forum.lex.bg

Лично аз (физика!) този термин не можах да го срещна в законови текстове като дефиниция или поне като мъглаяво определение. Що е то НИЩОЖНОСТ и по какви критерии може да се пледира такава? Е ли нищожен акт, който съдържа в себе си елемент на престъпление... и прочие? Въпросите са много...
Без да се опитвам да тоталитарнича, моля всички, които имат какво да кажат по темата да го направят с позовавания и илюстрации от Закона, доколкото им е възможно. Тези, които искат да се похвалят тук с новите си обувки (или чанти) ще се радвам да стоят настрани
Предварително благодаря на знаещите!

1.НИЩОЖНОСТ-нищожни са онези АА,които поради радикални недостатъци, засягащи компетентността на автора,формата или съдържанието се дисквалифицират като АА и се третират от правото като несъществуващи.Никой не е правно обвързан да се подчинява на тези АА,т.к. те не съществуват за правото и не биха могли да породят каквито и да било ПП.
Когато е издаден нищожен акт не е необходимо той да се отменя с друг акт.Достатъчно е да бъде направена констатация за неговата нищожност.
Чл.37,(2) Жалба и протест за обявяване нищожността на административния акт могат да се подават без ограничения във времето.-ЗАП



Недействителността се проявява в 2 форми: унищожаемост и нищожност.

Нищожните административни актове са засегнати от 1 или няколко порока. Накърняването на законността от тях е изключително силно. Поради това радикално нарушаване на установения правен ред административни актове не пораждат абсолютно никакви правни последици. Казано образно, то е нищо в правната действителност.

Поради изключително силното засягане на правния ред, те не пораждат правните последици, които следва да бъдат отменени. Отмяна би имало, ако има последици. А в случая те изобщо липсват, напр. кмет издава разрешение за продажба на оръжие в чужбина от завод, намиращ се на територията на страната.

С оглед на по-голяма сигурност би могло да се поиска обявяването на нищожност на съответния административен акт. Обявяването на нищожност не е отмяна. В случая става въпрос за официална констатация, че актът, радикално нарушаващ законността, не е породил последици. Това обявяване на нищожност не е задължителен елемент, но е препоръчителен с оглед на правната стабилност и сигурност на неговите адресати.
Обявяването на нищожността може да стане по инициатива на заинтересования гражданин или организация по инициатива на прокурора, по инициатива на омбудсмана; на административния орган, автор на акта или на висшестоящия орган на изпълнителната власт.
Обявяването на нищожност може да стане по 3 начина:

1. Органът, автор на акта, може сам да обяви тази нищожност, преценявайки, че е допуснал закононарушение при тълкуването и прилагането на съответните разпоредби.
2.Актът може да бъде обявен за нищожен и от висшестоящият орган на изпълнителнaта власт. Това може да стане при упражняването на неговите контролни правомощия по линията на вътрешноведомствения административен контрол или чрез оспорване на административни актове по административен ред.
3.Възможно е актът да бъде обявен за нищожен и от съда. Това не може да стане служебно от правораздавателния орган. Обявяването на нищожността ще стане със съдебен акт (съдебно решение), като производството единствено ще се постави в ход след сезиране от съответното физическо или юридическо лице.

Важна особеност на съдебното производство за обявяване на нищожност на акта е, че жалбата не е обвързана с никакъв срок т.е. жалба до окръжния съд (административен съд след 01.03.2007) може да се подаде безсрочно. Подсъдността на тази жалба ще се определи от административния орган, автор на акта, напр. жалби срещу нищожни решения с оглед обявяването на тяхната нищожност на МС, министри, областни управители, ВСС и пр. Ще бъде ВАС. Жалбите срещу нищожни актове на кмета, общината, и др. ще бъдат подсъдни на Окръжния съд (административен съд).

Поради много сериозното накърняване на установения ред на държавно управление порокът не може да бъде отстранен и по този начин порочният административен акт да бъде саниран (оздравен). В случая за да бъдат налице целените правни последици с издаването на акта ще трябва да се издаде напълно нов административен акт. Този акт няма да има никаква правно-логическа обвързаност с нищожния акт. Той ще бъде издаден при спазване на нова процедура като производството ще трябва да започне напълно наново и да се развие като напълно самостоятелно производство. Негов автор може да бъде същият административен орган, издател и на предишния административен акт.

