е засегната от негативно решение. Страна би била "Дивал - 59" ЕООД, а не жалбоподателите,в случай на окончателен отказ да се публикува неговото търгово предложение. Индивидуалният административен акт на КФН е позитивен. Жалбоподателите нямат правен интерес да обжалват решението на КФН. Не е предвидена законова възможност за обжалване от отделни акционери, нито може да се обоснове правен интерес от твърденията им за незаконосъобразност на определената цена на акциите в търговото предложение. Възраженията на жалбоподателите се отнасят до техния икономически интерес по отношение цената на акциите.
Комисията за финансов надзор е валидно сезирана с искане за публикуване на търгово предложение за изкупуване на акции,по което е постановила положително решение, а доколкото жалбоподателите изразяват несъгласие,то това са техни отношения към самия търгов предложител,като могат да приемат предложената цена на акция или не със съответните правни и икономически последици, неотносими към индивидуалния административен акт на КФН по чл.153,ал.1 от ЗППЦК.
Жалбоподателите в качеството си на миноритарни акционери нямат пряк и непосредствен правен интерес да обжалват решението, на което не са лично адресат. Решение КФН засяга правата на дружеството като търгов предложител, а не на отделните акционери в него. Административното правоотношение се развива само между КФН и дружеството като обособен правен субект, а не между КФН и собствениците на капитала. Последните, в частност жалбоподателите не притежават активна процесуална легитимация да участват както в административния, така и в съдебния процес.
В разпоредбата на чл. 120 от Конституцията на Република България е предвиден съдебен контрол за законност на актовете и действията на административните органи. Съгласно ал. 2, “Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон”. Според решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по к. дело № 18/1995 г. на Конституционния съд, конституционният критерий за съдебна обжалваемост на административните актове е да са нарушени или застрашени правата или законните интереси на правните субекти. Това е материалноправното основание, което легитимира процесуалноправния интерес от съдебно обжалване. Авторите, видът и характерът на административните актове са без значение. Решаващ е правният ефект на административния акт - дали и доколко с него се засягат такива права и интереси. От изложеното следва, че правото на обжалване не е неограничено. Освен изрично изключените със закон, лицата могат да обжалват не всички административни актове, а само тези, които ги засягат пряко. Целта на атакуването е да се отмени незаконосъобразния акт, да не съществува той повече в правния мир. Правният интерес да се иска отмяната на един административен акт се обуславя от непосредственото негативно въздействие в правната сфера на лицето, до което се отнася този акт. В случая се установява, че правата на жалбоподателите не са засегнати лично, пряко и непосредствено, като те не са обвързани с търговото предложение и могат да откажат приемането му,в производството по изкупуването, което се развива извън административното производство по чл.149а,ал.1,във връзка с чл.153,ал.1 от ЗППЦК между търговия предложител и комисията.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите относимо към преценка на правния им интерес по оспорване на решението на КФН по чл.153,ал.1 от ЗППЦК, че в случай на отказ да приемат предложението на търговия предложител, ще придобият статут на акционери в непублично дружество,без да имат възможността да продават акциите си на регулиран пазар и други възможности свързани с качеството им на миноритарни акционери.Тези възражения, както и претендиране на по- висока цена на акциите,са релевантни за отношенията между отделните акционери и дружеството, които се регулират по реда на Търговския закон,респ. правната уредба за гражданскоправни отношения свързани с имуществени и неимуществени интереси.В самото административно производство по ЗППЦК процесуалната легитимация по оспорването на акта по чл.153,ал.1 принадлежи на съответния орган като представител на дружеството,а не на отделните акционери.След като правата и интересите на дружеството са реализирани с позитивното решение на КФН,жалбите на отделните акционери против това решение са процесуално недопустими.
Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема,че жалбата на Николай Петров Димитров, Анета Станиславова Войчева, Милена Славова Стоянова,Сава Георгиев Иванов и Сергей Грозданов Налетов,следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима,поради липса на правен интерес от оспорването, а образуваното въз основа на тях съдебно производство да бъде прекратено.
При този изход на процеса и с оглед направената претенция от процесуалния представител на КФН за разноски,след като е отхвърленото оспорването, на КФН следва да бъдат присъдени разноски за явяването на юрисконсулт в съответствие с чл.143,ал.4 от АПК и чл.36,ал.1 от Закона за адвокатурата и чл.8,във връзка с чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 80 лева,които жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят.
