Ето
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5672
София, 16.05.2008
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на шести март две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ПУНЕВА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
ТАНЯ КУЦАРОВА
при секретар Мария Попинска и с участието
на прокурора Николай Николов изслуша докладваното
от съдията ЙОВКА ДРАЖЕВА
по адм. дело № 548/2008.
Производството е по чл.229 и сл. от АПК.
Образувано е по частната жалба на Николай Петров Димитров, Анета Станиславова Войчева, Милена славова Стоянова, Сава Георгиев Иванов и Сергей Грозданов Налетов против прекратително определение по адм.д.№ 5065/ 2007 г. по описа на ВАС, ІV отделение. Твърдят ,че определението е неправилно и следва да бъде отменено, защото имат правен интерес от обжалване на индивидуален административен акт. Като притежатели на акции в публично търговско дружество "Вамо"АД твърдят, че имат правен интерес да се защитят срещу решение от 4.05.2007 г. на КФН, тъй като вследствие на това решение получават цена на акция , която е няколко пъти по-ниска от действителната. Решението на комисията има спрямо тях пряко и непосредствено правно и икономическо действие, а тъй като са миноритарни акционери не могат да се защитят по друг начин.
Комисията по финансов надзор оспорва частната жалба като неоснователна. Твърди, че решението не засяга правната сфера на акционерите частни жалбоподатели, които те не са участници в развилото се административно производство, решението не ги засяга пряко и непосредствено. Такова правно действие има решението спрямо търговия предложител.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на частната жалба. Издаденият индивидуален административен акт не може да бъде обжалван от отделни акционери, защото е позитивен. Възможното засягане на икономически интереси не обуславя правен интерес.
Върховният административен съд, І колегия, петчленен състав, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна.
За да прекрати съдебното производство с определение по адм.д.№ 5065/ 2007 г. по описа на ВАС, ІV отделение, тричленният съдебен състав е приел, че оспореното позитивно решение на КФН от 4.05.2007 г. да уважи предложение на дружество "Дивал-59" ЕООД, притежаващо повече от 90% от акциите на "Вамо"АД за публикуване на търгово предложение за изкупуване на акциите от останалите акционери и на основание чл.153, ал.1 от ЗППЦК да не издава окончателна забрана за публикуване на търговото предложение, направено чрез инвестиционен посредник "Стандарт Инвестмънт" АД гр.София, не засяга правата на отделните акционери във "Вамо"АД, а само на търговия предложител или на търговското дружество "Вамо"АД, поради което същите нямат правен интерес да го оспорват.
Определението е законосъобразно.
"Дивал 59" ЕООД като акционер и притежаващ пряко и чрез свързани лица общо 734 959 броя акции или 90,0007 на сто от гласовете на Общото събрание на "Вамо"АД, гр.Варна, е направило търгово предложение за закупуване на акциите на останалите акционери на "Вамо"АД гр.Варна при предлагана цена на акция 36.00 лв. чрез упълномощен инвестиционен посредник "Стандарт Ивестмънт" АД. С протоколно решение от 4.05.2007 г. по т. 2 от дневния ред Комисията за финансов надзор е решила на основание чл.153, ал.1 от ЗППЦК да не издава окончателна забрана за публикуване на търгово предложение от "Дивал -59" ЕООД гр. София за закупуване чрез инвестиционен посредник на акции на "Вамо" АД от останалите акционери на дружеството и търговия предложител може да го публикува при спазване на разпоредбата на чл.154 от ЗППЦК и чл.36, ал.1 от Наредба №13 за търгово предлагане за закупуване и замяна на акции.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗППЦК Комисията по финансов надзор, извън случая на търгово предлагане по чл.149б, ако в срок от 7 работни дни от получаване на исканите документи не издаде окончателна забрана за публикуване на предложението, предложителят може да го публикува. В случая Комисията по фанинсов надзор се е произнесла изрично, като е изразила воля да не издава окончателна забрана и разрешила на търговия предложител да публикува предложението си по реда на чл.154 от АПК. Решението носи белезите на индивидуален административен акт, тъй като отговаря на определението по чл. 21, ал.1 от АПК. По този въпрос няма спор по делото. Спорът е дали миноритарните акционери във "Вамо" АД, гр.Варна имат правен интерес да оспорят издаденото решение, с което всъщност е одобрено търговото предложение към тях, включителнто относно офертната цена за един брой акция.