Казано с др. думи - между двата акта няма да има никаква приемственост и никаква връзка. Нищожните административни актове имат по-малко относително тегло в сравнение с унищожаемите. Най-разпространеното основание, водещо до нищожност на административен акт, е същественото нарушаване на компетентността на съответния орган на изпълнителната власт. Правно ирелевантно е коя от формите е нарушена. Това би могло да бъде материалната компетентност, както и териториалната, персоналната или временната.

Във всички случаи ще бъде налице нищожност, напр. директор на районен полицейски участък издава диплома за завършено средно или висше образование. Нарушава се материалната компетентност. Зам. кмет издава заповед за настаняване в общинско жилище без да му е делегирано това правомощие от общинския съвет или кмета на общината. Напр. Кмет на община издава заповед след изтичането на неговия мандат т.е. след полагане клетвата на новоизбрания кмет на общината.


ОБЯВЯВАНЕ НА НИЩОЖНОСТ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ ОТ СЪДА
Проф. д-р Емилия Къндева

Основна тема на настоящото изследване е как съдът действа спрямо нищожни актове на администрацията. Анализът на правомощията на съда и основанията за оспорване показва, че достъпът и обхватът на съдебния контрол върху нищожни административни актове са се разширили и осигуряват по-големи възможности при оспорването на нищожност.
Нищожността е състояние или качество на административния акт, при което актът е лишен от правно действие и не поражда правни последици. Нищожността е най-интензивната проява на незаконосъобразност на административните актове. Нищожният акт няма правна сила и е невалиден. Такъв акт не подлежи на отмяна, не се изменя и не се връща за ново преразглеждане. При отмяната се прекратява действието или се обезсилва вече действащ незаконосъобразен административен акт при една последваща процедура пред по-горестоящ административен орган или пред съд. За разлика от другите незаконосъобразни административни актове нищожният акт никога не е произвел очакваното правно действие, та да има нужда това действие да се преустановява. От момента на издаването си такъв акт е бил лишен от правна сила и качество. Съдът само обявява неговата нищожност, т.е. само констатира пълната незаконосъобразност на нищожния административен акт.
Според разпространено схващане в административноправната теория нищожният административен акт е правно “нищо”. Това правно “нищо” обаче може да причини много реални вреди или други неблагоприятни последици, въпреки че не е могло да произведе валидно правно действие.
Съдът има на разположение три процесуалноправни възможности да обяви нищожност:
1. Когато е подадена жалба на заинтересовано лице или протест на прокурора, с които се оспорва административен акт като незаконосъобразен, в смисъл на унищожаем, и съдът в производството за отмяна на акта установи, че нарушенията на изискванията на закона водят не до унищожаемост, а до нищожност на акта. В тези случаи съдът обявява нищожност на акта, дори да липсва искане за това.
2. Когато с жалбата или протеста се иска обявяване на нищожност на акта.
3. При косвения (“непряк”) съдебен контрол, когато съдът, за да реши един друг възникнал между страните правен спор, трябва преди това да установи дали определен акт от значение за решаване на спора е нищожен или не.
Специфичните основания за обявяване на нищожност са проследени и анализирани при отделните нарушения на изискванията за законосъобразност на административните актове: липса на компетентност (“ultra vires”), включително при случаите на делегирана компетентност; неспазване на установената форма; нарушение на производствените правила; несъответствие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. На критика са подложени някои законови разпоредби, отнасящи се до решенията на съда за обявяване на нищожност.

има една много хубава книжка на п-ф д-р К.Лазарав "Недействителност на административните актове"

gerisineva написа: Когато е издаден нищожен акт не е необходимо той да се отменя с друг акт.Достатъчно е да бъде направена констатация за неговата нищожност.
Чл.37,(2) Жалба и протест за обявяване нищожността на административния акт могат да се подават без ограничения във времето.-ЗАП

Май такъв закон отдавна няма.

