О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
град Ловеч, 18.10.2012 година
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия Христова административно дело №222/2012г. по описа на Административен съд Ловеч, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Административното дело е образувано по жалба на Я.Й.М. ***, подадена против изменение в Разрешение за строеж №25/05.06.2012г.
Жалбата е подадена чрез Главния архитект на община Априлци до Началника на РО”НСК” Ловеч при РДНСК-Северозападен район. Жалбата е изпратена по компетентност от община Априлци на РО”НСК” Ловеч при РДНСК-СЗР, без към нея да е приложено заверено копие от административната преписка по издаване на акта и изменението му. С писмо изх.№ДК-04/150/00-616/30.07.2012г. на РО„НСК” при РДНСК-Северозападен район, жалбата е изпратена на съда с мотиви, че контролът за законосъобразност на индивидуалните актове, преразгледани на основание чл.91 от АПК, не се упражнява от административния орган по чл.216, ал.2 от ЗУТ, а се осъществява пряко от съдилищата, съгласно чл.213 от ЗУТ вр. чл.145 от АПК.
С разпореждане от 03.08.2012г. съдът е изискал от община Априлци заверено копие от цялата административна преписка по издаването на разрешението за строеж от 05.06.2012г. и оспореното изменение в него от 28.06.2012г. От постъпилата преписка се установява, че по Заявление вх.№ АУ-03-11-586/01.06.2012г. от Я.Й.М. и приложения към него инвестиционен проект и документи за собственост (л.33-42) от Главния архитект на община Априлци е издадено Разрешение за строеж №25/05.06.2012г. (л.32) за допълващо застрояване – лятна кухня, навес и ограда в УПИ І, кв.23 по плана на гр. Априлци, кв. Острец. Заявителят изрично е декларирал, че няма да обжалва разрешението за строеж, поради което в последното е направено отбелязване, че същото е влязло в законна сила на 18.06.2012г.
На 27.06.2012г. „Бяла” ЕООД гр. Севлиево депозира в община Априлци молба (л.71), адресирана и до РДНСК Ловеч и Басейнова дирекция „Дунавски Район” Плевен, с която твърди, че е собственик и експлоатира магистрален водопровод от ВЕЦ „Видима” до гр. Велико Търново, като този водопровод преминава и през имот, закупен от ЕТ „Сима – Я.М.”. Към молбата не са приложени никакви документи. В нея дружеството излага, че точно върху водопровода се подготвя изграждане на масивна ограда от собственика, като се иска извършване на проверка за законността на строежа и при установяване на незаконосъобразност на документи и действия, свързани с този строеж, да бъдат издадени съответните предписания и актове.
На 28.06.2012г. главният архитект на община Априлци извършва корекции в инвестиционния проект на Я.М. и прави изменение в издаденото разрешение за строеж, както следва: „Във връзка с настъпили нови обстоятелства, съгласно чл.91 от АПК, разрешавам строителство на ограда – първи етап по южната граница на имота, съгласно корекция на проекта за етап на строителство на оградата”. Нито в проектите, нито в разрешението за строеж се посочват кои са тези нови обстоятелства, в преписката липсват и доказателства, събрани от главния архитект преди нанасянето на изменението в РС, които евентуално да обосноват извършеното изменение. За направената корекция с писмо изх.№ 978/29.06.2012г. (л.44) са уведомени Я.Й.М. и „Бяла” ЕООД гр. Севлиево, като в 14-дневния срок от получаването на измененото разрешение за строеж Я.М. е подал жалба срещу него чрез гл. архитект на община Априлци до Началника на РО”НСК” Ловеч при РДНСК-СЗР.
От „Бяла” ЕООД е подадено уточнение към молбата, постъпило в община Априлци едва на 02.07.2012г. с вх.№ 1095 (л.66), в което се сочи, че дружеството обжалва Разрешение за строеж №25/05.06.2012г. и иска отмяната му в частта на предвиденото масивно строителство в границите на сервитута на преминаващия през имота водопровод. По делото липсват данни за произнасяне по така направеното оспорване.