Правният интерес е процесуалноправно понятие и се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита срещу административен акт, който засяга права, свободи или законни интереси на граждани или организации. Под засягане по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и чл.15, ал.1 от АПК трябва да се разбира нарушаване или застрашаване на права, свободи или законни интереси на граждани или организации. Недопустимо ще е оспорването на акта от лице, чиито права, свободи или законни интереси не са нито нарушени, нито застрашени. Изискванията за правния интерес се извличат от чл.15, ал. 2 от АПК и се изразяват в това правният интерес да е личен, т.е. да засяга правната сфера на оспорващия и да е пряк, т.е. непосредствено удовлетворяване на оспорващия да настъпва, ако с отмяната на административния акт се отстрани настъпилата или настъпващата щета. Неправилни са мотивите на съда, че от оспореното решение е засегнато само търговското дружество "Вамо" АД, защото последиците всъщност са за търговия предложител и акционерите в него. Настоящият съдебен състав споделя правния извод, че жалбоподателите нямат правен интерес да се защитят срещу решението, с което е одобрено търговото предложение на търговско дружество, притежаващо 90.007 на сто от гласовете на Общото събрание на "Вамо"АД, гр.Варна. Неоснователно е твърдението на ответната страна, че липсата на правен интерес произтича от обстоятелството, че търговото предложение и неговото приемане или отказване от страна на акционерите са вече част от гражданскоправния елемент. Такива доводи са относими към евентуален спор дали решението има характер на индивидуален административен акт или не. Такъв спор обаче по делото няма. С неиздаването на окончателна забрана по чл.153, ал.1 от ЗППЦК, приключва административната фаза от закупуването на акции, след което страните могат да встъпят в гражданскоправни отношения. Неоснователен е и доводът, че след като не са адресати на административния акт, жалбоподателите не могат да го оспорват, защото такъв критерий е формален и неправилен. Важното е дали решението засяга или не правната сфера на оспорващия.
Наличието на правен интерес се преценява до приключване на съдебното производство. Новата разпоредба на чл.157а/ ДВ бр. 52 от 2007 г.в сила от 3.07.2007 г./, въвежда задължение за акционерите да продават своите акции на лицето по ал.1 в определен срок, без да е необходимо тяхното съгласие по цена определена по ал.3, като реципрочното задължение за изкупуване на акции в хипотезата на чл.157б от ЗППЦК по инициатива на акционер спрямо лице, което е придобило гласове в случаите и в размер по чл.149, ал.2 от ЗППЦК , също става при приложение на чл.157а, ал.3, която препраща и към чл.150, ал. 6 и ал. 7 от ЗППЦК. Няма никакви доказателства, че търговият предложител е лице, което в резултат на търгово предлагане, отправено до всички акционери с право на глас, е придобило най-малко 95 на сто от гласовете на общото събрание по чл.157а, ал.1 от ЗППЦК и да има право да изкупи акциите с право на глас от останилет акционери при задължение на акционерите по ал.7 да продадат акциите си. В случая той е придобил 90, 002 от гласовете на общото събрание. Следователно жалбоподателите не са акционери, които да са задължени по закон да продадат акциите си ,в какъвто смисъл е новата разпоредба на чл.157а , ал. 7 от ЗППЦК. Затова обжалваното решение не засяга, нито застрашава правната им сфера. Те могат да откажат изкупуване на акциите по предложената им цена. Неоснователно е твърдението им, че правният им интерес се обосновава от факта, че в резултат на обжалваното решение, дружеството може да стане непублично. Така е защото след изтичане на срока за приемането на търговото предложение, дружеството може да престане да бъде публично дори ако не е изпълнено условието на чл.119, ал.1, т.1 от ЗППЦК. Следователно промяната на търговското дружество от публично в непублично не зависи от приемането или отказа да се приеме търговото предложение, нито от условията на търговото предложение. А как и дали занижената търгова цена би повлияла в бъдеще върху цената на един брой акция на нерегулирания пазар за ценни книжа е въпрос, който е неотносим към настоящия спор, защото се отнася за бъдещи, несигурни събития. Следователно липсва правен интерес, защото обжалваното решение в този случай не засяга и то непосредствено правната сфера на жалбоподателите.
Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №10818/ 6.11.2007 г. по адм.д.№ 5065/ 2007 г. по описа на Върховния административен съд, ІV отделение.
Определението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Николай Урумов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ваня Пунева
/п/ Йовка Дражева
/п/ Кремена Хараланова
/п/ Таня Куцарова
Й.Д.
Публикувано на: 15 Юни 2009, 11:50