Отменен с § 2, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс - ДВ, бр. 30 от 11 април 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.
Глава трета, раздел ІІ "Обжалване по съдебен ред" остава да действа до 1 март 2007 г.

Относно нищожния акт:
Нищожен е онзи ИАА ,които не съдържа в себеси волеизявление-недвусмислено изразено или е издаден при липса на компетентност на автора на акта даго издава.Нищожността е силен порок на акта,което не може да бъде поправено /санирано/ впоследствие пред съда.Остава обаче въпроса дали евентуален нищожен акт наистина е нищо в юридическата деиствителност,докато надлежния орган/горестоящ / или съда не констатират неговата нищожност-отговора е че нищожния акт проявава провните си последици до момента в които не влезе в сила съдебното решение за провъзгласяването му като нищожен,но при някои случаи.
Във връзка с предходния коментар указвам че с параграф 2 т.2 от ПРЗ на АПК,Закона за административното производство е отменен .Правилно обаче е становището че нищожността на акта може да се претендира неограничено във времето и съгласно АПК,които възпроизведе това правило от ЗАП.
Друга форма на недеиствителността на АА е унищожаемостта,която е по лек порок,които може да бъде отстранен при евентуална съдебна ревизия.При тази форма е налице волеизявление и компетентност,но примерно в АА неса изложени фактически и правни основания за издаването АА,позволяващи на съда да проведе съдебен контрол за законосъобразност,нарушениса съществено производствените правила необсъждане възраженията и дакозателствата по издаването на АА и пр.
Само искам да изкажа признателността си към проф.Емилия Къндева,на която притежавам много публикации-коментар на АПК,Държавна служба ипр.
С уважение Марин Маринов

Нека почнем отзад напред и първо "изчистим" пороците на АА. най-общо, си позволявам да посоча следните:
1. Издаден от некомпетентен орган. Поначало се приема, че този порок води до нищожност на АА. Тъй като доскоро бяхме на тема ЗУТ, веднага посочвам пример - заповед на кмета на общината (а не на началника на ДНСК) за премахване на незаконен строеж.
2. Неспазване на необходимата форма. Като пример се посочва неспазване на писмената форма, когато тя се изисква по силата на закона. Тук трябва да се направи отметка, че поначало непълнотата на съдържанието и реквизитите на АА не се приема като основание за нищожност, освен ако води до неяснота относно автора на акта или до практически неформирано властническо волеизявление на адм. орган. АА не е нищожен, ако няма заглавие, или ако се нарича "разпореждане" вместо "заповед" или "постановление". По мое мнение това не е изобщо порок на акта.
3. Неспазване на процесуалните изисквания за издаването на акта. Поначало, този порок води до унищожаемост. Нищожност при тази хипотеза ще е налице, ако това процесуално нарушение е довело до невъзможност волята на административния орган да бъде формирана или обективирана.
4. Неспазване на материалноправните изисквания за издаването на акта. Поначало този порок също води до унищожаемост. Нищожност би била налице, когато този порок води до материалноправни последици, които са в такова противоречие с нормативната уредба, че не явяват нетърпими от гледна точка на правния мир (цитирам по памет едно решение на ВАС с докладчик Г. Ангелов - утре ще го намеря).
5. Противоречие с целта на закона. Почти изключено практически като основание за нищожност. Нищожност би била налице, когато АА е несъвместим с целта на който и да е действащ нормативен акт (мисля, че К. Лазаров даваше подобна дефиниция).
Становището

gerisineva написа:административни актове не пораждат абсолютно никакви правни последици. Казано образно, то е нищо в правната действителност.

е разпространено в теорията, но като юрист практик (макар и бивш в адм. право) си позволявам да изразя мнение, че нищожният АА не е "нищо в правната действителност". Той слага край на административното производство и е годен предмет на обжалване. Той може да създава (и в практиката мнооого често създава) привидност за настъпване на определени правни последици. При определени условия той може да бъде приведен в изпълнение. Важното при нищожност на АА е, че валидни правни последици не настъпват, а напр. действията по изпълнението на нищожния АА са изначално порочни, каткто и че всеки може да се позовава на нищожността на АА, без да е необходимо изричното й прогласяване.
От един пеналист толкова. Останалото от специалистите.

тносно становището от system на 28 Авг 2009 01:08 pm ,
Напълно споделям това становище то съвпада с моето .Не е необходимо да се изпада в дълбоко теоритично изследване на въпроса за нищожността на АА, становището на system е точно кратко и добре формулирано.
Поздравления system .
С уважение Марин Маринов

sadiata написа:тносно становището от system на 28 Авг 2009 01:08 pm ,
Напълно споделям това становище то съвпада с моето .Не е необходимо да се изпада в дълбоко теоритично изследване на въпроса за нищожността на АА, становището на system е точно кратко и добре формулирано.
Поздравления system .
С уважение Марин Маринов

Благодаря, колега, но не претендирам за точност. Нека направим допълнителни уточнения в понеделник. Сега само искам да добавя, че нюансите на нищожността и унищожаемостта понякога са трудно различими.
Връщам се към моя пример с премахването на незаконния строеж. Ако кметът на общината в мотивите си е разглеждал обекта като "строеж" и в диспозитива го е квалифицирал с това понятие или напр. като "сграда", "ограда", "Постройка", или е дал някакъв "нишан" за трайно прикрепване на обекта към земята, тогава заповедта би била нищожна като издадена от некомпетентен орган.
Ако обаче кметът незаконосъобразно е разглеждал обекта не като "строеж", а като "преместваем" обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, тогава кметът е компетентният орган и АА няма да бъде нищожен, а унищожаем поради противоречие с материалноправните изисквания за издаване на АА (защото обектът е строеж, а не както е приел кметът преместваем обект).
Ето и един пример за нищожност поради противоречие с материалноправните разпоредби, което поражда нетърпими от правния мир последици. Заповед на кмета на общината за отчуждаване на имот. Който обаче се оказва изключителна държавна собственост (част от резерват). Ако беше частна държавна собственост, актът би бин унищожаем. Но административното "посегателство" е върху изключителна държавна собственост, ползваща се с особена засилена правна защита според КРБ. Последиците от акта биха били нетърпими от гледна точка на правния мир, поради което актът е нищожен. Изобщо, доколкотко си спомням, противоречие на административния акт със свръхповелителни конституционни или законови разпоредби винаги води до нищожност.

Извинявам се ,пропуснала съм при прехвърлянето на текста да изтрия изтрия изречението. ЗАП е отменен, но остава в сила твърдението . Надявам се , че съм била полезна .

Нищожен административен акт е, такъв, който аз (право - завършаща) съм седнала и съм го издала на Вас. Примерно - едно наказателно постановление за превишена скорост.

Също и такъв, при който държавен орган на РБ Ви издава разрешително за строеж в урегулиран поземлен имот на Луната.

За повече примери ми е трудно да се сетя в този късен час.

Martini_Bianco написа:Нищожен административен акт е, такъв, който аз (право - завършаща) съм седнала и съм го издала на Вас. Примерно - едно наказателно постановление за превишена скорост.

Доста спорно е дали наказатлното постановление представлява административен акт или специфичен правораздавателен акт.

Благодаря на всички за изчерпателните коментари! Включително и на Martini_Bianco (право - завършваща)!
Този последния коментар няма да ми е полезен в евентуални съдебни спорове, но поне ми дава инфо за това на какво учат студентите по право и какво може да се очаква в съдебна зала от новоназначени съдии (телепортации, Луна...) Винаги е полезно е да знаеш как мисли този срещу теб! Нищо лошо Martini_Bianco
В крайна сметка, ако правилно съм разбрал уважаемите форумци, казано много накъсо, нашата съдебна доктрина, без да ги дефинира изрично в закон, определя понятията "нищожност" и "унищожимост" като синоними на понятието "некомпетентност" и нищо друго (напр. извършено престъпление по повод издаването на акта от иначе компетентен орган?).
Така ли е? И ако да, как трябва да се разбира разликата между "нищожност" и "унищожимост", която е очевидна, при условие, че ако приложим математическата логика, отразена в аксиомата "две величини, по отделно равни на трета са равни и помежду си"?

plamen_penev написа: В крайна сметка, ако правилно съм разбрал уважаемите форумци, казано много накъсо, нашата съдебна доктрина, без да ги дефинира изрично в закон, определя понятията "нищожност" и "унищожимост" като синоними на понятието "некомпетентност" и нищо друго (напр. извършено престъпление по повод издаването на акта от иначе компетентен орган?).
Така ли е? И ако да, как трябва да се разбира разликата между "нищожност" и "унищожимост", която е очевидна, при условие, че ако приложим математическата логика, отразена в аксиомата "две величини, по отделно равни на трета са равни и помежду си"?

.
Не. Нищожност и унищожаемост се различават по тежестта на допуснатото от административния орган нарушение, по правните последици, които такъв порочен административен акт поражда. Нищожният административен акт е с толкова съществен порок, който прави самия административен акт негоден да породи каквито и да било валидни правни последици. Той може да бъде оспорван от засегнатия гражданин или организация без ограничение във времето, а и всеки може да се позовава на тази нищожност, без да е необходимо тя да бъде изрично прогласена. Некомпетентността на органа е едно от основанията за нищожност. Възможно е и основание за нищожност извършване от компетентния орган на престъпление във връзка с издаването на АА.
Пороците на унищожаемия административен акт не са толкова тежки, които да го направят негоден да породи правно действие. На унищожаемите АА понякога малко неточно казват "незаконосъобразни" - т. е. незаконосъобразни "в тесен смисъл", защото и нищожният АА е незаконосъобразен. Пороци като необоснованост, нарушения при конституирането и уведомяването на заинтересуваните лица, когато има такива, нарушения при съставянето или изобщо несъставяне на актове "по движението" на адм. производство, когато такива се изискват, неправилно приложение на материалния закон (напр. неправилно приемане на строежа за незаконен, неправилно приемане от ДСП на отпаднало право на помощ, неправилно определяне размера на пенсията от НОИ) - това са пороци, които поначало не правят АА нищожен, но той е унищожаем и може да бъде отменен, ако бъде "оспорен" в предвидените за това срокове в АПК.
Стигаме до следващата разлика: жалба или протест с искане за отмяна на унищожаем АА може да се подаде в предвидените за това срокове в АПК, или в съответния специален закон. Ако унищожаемият АА не бъде оспорен в тези срокове, той поражда правно действие, подлежи на изпълнение и т. н. - нека го наречем "влиза в сила", макар че това е неточно за АА.

plamen_penev написа:Благодаря на всички за изчерпателните коментари! Включително и на Martini_Bianco (право - завършваща)!
Този последния коментар няма да ми е полезен в евентуални съдебни спорове, но поне ми дава инфо за това на какво учат студентите по право и какво може да се очаква в съдебна зала от новоназначени съдии (телепортации, Луна...)

Уважаеми Пенев,
Ако сте воден от желанието да разберете какво точно учат студентите по право, кандидат - студентската сесия е отворена за всички желаещи в тази насока (тазгодишната я пропуснахте, но догодина, живот и здраве...Ви желая успех!)
Както и да е, при добро желание от Ваша страна и любознателност, която, види се, не Ви липсва, лекциите (включително по административно право и процес) са публични и достъпни за всички желаещи - така че няма да Ви спрат на вратата
Колкото до това, какво би Ви било полезно в евентуални съдебни спорове - в най - голяма степен това би било присъствието на компетентен адвокат (САК) на Ваша страна.
Мое мнение.

В природата причините за появата на едно природно явление могат да бъдат много различни. Така е в живота, така е и в административната дейност.
Математиката е точна наука , която може да ни е от полза в статистиката и определянето на вероятността следващия АА да от единия или другия вид.
Това е за причините, поради които може АА да е недействителен.

Унищожаемите административни актове за разлика от нищожните пораждат правни последици от момента на тяхното издаване. Ето защо те подлежат на изпълнение. При нереализиране на произтичащите от тях административноправни задължения, субектите им могат да бъдат привлечени към различни юридически отговорности и преди всичко административно-наказателна отговорност
Унищожаемите административни актове предизвикват правни последици. Ето защо за разлика от нищожните административни актове, те следва да бъдат отменени. До тогава те са привидно редовни и за да прекратят своето действие те следва да бъдат отменени (при нищожните актове е нужно само да се обяви тяхната нищожност)

Мога да добавя още едно основание за нищожност..... Стабилните индивидуални административни актове, не могат да бъдат отменяни или изменяни от органа, който ги е издал. Вторият акт ще е нищожен.

Благодаря gerisineva, n_ikito, sadiata!
Но особено благодаря на system и обещавам най-тържествено повече да не му припомням, че прояви преди време лош вкус, като ме обяви тук в този форум за психически болен! Лошото е забравено! Наистина имах нужда от едно чисто дефиниране на "унищожимостта". Много ми беше мътна! Вече няма да искам от съда да обявява акта за "незаконосъобразeн", а за "унищожим", предвид конкретиката, посочена тук. Преди време имах подобен проблем със съдийската "терминология"... Понеже не знаех що за дума е любимата на мнозина прокурори и съдии дума "ирелевантен", си я преведох на бързо от френски (това говоря) и бях силно озадачен. Попитах един приятел-съдия и той ми обясни... Но тогава възникна въпроса, защо юристи, чели Конституцията и най вече ЗСВ, не си употребяват българската дума, но това е друга тема... за чуждиците в съдопроизводството...
Моите почитания Martini_Bianco, моля ви не се засягайте! Но факт е, че много ваши учители се показаха на светло в политиката и всички видяхме какъв хаос е в главите на някои от тях... Факт е също, че в нашите прокуратури работят юристи, на които им е много трудно да различат наказателно от административно производство... Иначе наистина по едно време смятах да запиша право, но аз съм вече твърде стар да лъскам банките в университета... А и така си печеля делата... с повечко четене... с повечко мислене... с питане!

Относно становището от gerisineva на 01 Сеп 2009 10:32 am :
Унищожаеми те актове пораждат правните си последици,но докато не се осъществи оспорване на индивидуалния административен акт ,защото според чл.166 ал.1 от АПК "оспорването" спира изпълнението на административния акт когато същия се оспорва пред съда. С въвеждането на това правило законодателя е въвел института на суспензивен/обезпечаващ/ефект на жалбата,т.е спиране проявата на правните последици на акта във времето докато спора по оспорването на същия е висящ,за да се гарантират правата на оспорващия,освен ако не е издадено разпореждане за предварително изпълнение на акта на основание чл.60 ал.1 от АПК/отделно или в самия акт/,което се оспорва в три дневен срок от съобщаването за допускане му.
Ако акта се оспорва по административен ред на основание чл.90 ал.1 от АПК е забранено същия да се изпълнява освен в случаите по т.1 и 2 на чл.90 ал.2 от АПК,когато правилото за забрана да се изпълнява акта не се прилага.
Ако обаче по силата на закон се допуска изпълнение на акта/както е по чл.217 от ЗУТ и чл.65 от ЗОС/ суспензивност на оспорването не настъпва,но по искане на страната по делото при условията на чл.167 ал.2 от АПК съда може да спре предварителното изпълнение по силата на закона на акта когато за страната може да настъпи трудно поправима вреда вследствие от изпълнението на акта.
Предварителното изпълнеието на един ИАА може да настъпи по силата на закона , по силата на определение на съда ,с което при условията на чл.167 ал.1 от АПК,се допуска предварителното му изпълнение или по силата на разпореждане на АО за предварително изпълнение на акта по чл.60 ал.1 от АПК
Когато АО допуска предварително изпълнение на ИАА той трябва да докаже пред съда ,че са налице предпоставките за допускане на предварителното изпълнение на акта,а когато предварителното изпълнение на акта става по силата на закона страната, която иска спиране на предварителното изпълнение на акта следва да докаже че е налице настъпване на трудно поправима вреда ,вследствие от предварителното изпълнение на акта.
Предвид на гореизложеното несподелям становището че актовете пораждат правните си последици ,"поради което подлежат на изпълнение",с уговорката която съм направил по-горе.В останалата част споделям становището.
С уважение Марин Маринов