Изтрито!

[iago]

Изтрито!

[kakata]

Що не питаш самият Ковачев, нали ти е съвипусник/ или съкурсант или както там се казва/?
А не те ли страх, че процедурата в Съда ще се окаже в години по-дълга от образУванието ти? И какво ако спечелиш? А и при сегашните съкращения в армията мислиш ли, че ще те вземат някъде такъв..... ПОСЛУШЕН! Доколкото знам най-успелите офицери са ПОСЛУШНИТЕ!
Абе ти сигурен ли си, че информацията ти е точна-разбрал от колеги за друг колега.....

[lud]

slu6ai sa tapunger skapan nqma da ti otgorq na tova suob6tenie

[Инот]

За този Ковачев ли става дума?

Решение № 8290 от 15.09.2003 г. на ВАС по адм. д. № 3688/2003 г., V о., докладчик съдията Екатерина Грънчарова

чл. 281, чл. 282, т. 1, б. "и" ЗОВС

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по касационна жалба на Национален военен университет "Васил Левски", гр. Велико Търново против Решение № 435 от 22.11.2002 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по адм. д. № 934/2001 г., с което е отменена Заповед № 501 от 2.08.2001 г. на началника на ВВОВ "Васил Левски", гр. Велико Търново" за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на ст. сержант Коста Трендафилов Ковачев.
Въведените касационни основания по смисъла на чл. 218б, б. "в" ГПК, вр. чл. 11 ЗВАС са за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът Коста Ковачев лично и чрез упълномощения си представител моли да се остави в сила обжалваното решение. Представени са писмени бележки. Претендират се направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв. и за пътнически превоз по представен билет по линията Хасково - София в размер на 8,00 лв.
Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Излага съображения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на разглеждане пред окръжния съд е жалба на Коста Ковачев срещу Заповед № 501/2.08.2001 г. на началника на ВВОВУ "Васил Левски", гр. Велико Търново, с която на основание чл. 282, т. 1, б. "и" от Закон за отбраната и въоръжените сили на република България (ЗОВС) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение".
След преценка на доказателствата по делото от фактическа страна съдът е приел за установено следното:
На 20.07.2001 г. ст. сержант Ковачев след употреба на алкохол е влязъл в пререкания с майор Нинчев, окачествени от наказващия орган като несъвместими с правилата на военната вежливост и подчиненост - нарушения на чл. 281, т. 2 и 3 ЗОВС, за които е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение"; административният орган се е позовал на досегашната служба на Ковачев и с цел недопускане на нарушения от подобен характер, последвала е процедурата по чл. 128 и чл. 129 ПКВС - на 23.07.2001 г. е изготвен рапорт от к-н Павлевски, представен на началника на щаба на военното училище; на 2.08.2001 г. е изготвен протокол за извършена служебна проверка от назначена със заповед от 2.08.2001 г. комисия, приключила с предложение за налагане на наказание "уволнение"; На същата дата - 2.08.2001 г. е съставен протокол от проведена беседа за запознаване на Ковачев с резултатите от служебната проверка и приемане на писмените му обяснения (протоколът е подписан от Ковачев). Отново на 2.08.2001 г. началникът на Военното училище в присъствието на ст. сержант Ковачев и други две лица е проведена беседа с цел обявяване на наказанието, което ще бъде наложено. На същата дата е издадена и обжалваната заповед. На 5.09.2001 г. са дадени писмени обяснения от двама служители, присъствали по време на извършване на нарушението, и дадени обяснения от Нинчев, с когото Ковачев е влязъл в пререкания. Дадени са обяснения от още две лица, но без да са датирани.
При тази фактическа обстановка съдът е стигнал до правилния извод, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на процесуалните правила на чл. 284, ал. 2 ЗОВС и чл. 129 от Правилник за кадрова военна служба (ПКВС) - към датата на съставяне на протокола за извършена служебна проверка и към датата на издаване на заповедта за уволнение - 2.08.2001 г. доказателства за извършено нарушение са липсвали. Нарушен е и чл. 133, ал. 1, т. 2 ПКВС, тъй като нарушителят не е запознат със събраните доказателства, обосновали наложеното наказание. Правилен е и изводът на съда, че е заповедта е в противоречие с чл. 285 ЗОВС предвид позоваването й на "досегашна служба" на Ковачев, тъй като от приложените по делото доказателства са установени само положителни характеристики на тази служба.
Касационният жалбоподател възразява, че: не е нарушена процедурата по чл. 284 ЗОВС и чл. 129 ПКВС, тъй като "комисията е проучила най-малко рапорт от к-н Константин Павлевски и обясненията на жалбоподателя ст. с-т Ковачев, които са валидни писмени доказателства"; че не е нарушен чл. 133, ал. 1, т. 2 ПКВС, тъй като Ковачев е запознат с резултатите от служебната проверка; не е нарушен и чл. 285 ЗОВС, тъй като в мотивите на самата заповед са посочени четири вида нарушения на дисциплината по чл. 281 ЗОВС.
Възраженията са неоснователни. Разпоредбите на чл. 284 ЗОВС и чл. 129 ПКВС предвиждат редица действия при извършване на служебна проверка, а в случая е извършено само последното от тях - приети са писмените обяснения на Ковачев. Рапортът на к-н Павлевски не замества действията по събиране на факти и доказателства за извършеното деяние и изслушване на нарушителя и без тези действия заповедта е в нарушение на процесуалните правила за издаването й. Чл. 133, ал. 1, т. 2 ПКВС е нарушен, тъй като към момента на запознаване на Ковачев с резултатите от служебната проверка (2.08.2001 г.) доказателствата, обосновали налагане на наказанието все още не са били събрани (те са от 5.09.2001 г.). Обстоятелството, че в заповедта са посочени четири вида нарушения по чл. 281 ЗОВС само по себе си не обосновава налагане на най-тежко наказание "уволнение", ако не са спазени изискванията на чл. 285 ЗОВС. В случая, за да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание наказващият орган се е позовал единствено на "досегашна служба", за което бе изяснено, че се характеризира позитивно и не обосновава наложеното наказание.
По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на атакуваното решение и същото, като правилно, следва да се остави в сила. При този изход на делото касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответната страна доказаните разноски в размер на 350,00 лева адвокатско възнаграждение и 8,00 лева автобусен превоз по представен билет.

[iago]

I like to cut the crap. anywhere, anytime.

[iago]

Изтрито!