Водим от гореизложеното и на основание чл.159, т.4 от АПК Върховния административен съд , четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Николай Петров Димитров, Анета Станиславова Войчева, Милена Славова Стоянова, Сава Георгиев Иванов и Сергей Грозданов Налетов,с общ съдебен адрес гр.София, ул."Христо Белчев" №2,ет.3, офис 17, адвокат Делчев, срещу решение по протокол №21 от 04.05.2007г. на Комисията за финасов надзор /КФН/, с което на основание чл. 153, ал.1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ е прието да не издава окончателна забрана за публикуване на търгово предложение от "Дивал - 59" ЕООД, гр.София за закупуване чрез инвестиционен посредник "Стандарт Инвестмант" АД, гр.София на акции на "Вамо" АД, гр.Варна от останалите акционери на дружеството , като търговия предложител може да го публикува при спазване разпоредбите на чл.154 от ЗППЦК и чл.36,ал.1 от Наредба №13 за търгово предлагане за закупуване и замяна на акции, в частта -предлагана цена на акция.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №5065/2007г. на Върховния административен съд.
ОСЪЖДА Николай Петров Димитров, ЕГН-7308256780, Анета Станиславова Войчева, ЕГН-6507166498, Милена Славова Стоянова, ЕГН-5503051251, Сава Георгиев Иванов,ЕГН-6910141083 и Сергей Грозданов Налетов, ЕГН-5703275407, с общ съдебен адрес гр.София, ул."Христо Белчев" №2,ет.3, офис 17, адвокат Делчев, да заплатят на Комисия за финансов надзор, гр. София 1000, ул."Шар планина" №33", разноски по делото - възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7- дневен срок от получаване на съобщението до страните,че е обявено.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Костова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Галина Карагьозова
/п/ Марио Димитров
М.Д.
№ 10818
София, 06.11.2007
Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА
МАРИО ДИМИТРОВ
при секретар и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията МАРИО ДИМИТРОВ
по адм. дело № 5065/2007.
Производство по чл.13,ал.3 от Закона за комисията за финансов надзор,във връзка чл.145 и сл. от АПК.
Производството е образувано по жалба на Николай Петров Димитров, Анета Станиславова Войчева, Милена Славова Стоянова, Сава Георгиев Иванов и Сергей Грозданов Налетов,с общ съдебен адрес гр.София, срещу решение по протокол №21 от 04.05.2007г. на Комисията за финансов надзор /КФН/, с което на основание чл. 153, ал.1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ е прието да не издава окончателна забрана за публикуване на търгово предложение от "Дивал - 59" ЕООД, гр.София за закупуване чрез инвестиционен посредник "Стандарт Инвестмант" АД, гр.София на акции на "Вамо" АД, гр.Варна от останалите акционери на дружеството , като търговия предложител може да го публикува при спазване разпоредбите на чл.154 от ЗППЦК и чл.36,ал.1 от Наредба №13 за търгово предлагане за закупуване и замяна на акции,като оспорването е в частта -предлагана цена на акция.Жалбоподателите излагат, че като миноритарни акционери във "Вамо" АД,гр.Варна имат правен интерес да обжалват решението на КФН, тъй като същото неблагоприятно засягало правната им сфера, като предложената цена на акция в размер на 36 лева не ги удовлетворява и че е незаконосъобразно определена.Подробни доводи в писмени становища относно правния интерес за обжалване са изложили Николай Петров Димитров и Сергей Грозданов Налетов. Молят, да бъде отменено обжалваното решение в частта за търговото предложение - предлагана цена на акция и се дадат указания на КФН относно тълкуването и прилагането на закона за начина на определяне на цената на една акция в търговото предложение за закупуване на акции от "Вамо" АД.
Ответникът - Комисия за финансов надзор,чрез процесуалния си представител юриск.Варадев, е възразил, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като липсва правен интерес за жалбоподателите да оспорват решението,поради това,че не са участници в административното производство между търговия предложител "Дивал 59" АД и КФН за публикуване на търгово предложение до останалите акционери на "Вамо" АД.Излага,че последици от търговото предложение възникват за търговия предложител,а не и за акционерите,които са обект на търговото предложение, както и че самия акт на комисията няма за адресати акционерите на дружеството, а те са свободни в преценката си да го приемат или не.Представено е подробно писмено становище,с което се иска да бъде прекратено производството по делото като недопустимо или се отхвърли жалбата по същество като неоснователна.
Заинтересованите страни по делото - "Дивал - 59" ЕООД, гр.София и "Вамо" АД, гр.Варна редовно призовани по делото не се явяват и не вземат становище по жалбата.
Настоящият съдебен състав като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, приема,че жалбата е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати.
