...и следва да имате правата на инвеститор.
bgarch , в правния свят слава богу вече няма институт наречен инвеститор. Казвам "слава богу" защото в късния ППЗТСУ именно такова правно понятие се появи! След това юридическия свят разбра, че няма правна специфика, която до уплътни понаятието инвеститор и в ЗУТ то вече отсъства. Като и преди то остана само в гражданския оборот. Обратно! Възложителя винаги е бил субект на договорните отношения, и то основен - произтичащ не от ЗУТ, а от ЗЗД. Обикновенно в гражданския оборот под инвеститор се разбира - този който дава парите! Възложителят обаче и в правния мир, и в масовото съзнание е лицето което възлага изпълнението на някаква работа. В предишен пост казах:
На нашите географски дължини, какъвто платеца, такъв и изпълнителя!
Под "платец" в поста си съм визирал "възложител"!
Тук възложителят на работата, наречена най-общо инженеринг, включващ проектиране и изпълнение на един строителен обект (в случая жилищен блок) поради ниска правна и техническа грамотност и представа няма какво може да се случи за времето през което обекта стига до състояние "до ключ". Това е сложна сплав от елементи, при взаимодействието на които, неминуемо възникват вътрешни (в рамките на договора за изработка) и външни (примерно икономическа криза) негативни фактори. В "цивилизования свят" (мразя това определение) съществуват най-различни механизми за предпазване от тези негативни фактори, но няма тотален такъв - в състояние да предпазва от настъпването им на 100%.
Най-общо в прост вид, един договор за изработка на такъв инженеринг трябва да съдържа опции за намеса от страна на възложителя в работата на изпълнителя, които да му гарантират, че срещу парите си ще получи максимално качествен продукт. Възложител, който го сключва, трябва изцяло е да изпълнен със съзнанието наречено „дялан камък на кьоше”. Осъвременено това означава, че техническият специалист (архитект, инженер) може да му каже най-точно какъв материален субстрат може да се получи срещу парите си. Това архитекта (инженера) го казва чрез проекта си. За съжаление в нашата р
Одина в продължение на половин век се направи и продължава да се прави всичко възможно да се обезсмисли значението на техническият специалист. Съвременното измерение на тази тенденция е разпоредбата по чл.154 ЗУТ и цялото нормативно уреждане на статуса на консултанта-надзорник (с извинение). Тя се състои от текстове с високата претенция да отдели и постави под възбрана нарушаването на факторите от публично значение (ал.2 т.т.1,2,3 и 4) от тези където по определен ред се допуска изменение (ал.2 т.т. 5,6,7 и
. Всичко това не би било толкова лошо, ако не съществуваше възможността за екзекутиви и то по време на изпълнение на обекта, чиято „непорочност” се контролира от института на консултантите-надзорници (отново с извинение). В сегашният си вариант института на консултанта-надзорник е предназначен да замести архитекта (инженера) проектант в изначалната му същност „дялан камък на кьоше” и колкото е възможно да суспендира неговото също изначално право „да управлява проекта”. Под „управление на проекта” в напредналите страни от ЕС и Северна Америка - а според последни мои проучвания и в цяла Централна Африка - се разбира абсолютното право на проектанта (архитект, инженер) да въздейства върху изпълнението на обекта по начин да се осъществи предвиденото там - респективно единствено той, в съответствие с исканията на възложителя да е овластен да преценява и прави промените по чл.154 ал.2 т.т.5,6,7 и 8 ЗУТ .
Уважаема
irenastoilova и вие форумци! На пръв поглед сигурно Ви изглежда, че съм се отклонил далече от темата, но ако механизмите които бегло споменавам тук действаха фактически, в нашата
Татовина тази тема нямаше въобще да възникне.