Административен съд Ловеч, втори административен състав, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази приложимите правни норми, намира, че жалбата на Я.Й.М. против изменение от 28.06.2012г. в Разрешение за строеж №25/05.06.2012г. на главния архитект на община Априлци, е процесуално недопустима за разглеждане от съда, тъй като разрешението за строеж, респективно неговото изменение не могат да бъдат предмет на пряк съдебен контрол, а делото не му е подведомствено, поради което производството по същото ще следва да се прекрати, а жалбата на М. ведно с административната преписка да се изпрати за разглеждане и произнасяне на Началника на РДНСК-СЗР. Съображенията за това са следните:
Предметът на административното производство е определен в жалбата на Я.Й.М. с вх.№ 25/12.07.2012г. на община Априлци, подадена в съответствие с изискванията на чл.216, ал.3 от ЗУТ. Жалбата е изпратена на Началник сектор Ловеч при РДНСК-СЗР, като този орган дори не е поставил входящ номер на същата, а я е препратил на съда. Следователно в конкретния случай задължителният административен ред на обжалване не е бил изчерпан, а това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по съдебен ред. Съгласно императивните разпоредби на чл.149, ал.3 и чл.216, ал.2 от ЗУТ, разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти подлежат на задължително обжалване пред началника на съответната РДНСК по реда на АПК. Използваната от законодателя императивна форма “подлежат на обжалване”, налага извод за задължителност на обжалването по административен ред пред началника на РДНСК, като липсата на такова обжалване е пречка за съдебното оспорване на акта. Посочените норми са специални и изключват въведения от АПК ред за оспорване на индивидуалните административни актове.
С изменението в разрешението за строеж, направено на 28.06.2012г., е допуснато изменение на одобрения инвестиционен проект, които промени имат за последица характеризирането на разрешението за строеж по своята правна същност като нов административен акт, различен от първоначалния. Като такъв то не подлежи на пряк съдебен контрол, а на обжалване пред началника на съответната РДНСК, съгласно действащата нормативна уредба. След изменението си разрешението за строеж подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като този административен акт е различен от първоначалното разрешение за строеж. Това е така, тъй като съдържанието на породеното от изменението субективно право се различава от правото, породено от самото строително разрешение. Предвид на това, както разрешението за строеж, така и неговото изменение се обжалват не директно пред съда, а пред органа по чл.216 от ЗУТ – в случая пред началника на РДНСК-СЗР. В този смисъл е установената и константна съдебната практика на ВАС, както по отношение на измененията в издадените разрешения за строеж, така и на техните презаверки и отказите за издаване на такива актове. Поради изложеното е налице абсолютна пречка за разглеждане на жалбата от съда като насочена срещу акт, спрямо който не е упражнен задължителния административен контрол.
На второ място, независимо че в изменението на разрешението за строеж е записан чл.91 от АПК, от цялата административна преписка не се установяват условия за неговото приложение. За прилагането на чл.91 от АПК поначало е необходимо наличието на жалба от заинтересованото лице пред по-горестоящия административен орган. Безспорно в случая не е налице жалба пред по-горестоящ административен орган. Несъмнено началникът на РДНСК-СЗР не е горестоящ орган по смисъла на чл.88 от АПК, а особена юрисдикция, защото е извън йерархията на издателя на строителното разрешение (в този смисъл Определение №12507 от 10.10.2012г. по адм. дело № 10184/2012г. на ВАС). Това е и първото основание за неприложимост на разпоредбата на чл.91 от АПК в конкретния случай. Второто основание за неприложимостта й е липсата на жалба, подадена против Разрешение за строеж 25/28.06.2012г. на главния архитект на община Априлци преди датата на постановеното изменение – 28.06.2012г., която да е подлежала на разглеждане. По делото е представена само и единствено молба от „Бяла” ЕООД гр. Севлиево (л.71), подадена едновременно до три инстанции, с която дружеството моли за иницииране на проверка за законността на изграждана ограда и при установяване на незаконосъобразност на документите и действията, да се издадат съответните предписания и актове. В молбата не е посочен имота, за който се отнася, както и въобще не се споменава процесното разрешение за строеж. Същата няма характер на жалба против издаденото разрешение за строеж, поради което за издателя на акта – главният архитект на община Априлци, не е стояла открита възможността за неговото изменение по реда на чл.91 от АПК.
На следващо място, за да е приложим реда по чл.91 от АПК, е необходимо жалбата да отговаря на условията за редовност по чл.85 и чл.86 от АПК, а подателят на жалбата да разполага с правен интерес – чл.88, ал.1, т.3 от АПК. Видно от приложената по делото молба от „Бяла” ЕООД гр. Севлиево с дата 27.06.2012г. (л.71), за която няма данни да е послужила като основание за изменение на издаденото разрешение за строеж, а друга няма приложена по делото, като административния орган е декларирал, че е изпратил цялата административна преписка на съда, същата не отговаря на изискванията на чл.85 и чл.86 от АПК. Няма данни по делото да е изпълнена процедурата по чл.87 от АПК, за да може молбата да бъде процедирана и евентуално да бъде приложен чл.91 от АПК. Няма приложени и документи, установяващи правния интерес на дружеството. Главният архитект на община Априлци не е могъл да разгледа молбата поради липсата на доказателства за заинтересовано лице на „Бяла” ЕООД гр. Севлиево. Съгласно чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ заинтересувани лица в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл.22, ал.1 – възложителят и собственикът на земята. В приложената по делото молба дори не се излагат твърдения, че дружеството е притежател на ограничено вещно право или собственост в имота (като имот като номер или описание в молбата въобще не е посочен). Такива данни не са и събирани от издателя на акта. Нещо повече, във връзка с водена с ДНСК София кореспонденция по отношение на имот с идентификатор 52218.546.120, относно издаденото разрешение за строеж, община Априлци чрез главния си архитект на дата 18.07.2012г. изрично е отразила, че не разполага с информация относно собствеността на водопроводното съоръжение и неговото трасе в този имот, както и че трасето не е отразено в предходните и действащия регулационен план на гр. Априлци, както и в кадастралната карта на града (л.52).