Производството е образувано на основание чл.13,ал.3 от Закона за комисията за финансов надзор по повод обжалвано решение на комисията по протокол №21 от 04.05.2007г. ,с което на основание чл.153,ал.1 от ЗППЦК е приела, да не се издава окончателна забрана за публикуване на търгово предложение от "Дивал - 59" ЕООД, гр.София за закупуване чрез инвестиционен посредник "Стандарт Инвестмант" АД, гр.София на акции на "Вамо" АД, гр.Варна от останалите акционери на дружеството и търговия предложител може да го публикува при спазване на разпоредбата на чл.154 от ЗППЦК и чл.36, ал.1 от Наредба №13 за търгово предлагане за закупуване и замяна на акции.
На основание чл.149а,ал.1,във връзка с чл.149,ал.2,т.1 от ЗППЦК и чл.14,ал.1 от Наредба №13/22.12.2003г. в КФН е регистрирано търгово предложение от "Дивал - 59" ЕООД за закупуване чрез инвестиционен посредник "Стандарт Инвестмънт" АД акции на "Вамо" АД от останалите акционери на дружеството.С решение №553 - ТП от 18.04.2007г. на КФН на основание чл.13,ал.1,т.9 от ЗКФН, във връзка с чл.152,ал.1 от ЗППЦК е издадена временна забрана за публикуване на търговото предложение, внесено в КФН с писмо вх.№15-00-05 от 30.-3.2007г. от "Дивал - 59" ЕООД за закупуване на акции от останалите акционери на "Вамо" АД, поради съществени непълноти и несъответствие в съдържанието на търговото предложение със ЗППЦК.След отстраняване на констатираните непълноти и несъответствия в търговото предложение по предложение на Димана Ранкова - заместник - председател на КФН, ръководещ Управление "Надзор на инвестиционната дейност" КФН е приела обжалваното решение да не се налага окончателна забрана за публикуване на търговото предложение.
Жалбоподателите,които са останали недоволни от решението на КФН, се легитимират като миноритарни акционери във "Вамо" АД, гр.Варна,с депозитарни разписки от Централния депозитар. Оспорили са позитивен акт на КФН, с който е удовлетворено искането на дружеството носител на повече от 90 % от акциите на "Вамо" АД за публикуване на търгово предложение за изкупуване на акциите от останалите акционери. Предвидената в чл. 13, ал. 3 от ЗКФН възможност за обжалване решенията на комисията е в полза на страната, участник в административното производство, чието искане не е удовлетворено, т.е., която е засегната от негативно решение. Страна би била "Дивал - 59" ЕООД, а не жалбоподателите,в случай на окончателен отказ да се публикува неговото търгово предложение. Индивидуалният административен акт на КФН е позитивен. Жалбоподателите нямат правен интерес да обжалват решението на КФН. Не е предвидена законова възможност за обжалване от отделни акционери, нито може да се обоснове правен интерес от твърденията им за незаконосъобразност на определената цена на акциите в търговото предложение. Възраженията на жалбоподателите се отнасят до техния икономически интерес по отношение цената на акциите.
Комисията за финансов надзор е валидно сезирана с искане за публикуване на търгово предложение за изкупуване на акции,по което е постановила положително решение, а доколкото жалбоподателите изразяват несъгласие,то това са техни отношения към самия търгов предложител,като могат да приемат предложената цена на акция или не със съответните правни и икономически последици, неотносими към индивидуалния административен акт на КФН по чл.153,ал.1 от ЗППЦК.
Жалбоподателите в качеството си на миноритарни акционери нямат пряк и непосредствен правен интерес да обжалват решението, на което не са лично адресат. Решение КФН засяга правата на дружеството като търгов предложител, а не на отделните акционери в него. Административното правоотношение се развива само между КФН и дружеството като обособен правен субект, а не между КФН и собствениците на капитала. Последните, в частност жалбоподателите не притежават активна процесуална легитимация да участват както в административния, така и в съдебния процес.
