forum.lex.bg

1

Здравейте!

Прочетете чл. 69 от Семейния кодекс. Ако детето е прехвърлило 21-годишна възраст, то няма как да предяви иск и да стане наследник, т.е. няма как да се бори.

В полето на практиката - може да се постави въпрос.

berto написа:Здравейте!
Прочетете чл. 69 от Семейния кодекс. Ако детето е прехвърлило 21-годишна възраст, то няма как да предяви иск и да стане наследник, т.е. няма как да се бори.

Само една корекция - в България пълнолетието настъпва на 18-годишна възраст!

guest1 написа:

berto написа:Здравейте!
Прочетете чл. 69 от Семейния кодекс. Ако детето е прехвърлило 21-годишна възраст, то няма как да предяви иск и да стане наследник, т.е. няма как да се бори.

Само една корекция - в България пълнолетието настъпва на 18-годишна възраст!

само едно уточнение - някои хора не желаят да усвояват информация, дори когато им е сдъвкана и сложена наготово в човчиците.

Семеен кодекс написа:Чл. 69. Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката - в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието.

bozyo написа:само едно уточнение - някои хора не желаят да усвояват информация, дори когато им е сдъвкана и сложена наготово в човчиците.

Съгласявам се - грешката е моя. Изхълуснал съм трите години!

1

Аз съм практикуващ, затова - казвам едно-друго.

Имал съм дело - където - късметът е на моя страна, въпреки - че изобщо нямах никакви основания за завеждане, водене, присъждане.

Много либерално четете закона. Няма съмнение, че Закона за наследството казва, че се наследява поравно. НО за да си наследник, трябва да го пише някъде, че си признат от родител. Това го пише в акта за раждане. А припознаването се случва от родител.

Колегите са Ви го казали, г-н Автор, не мисля, че има място за повече дискусия. И да направите тест, какво от това, къде ще го представите? Иск на какво основание ще заведете? Единственото което прави някого дете някому по българското законодателство е издаденият акт за гражданско състояние, който удостоверява това обстоятелство. Юридическото положение има приоритет над "биологоичното", ако ме разбирате. Аз реално дори може да не съм биологичния баща на дете, родено от жена ми, ама щото съм в брак ще се водя негов баща. И ДНК тест да представя в общината, ако не съм оспорил бащинството по съответния ред, ще си остана негов татко. Такъв е законът. Слабост е, критикуват ни, доколкото знам за това, че има срок за оспорване и установяване на произход, но, както са казали древните римляни - "Лош закон, но закон". Който има лоби в парламента, нека го активира и го промени, макар че с таз политическа нестабилност това ще им е най-малкият приоритет на занимание. Само когато ножът опре до кокала и сме заплпашени от сериозни санкции, примерно от ЕС, заради неизпълнение на правото на Съюза, тогаз и то едвам-едвам се задействат някакви псевдозаконодателни промени.
И да си пич, и да не си пич, брат няма право да установи юридически, че има друг брат. Няма такава правна възможност. Искове, които "създават" някакво правно положение или връзка, могат да се предяват само в случаите, посочени в закона, и то само от лицата, посочени в закона. Даже в практиката по дела за делби се мъчат да направят обратното - да се изключат като братя, за да лапнат повече, но там е друго съдебно производство и това е позволено.