Добро утро на всички колеги от мен - все още отпускар.
Колега Правист (или съдия, както в момента се наричате), давате неточен и отчасти неправилен съвет. Не знам от какво толкова се прехласна господин Пенев, но когато прочетох постовете Ви, не видях повод за възторг.
sadiata написа: Когато се касае за незаконно построена ограда компетентен да вземе отношение е ДНСК...
Не само те. Общината също има контролни органи, които "вземат отношение", като могат да констатират незаконен строеж, съгласно чл. 224 ал. 2 във вр. с чл. 223 ал. 3 от ЗУТ.
... която ( ДНСК -бел. моя) при сезиране с жалба следва да започне производство за издаване на заповед за премахване на незаконната ограда.
Не е вярно. Органите на ДНСК започва такова производство, когато и ако те преценят, че са налице данни за незаконен строеж. Органите на ДНСК действат служебно, без неоходимост от сезиране, а жалбите срещу незаконни според жалбоподателите строежи нямат сезираща, а сигнална функция - това вече Ви го обяснихме с Melly в темата "
Ответник по жалба за мълчалив отказ ?". Смятам за излишно да повтарям доводите от тази тема.
В административното производство страни са жалбоподателя,административния орган-ДНСК и заинтересованата страна-лицето построило незаконната ограда.
Не е вярно. В административното производство за констатиране на незаконния строеж и неговото премахване (в неговата административна фаза) страни са собственикът на имота, в който е строежът, извършителят на строежа и лицата, изброени в чл. 225 ал. 6 т. 1-4 от ЗУТ, според това в какво се изразява незаконността на строежа. Вече в съдебната фаза се конституира като страна и ДНСК - и то не "административният орган", а ДНСК като юридическо лице - още едно отклонение от общите правила на административния процес, съдържащо се в чл. 215 ал. 4 от ЗУТ, което също споменахме в посоченото по-горе тема.
Жалбата по повод незаконната ограда по своето същество представлява искане за издаване на решение за премахване на незаконно построеограда, а според ЗУТ ДНСК следи за законноста на строителството като специализиран орган,поради което е безпорно е че ДНСК е именно органа компетентен да разгледа жалбата и постанови административен акт,които ще подлежи на обжалване по реда на глава десета раздел първи от АПК.
Неточно ! Жалбата не е "искане за издаване на решение за премахване на незаконен строеж", а само сигнал за съществуването на такъв строеж.
На обжалване подлежи не всеки акт на ДНСК, с който се финализира производството по чл. 225 от ЗУТ, а само този, с който се разпорежда премахване на незаконен строеж. Т. нар. "отказ" за премахване на незаконен строеж не подлежи на обжалване, защото "отказ за издаване на такъв акт няма и не може да има. Обяснено Ви е защо в посочената тема "
Ответник по жалба за мълчалив отказ?".
Освен това ако е издадена заповед за построяване на незаконната ограда
Не бях чувал за такъв административен акт. Доколкото зная, за построяването на ограда се издава разрешение за строеж. Това ли имате предвид ?
господина има правото да оспори тази заповед пред съд
Ако имате предвид незаконосъобразно разрешение за строеж, то не подлежи на оспорване пред съда, а само по административен ред пред съответната РДНСК - чл. 216 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 2 от ЗУТ. А заповедта на началника на РДНСК по жалбата срещу разрешението за строеж подлежи на обжалване пред съответния административен съд. Това обаче е производство за контрол за законосъобразност на разрешението за строеж, а не производство за констатиране и премахване на незаконен строеж. Двете производства могат да бъдат свързани или констатацията на незаконнсия строеж да следва отмяната на разрешението за строеж. Но това са различни по своя характер и своите последици производства.
Така че ... присъединявам се към колегата Melly, че единественият път за защита е гражданскоправният. Само че не така:
sadiata написа:да предявите по гражданскоправен път установителен иск за установяване това че сте собственик на земята и след това ако установителния иск е в Ваша полза предявете осъдителен иск за осъждане на съседите Ви да напуснат земята.
Не е вярно. Установителен иск за собственост е недопустим, когато правото може да бъде защитено с осъдителен иск - ревандикационен или негаторен, според нарушението на правото на собственост. И двата иска съдържат "установителна" част относно правото на собственост.
Единствената възможност както посочих и в предходното си становище е да атакувате съдържанието на протокола пред местния районен съд.
Това пък е напълно излишно. Ако питащият поеме гражданскоправния път за защита (който според мен е единствено правилен), протоколът може да се оспори в инцидентно установително производство по чл. 193 от ГПК (чл. 154 от ГПК отм.). Дори и това не е необходимо, защото евентуално назначена в гражданското производство експертиза ще установи точното разположение на границата и оградата.
След което да атакувате ИАА-решение за издаване на сроеж на ограда като поискате възобновяване на адм.производство по реда на чл.99 -105 от АПК-отмяна на влязъл в сила ИАА-решение за строеж на ограда.
Не е вярно. Разрешенията за строеж, които са влезли в сила, не подлежат на отмяна по реда на възобновяването:
Закон за устройство на територията
...............
Чл. 156 (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Издадените разрешения за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите, в които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересуваното лице в срока по чл. 149, ал. 3 или при служебна проверка от органите на Дирекцията за национален строителен контрол в 7-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5. Влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна.
В този смисъл и практиката на ВАС по приложението на чл. 99 от АПК и чл. 32 от отменения ЗАП: 7644-2008-ІІ, 12050-2008-VІІ, 12176-2008-VІІ, 12878-2008-ІІ и т. н. и т. н.
Колега, колега ... не се сърдете, но още много има да учите.
Господин Пенев, на това ли му казвате "перфектен" ?