В разпоредбата на чл. 120 от Конституцията на Република България е предвиден съдебен контрол за законност на актовете и действията на административните органи. Съгласно ал. 2, “Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон”. Според решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по к. дело № 18/1995 г. на Конституционния съд, конституционният критерий за съдебна обжалваемост на административните актове е да са нарушени или застрашени правата или законните интереси на правните субекти. Това е материалноправното основание, което легитимира процесуалноправния интерес от съдебно обжалване. Авторите, видът и характерът на административните актове са без значение. Решаващ е правният ефект на административния акт - дали и доколко с него се засягат такива права и интереси. От изложеното следва, че правото на обжалване не е неограничено. Освен изрично изключените със закон, лицата могат да обжалват не всички административни актове, а само тези, които ги засягат пряко. Целта на атакуването е да се отмени незаконосъобразния акт, да не съществува той повече в правния мир. Правният интерес да се иска отмяната на един административен акт се обуславя от непосредственото негативно въздействие в правната сфера на лицето, до което се отнася този акт. В случая се установява, че правата на жалбоподателите не са засегнати лично, пряко и непосредствено, като те не са обвързани с търговото предложение и могат да откажат приемането му,в производството по изкупуването, което се развива извън административното производство по чл.149а,ал.1,във връзка с чл.153,ал.1 от ЗППЦК между търговия предложител и комисията.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите относимо към преценка на правния им интерес по оспорване на решението на КФН по чл.153,ал.1 от ЗППЦК, че в случай на отказ да приемат предложението на търговия предложител, ще придобият статут на акционери в непублично дружество,без да имат възможността да продават акциите си на регулиран пазар и други възможности свързани с качеството им на миноритарни акционери.Тези възражения, както и претендиране на по- висока цена на акциите,са релевантни за отношенията между отделните акционери и дружеството, които се регулират по реда на Търговския закон,респ. правната уредба за гражданскоправни отношения свързани с имуществени и неимуществени интереси.В самото административно производство по ЗППЦК процесуалната легитимация по оспорването на акта по чл.153,ал.1 принадлежи на съответния орган като представител на дружеството,а не на отделните акционери.След като правата и интересите на дружеството са реализирани с позитивното решение на КФН,жалбите на отделните акционери против това решение са процесуално недопустими.
Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема,че жалбата на Николай Петров Димитров, Анета Станиславова Войчева, Милена Славова Стоянова,Сава Георгиев Иванов и Сергей Грозданов Налетов,следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима,поради липса на правен интерес от оспорването, а образуваното въз основа на тях съдебно производство да бъде прекратено.
При този изход на процеса и с оглед направената претенция от процесуалния представител на КФН за разноски,след като е отхвърленото оспорването, на КФН следва да бъдат присъдени разноски за явяването на юрисконсулт в съответствие с чл.143,ал.4 от АПК и чл.36,ал.1 от Закона за адвокатурата и чл.8,във връзка с чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 80 лева,които жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят.
Водим от гореизложеното и на основание чл.159, т.4 от АПК Върховния административен съд , четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Николай Петров Димитров, Анета Станиславова Войчева, Милена Славова Стоянова, Сава Георгиев Иванов и Сергей Грозданов Налетов,с общ съдебен адрес гр.София, ул."Христо Белчев" №2,ет.3, офис 17, адвокат Делчев, срещу решение по протокол №21 от 04.05.2007г. на Комисията за финасов надзор /КФН/, с което на основание чл. 153, ал.1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ е прието да не издава окончателна забрана за публикуване на търгово предложение от "Дивал - 59" ЕООД, гр.София за закупуване чрез инвестиционен посредник "Стандарт Инвестмант" АД, гр.София на акции на "Вамо" АД, гр.Варна от останалите акционери на дружеството , като търговия предложител може да го публикува при спазване разпоредбите на чл.154 от ЗППЦК и чл.36,ал.1 от Наредба №13 за търгово предлагане за закупуване и замяна на акции, в частта -предлагана цена на акция.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №5065/2007г. на Върховния административен съд.
ОСЪЖДА Николай Петров Димитров, ЕГН-7308256780, Анета Станиславова Войчева, ЕГН-6507166498, Милена Славова Стоянова, ЕГН-5503051251, Сава Георгиев Иванов,ЕГН-6910141083 и Сергей Грозданов Налетов, ЕГН-5703275407, с общ съдебен адрес гр.София, ул."Христо Белчев" №2,ет.3, офис 17, адвокат Делчев, да заплатят на Комисия за финансов надзор, гр. София 1000, ул."Шар планина" №33", разноски по делото - възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7- дневен срок от получаване на съобщението до страните,че е обявено.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Костова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Галина Карагьозова
/п/ Марио Димитров
М.Д.
- Biby
- Потребител
- Мнения: 329
- Регистриран на: 28 Яну 2002, 20:25
- Местоположение: София
Re: Търся определения на ВАС
10X biby 10X biby 10X biby 10X biby 10X biby 10X biby 10X biby 10X biby 10X biby 10X biby
- nqgol
- Потребител
- Мнения: 114
- Регистриран на: 23 Апр 2006, 21:53
4 мнения
• Страница 1 от 1
Назад към Административно право
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 20 госта