Изложените мотиви в акта са, че изменението е извършено във връзка с настъпили нови обстоятелства. Това, както и изложеното по-горе предполага допусната грешка при изписването на правното основание и за проведена от органа евентуално процедура по чл.99 от АПК. Известно е, че погрешното посочване на правното основание не обвързва административния орган, респективно органа по чл.216, ал.2 от ЗУТ с правната преценка на издателя на акта. Безспорно е от приложените документи, че разрешението за строеж е било влязло в сила – обратната разписка до РДНСК-СЗР за получаването му, отказа на Я.М. да го обжалва и записа на самото разрешение за строеж за влизането му в сила на 18.06.2012г., както и липсата на доказателства в административната преписка за други лица с права по чл.149, ал.2 от ЗУТ. Приложената по делото втора молба от „Бяла” ЕООД гр. Севлиево не обосновава на други изводи. Същата е постъпила в община Априлци едва на 02.07.2012г. (л.66), а както бе посочено по-горе, изменението в Разрешение за строеж №25/05.06.2012. е с дата 28.06.2012г., т.е. втората молба е постъпила в община Априлци пет дни след издаването на акта. Същата е във връзка с изходяща кореспонденция на РДНСК Ловеч и по повод обявление на община Априлци с дата 29.06.2012г. за вече извършеното изменение в разрешението за строеж (л.44).
Не на последно място, настоящият състав не споделя становището на началника на РО”НСК” при РДНСК-СЗР, че изменените по реда на чл.91 от АПК актове винаги подлежат на контрол пряко от съдилищата. Разпоредбата на чл.91, ал.2 от АПК единствено урежда реда на оспорване на новия акт, а именно по реда на този кодекс. Редът по АПК предвижда освен прякото оспорване на ИАА пред съд, и оспорването им по административен ред. Логическото тълкуване на цитираната разпоредба не води до по-различен извод, в противен случай законодателят изрично би посочил, че новите актове подлежат на оспорване пред съответния административен съд. Следователно и новите актове, издадени на основание чл.91, ал.1 от АПК, подлежат на оспорване или първо по административен ред, или пряко пред съд, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Такъв специален закон в случая се явява ЗУТ, като съгласно императивните разпоредби на чл.149, ал.3 и чл.216, ал.2 от ЗУТ, разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти подлежат на задължително обжалване пред началника на съответната РДНСК по реда на АПК. Същият ред е приложим и за измененията и презаверките на разрешенията за строеж, включително и за отказите за издаването им, както бе посочено по-горе.
Всичко изложено дотук е трябвало да бъде съобразено от началника на РДНСК-СЗР, който е следвало да разгледа и да се произнесе по жалбата на Я.Й.М. след преценка на нейната допустимост, а не да постъпва строго формално, изхождайки само и единствено от записаното правно основание в изменението в разрешението за строеж. Предвид на изложеното и на основание чл.130, ал.4 от АПК, следва делото като неподведомствено на Административен съд Ловеч да се изпрати като преписка на надлежния административен орган извън системата на съдилищата – началника на РДНСК-СЗР, за по-нататъшно процедиране и разглеждане на жалбата на Я.М.. Подведомствеността е абсолютна процесуална предпоставка за редовност на производството, за която съдът следи служебно при всяко положение на делото до влизане на решението в сила. Противното би обусловило едно недопустимо съдебно решение предвид общата подведомственост на административния съд по административни дела и специалния ред за оспорване в случая, предвиждащ задължителен първоначален административен контрол на оспорения акт.
По изложените съображения и на основание чл.130, ал.4 и чл.159, т.1 от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Я.Й.М. ***, подадена против изменение в Разрешение за строеж №25/05.06.2012г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 222/2012г. по описа на Ловешки административен съд.
ИЗПРАЩА делото като преписка на началника на РДНСК-СЗР за разглеждане на подадената жалба от Я.Й.М. ***, против изменение в Разрешение за строеж №25/05.06.2012г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Административен съдия: