forum.lex.bg

Отдавна се бях замислил за несъвместимостта на указа за борба с дребното хулиганство с правото на изразяване на мнение чрез участие в публични протести, митинги и манифестации. Смазването на студентските протести пред народното събрание на 14.1.2009 г. още веднъж показва тоталитарният характер на този указ, който служи на властта за правен инструмент за превръщане на силите на реда (полицията на една демократична държава) в сили на терора (милиционерски формирования от комунистически тип).

Както самите полицаи го казват, масовият побой върху участниците в този законен протест стана след изфабрикуване и употреба на "лъжливи легенди за бомби" http://mediapool.bg/show/?storyid=147931&srcpos=1 , които предизвикаха брутални мелета между протестиращи и охранители, довели до масови, и то ПРОИЗВОЛНИ в повечето случаи, арести на една част от хулиганите от друга част от хулиганите.

Проблемът тук е, че правната съдебна репресия, която се упражни върху повече от 150 човека за един ден, почива на един оцелял нормативен акт на комунистическата репресия - указа за борба с дребното хулиганство http://www.mvr.bg/NR/rdonlyres/3068EC14 ... 904_BG.pdf , който от една страна принципно изключва възможността официалните биячи да бъдат съдени за дребно хулиганство, а от друга страна позволява налагането от районния съд на наказание (някои ще кажат административно, но това не променя същността му) лишаване от свобода до 15 дни без право на обжалване пред по-горен съд, при положение, че европейската конвенция за защита правата на човека, според тълкуванието на съда в Страсбург, изисква при произнасянето на подобни наказания осигуряването на възможност на лицата за такова обжалване пред по-горен съд. Да не говорим, че по делата пред районния съд много от присъдите се произнасят единствено въз основа на свидетелски показания на участвали в погромите полицаи (между които и множество дребни хулигани, които по изложената по-горе причина не могат да бъдат преследвани и осъдени като такива).

Другото нещо, което доведе до пълното прераждане на силите на реда в сили на терора на следващия ден на протестите, 15.1.2009 г., беше налагането на задължителна проверка и снемане (записване) от полицията на самоличността на участниците в протестите чрез организирането на контролно-пропусквателни пунктове на подстъпите към площада на народното събрание http://mediapool.bg/show/?storyid=147879&srcpos=8 . Употребата на тази форма на следене на властта доведе до разбираем страх у потенциални участници от участие в протеста.

Резултатът като цяло беше, че протестът на 15.1.1.2009 г. се сви на една трета, и дори по-малко, от началния си обем на 14.1.2009 г. Днес, 16.1.2009 г. свиването вероятно ще е още по-голямо и може да се приеме като окончателно овладяване на протестната вълна.

Допустимо ли е всичко това в условията на демокрация ?

"без право на обжалване пред по-горен съд"

Те това е представата на нашите законодатели (сътворили пътьом и "закона Ванко 1") за правосъдие... "без право на обжалване"! Но нима нашите "европейски" закони не предвиждат забрана за обжалване и на други административни актове. При това и БЕЗ ПРАВО НА ЗАЩИТА! Нима подлежи на обжалване отказът административен орган ДА РАЗГЛЕДА сигнал за извършено престъпление? Ами, господин Керелов, този указ е само смешен! Отказът от правосъдие е по-широко разпространен у нас от това, което посочвате. У нас това спада към ... правилата. Все пак последната дата на този "указ" е през 2004 (двехиляди и четвърта!) година... Европейци - не комунисти!
Прочее не съм съгласен с твърдението, че полицаите-биячи могат да бият безнаказано. Този указ не значи нищо! Полицията действа на основание Закона за МВР (и ПП) и там ясно са описани случаите, в които може да бъде приложена сила... описва и как става това нещо... и срещу кого... На площада не видях нито едно полицейско действие, описано в ЗМВР.
Аз съм убеден, че всички дела, които ще последват по ЗОДОВПГ след тази гавра с младежите ще платим ние - данъкоплатците, защото пострадалите от вандалщината граждани ще ги спечелят още в българския съд.
Не бива да се бърка политиката със съда! Съдът днес е Държавата!

Друга работа нямате ли, ами се занимавате с опити за анализ на недобре известна Ви материя.

изтрито мнение

Азбучна истина е, че този УБДХ е безнадеждно остарял. Радвам е, че обърнахте внимание на факта, че адм. санкции по този указ не подлежат на обжалване. Реално погледнато лица наказани по този закон ако заведат дело в Страсбург имат не лоши шансове да осъдят държавата именно заради необжалваемодтта на съдебния акт по този закон.

По -важно е и друго да се каже. Ако даден закон е приет преди премането на Конституцията от 1991 г. компетентен е всеки съд да прецени дали законът противоречи на Конст. или не и по конкретен казус, ако е налице заварен към 1991г закон отделният съд може да откаже да приложи го приложи, ако прецени, че противоречи на Конст.. Аргументът е параграф 3 ал 1 от К.-§ 3. "(1) Разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията". Конституционния съд може да е органът , компетентен да обяви противоконституционност на закон, ако законът е приет след приемането на новата Конституция от 91 г, както и за заварените закони. Но по отношение на законите приети преди приемането на новата Конституция(нова- условно казано, минали са вече 18 г от приемането и) редовите съдилища имат право да откажат да ги приложат, ако преценят, че противоречат на Конст. Тоест напълно мислима е хипотезата деистващ съд да откаже да приложи указът, но по конкретен казус -ако прецени, че указът противоречи на Конституцията , например защото санкциите по този указ са необжалваеми .


В медиите беше казано, че лица са били "убеждавани " да подпишат, че се отказват от адвокатска защита- както по производството по Указа, таки и при 24 часовото полицеиско задържане. А и голяма част от задържаните не са разполагали със средства за адвокат, а законът за правната помощ, дава възможност на адвокатска защита и при 24 часовото задържане, на разноски на НБПП. Разбира се, редно е тази възможност да ползват безплатна адвокатска защита да бъде обяснена на задържаните, познайте дали това е направено

Ден трети
Протестът линее, полицейското присъствие – не
Още пет дни митинги съгласувани със Столичната община
Степан Хиндлиян
16 Януари 2009
http://mediapool.bg/show/?storyid=147938&srcpos=3

Не че съм нещо фен на УБДХ, някой да не се обърка, но ще ми е интересно да науча на кои конкретно текстове от ЕКЗПЧОС противоречи необжалваемостта на задържането до 15 денонощия, постановено от съд.

Хайде, Керелов, ти си... ще съм ти благодарен за линкове, обаче не към журналистически писания, а към решения на Съда в Страсбург

Луната спи.

УБДХ не е съвършен и може да се атакува, но е единственият нормативен акт, който предлага ефективна бърза процедура за задържане при извършване на административно нарушение. Преди няколко години съших ЗАНН с УБДХ, като предложих задържането да е алтернатива на глобата. Не наказание за конкретно нарушение. И то алтернатива в три конкретни хипотези. Разбира се и други неща предложих, като премахване на процедурата по издаване, повторно издирване на нарушителя, поканване за получаване, връчване, обжалване, влизане в сила..... на наказателното постановление. След което нарушителят ако е луд, може и да си плати глобата.
Позволявам си да пестна част, най-съществената, от тази разработка и тук:

Закон за бързо производство /или ЗАНН- нов/
ЦЕЛ: Гарантиране неизбежност на наказанието.
Облекчаване работата на дознатели, следователи, прокурори и съдии. Освобождаване на времеви ресурс за качествено обработване на делата за престъпления.
Пресичане на корупционната верига по вертикала на ниво контролен орган.
Приключване с практиката да се проверяват гражданите по принцип /изхождайки най-вероятно от презумпцията за всеобща вина/ и насочване на усилията единствено и само към нарушителите.
=============
Чл. 12. За административни нарушения се налагат следните административни наказания:
а) Обществено порицание;
б) Глоба до 1500 лв
в) Временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок от до една година.
г) Задържане в поделенията на МВР за срок до 30 денонощия.
д) Пробация
===============
Чл. 14. 1/ Глобата е наказание, което се изразява в заплащане на определена сума.
2/ Глобата се внася в банка, по сметка на държавния бюджет в срок от пет работни дни от налагането й.
3/ На наказаните с глоба се налага ограничение за напускане на страната./отменена поради влизане в ЕС и отпадане на граничния контрол/
4/ Документа за платената глоба се представя веднага в най-близкото поделение на МВР, за снемане ограничението за напускане на страната на лицето и за изготвяне копие, което се изпраща в поделението, от което е актосъставителя, за присъединяване към преписката.
==============
6/ Ведомствата, чиито служители са лицата по чл. 34 денонощно, подават информация за установените нарушители, констатираните нарушения и наложените наказания в съответната ОДП за въвеждане в централен сървър на МВР за контрол и ползване в административнонаказателната практика /вариант на бюро съдимост/.
============
Чл. 17. 1/Наказание задържане в поделенията на МВР се налага от Районният съд на нарушител:
а/ На който, при констатирано нарушение се установи, че не е внесъл в срока по чл. 14, ал 2, определената сума по наложена, преди това глоба за предишно нарушение.
б/На който с наложена глоба по констатирано нарушение, общият размер на глобите за срок от една година би надхвърлил сумата 1500 лв,
в/ На когото, за констатираното нарушение, наложеното наказание глоба, би се явило трето за срок от една година за едно и също нарушение.
2/ Установеният нарушител, в условията на б. „а”, „б” и „в” на предната алинея, веднага се представя в районният съд по местоустановяване, заедно с административнонаказателната преписка
================
Чл. 33. 1/ Административнонаказателното производство се образува със съставяне акт за контатирано нарушение и определяне наказание за извършителя.
===========
Чл. 35.
=================
3/ Наложеното наказание глоба се вписва в акта за констатиране на нарушението.
Чл. 36. 1/Актът за установяване на административното нарушение и налагане на наказание се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.
2/ При липса на свидетели, присъствали при извършване на нарушението, процеса на констатиране на нарушението и налагане на наказанието се филмира на електронен носител, който става неразделна част от акта и се съхранява до приключване на административно наказателната преписка.
===============
Чл. 38. 1/ Актът за установяване на админстративното нарушение трябва да съдържа:
=======================
10. размер на наложеното наказание.
11. банковата сметка, по която следва де се внесе глобата
12. типът електронен носител на филмираните действия по
установяване на нарушението. Видът и модела на видеоапаратурата.
2/ Неразделна част от акта е компютърна разпечатка – “справка за нарушенията на лицето и наложени ограничения за напускане на страната”
3/ Преди да се информира за нарушенията на лицето, контролният орган не може да определи наказанието.
Чл. 39.
====================
3/ Ако нарушителят откаже да подпише акта, то той се представя в Районният съд по местоизвършване на нарушението веднага.
======================
Чл. 41. 1/В случаите на чл. 17, ал. 1 и чл. 39, ал. 3, по определяне размера и вида на наказанието се произнася съответният Районният съд.
=============
Чл. 42 1/Районният съдия еднолично в открито съдебно заседание разглежда внесената от актосъставителя преписка веднага.
2/Преписката се разглежда в присъствието на нарушителя, като при нужда се призовават или довеждат свидетели. Филмираните действия по установяване на нарушението са доказателство.
3/Нарушителят има право на адвокатска защита.
Чл. 43. 1/ В случаите на отказ да се подпише акта и оспорване действията и констатациите на актосъставителя пред съда, то съдът проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства.
2/ Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. За целта разглеждането на спора може да се се отложи за срок не по-голям от 24 часа.
===========
Чл. 44 Въз основа на събраните доказателства районният съдия постановява решение, с което:
а) оправдава лицето
б) Потвърждава наложеното наказание глоба. Съдът не може да определи размер на глобата по-нисък от предварително определеният от административно наказващия орган.
в) Постановява наказание задържане в поделенията на МВР за срок до 30 дни.
г) По искане на нарушителя, съдът може да замени задържането с пробация в съотношение 5 часа труд в полза на обществото за един ден задържане.
===================
Чл. 45.Наложеното административно наказание не се счита за осъждане и не се вписва в бюрата за съдимост.
Чл. 46 1/Решението на районния съдия не подлежи на обжалване и се изпълнява незабавно.
2/ Ако наказанието е глоба, нарушителя се задържа до внасяне на сумата по глобата.
================
Чл. 48 За решаване на въпроса за обезщетението, заинтересованият се насочва да потърси обезщетение чрез съда, на общо основание.
==================
Чл. 51. 2/ Административното наказание не се изпълнява ако за изминали:
а/ две години, ако е наложено задържане в поделенията на МВР.
б) една година, когато наложеното наказание е глоба;
в) ако е изминал срок, по-голям от срока на наказанието, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или длъжност;
г) три месеца, когато наложеното наказание е обществено порицание.
2/ Давността започва да датата на подписване на акта или от датата на постановяване на решението на съда /28810/163/
Повече подробности има в viewtopic.php?f=2&t=19311

Между другото готви се и радиканлана промяна на цялото наказателно законодателство.Редом с новия АНК (бивш ЗАНН) за бъде приет и новия Наказателен кодекс, както и Закон за простъпките.Всички простъпки ще вървят по реда на АНК.Простъпки ще станат например хулиганството, самоуправство, злепоставяне, закана, почти всички престъпления от частен характер, почти всички престъпления против брака, младежта и семейството, против непрекосновеността на кореспонденция, трудови права, политически права и много други.Най-основното е обаче че всички кражби, присвояване, обсебване, укривателство, унижожаване и повреждане с резмер на щетата до 3 минимални работни заплати също ще бъдат простъпки.Голяма част от престъпленията против отделните стопански отрасли, почти всички документни престъпления, както и държането на наркотик на стойност до 50лв. , държането на оръжие по 339, ал.1 ...........да не изброявам всички текстове, които все още се обмисля да бъдат декриминализирани.
Осъдения за простъпки няма да се води осъждан и ще му се издава чисто свидетеслтво за съдимост, но за работа в правораздавателни и правоохранителни органи, административните наказания за простъпки ще се отбелязват.

Радикална добре, но ако процедурата по наказване продължи да е достатъчно ненужно формализирана и усложнена, какво от това? Мен честно казано "радикалните" промени от родния законодател ме плашат много повече, като го гледам как се справя с, да го кажем, "козметичните".

Ето Стария дознател явно от доста време предлага облекчение на процедурата - наказание при установяване на нарушението и впоследствие съд, ако има недоволни. Какво стана с това предложение?

По новия АНК процедурата е достатъчно облекчена, Star_doznatel е пейстнал най-основните текстове.Недоволни в България винаги ще има и това в случая ще са някои правозащитни организации и може би адвокатите, които ще имат много малко възможности за действие при защитата в процедура по АНК, пък и решенията на съда няма да подлежат на обжалване и това съкращава обема на работата им.Но аз знам че всички тези законопроекти, включително и закона за простъпките, части от които споменах по-горе са съгласувани с ЕС и одобрени.Между другото такова разделяне на простъпки и престъпления има в почти всички страни в ЕС и процедурите там са близки с тези в подготвения АНК, така че нищо ново не сме измислили.Няма никакво нарушение на човешки права.Независимо от недоволството законопроектите ще бъдат приети.Освен че има политическа воля, зад промените са застанали Константин Пенчев, Лазар Груев и Борис Велчев.Мнението на голяма част от магистратите е че промените са в положителна насока, поне тези с чието мнение съм запозната.

Уважаема mi_lena!
За мем всяка хула от "вашата уста" считам за комплимент за себе си!
Прочее, изказал съм личното си мнение. Недопустимо е да има каквото и да е процедурно действие срещу гражданин, по което да не могат да бъдат представени възражения. Както разбирам, този принцип продължава да се въвежда в списъците от правила в държавата. И лично за мен факта, че се подкрепя от господата Константин Пенчев и Борис Велчев е по-скоро докателство, че идеята е лоша...
Искам да ви предложа и още нещо: добре е да "кръстосате шпага" с някой, който ви е от категорията - не с физика в този форум. Например да атакувате аргументите на Lion11, или на Керелов... Или поне просто да предложите подкрепата си за "едноинстанционното" съдопроизводство... по възможност без право на защита... нещо което, казвам, отговаря на претенциите ви в този форум... Да млатиш "слаботелесния", когато си с бронежилетка - видяхме - е проста, но непочтена работа...
Приемете почитанията ми!

За любопитните, член 2 от протокол 7 към европейската конвенция за защита правата на човека, ратифициран от България, въвежда задължението за държавите-членки да осигурят двуинстанционно съдебно произнасяне при налагане на (углавни) наказания съгласно квалификацията на европейския съд за правата на човека. В §§ 33 и 34 от решение от 27 август 1991 година по дело Демиколи срещу Малта, жалба 13057/87, (и съгласно посочената там допълнителна съдебна практика), лишаването от свобода (в случая до 60 дни и/или глоба до 500 малтийски лири) като административно или дисциплинарно наказание съставлява (углавно) наказание по смисъла на този протокол. Така че административното наказание по УБДХ без съмнение попада в полето на действие на въпросния протокол.

Ще си позволя и един другарски съвет към някои практички-съдийки и гледачки на кафе с явно изразен клюкарски уклон - нека да се занимават по-малко с клюки и по-често да поглеждат към практиката на европейския съд за правата на човека (ако все пак считат европейската конвенция за правата на човека за източник на правни норми), преди да се разписват под съдебните решения "в името на народа“. То не че нещо им пречи сега да се разписват и под решения "в името на клюката“, де ....

За Керелов, чл. 2 от въпросния протокол въвежда и ограничение на правото на обжалване, когато се касае за "несъществени престъпления" (offences of a minor character). И там се говори за нарушението/престъплението, а не наказанието.

Решението по Демиколи срещу Малта, което си цитирал, няма абсолютно никакво отношение към поставения ти от мен въпрос. Жалбоподателят по това дело претендира нарушение на правото на справедлив съдебен процес по чл. 6 т. 1 от Конвенцията, а не на чл. 2 от Протокол 7. Чл. 6 си служи с термина "наказателно обвинение" (criminal charge). Очевидно е, че осъдените по "наказателно обвинение" нямат абсолютното право на обжалване на осъждането си, защото чл. 2 т. 2 на Протокол 7 изрично съдържа изключение от това право, когато се касае за нарушения/престъпления с, казано по-нашему, по-ниска степен на обществена опасност.

Да се върна на Демиколи срещу Малта, в цитираните от тебе параграфи се установява нарушението на чл. 6 т. 1 и се обсъжда обстоятелството, че самото обвинение има наказателен характер. Лритериите за едно обвинение да има наказателен характер са изложени в точки 32, 33 и 34 на решението, както и в цитираните там други решения на Съда. Съвсем не се обсъжда дали се касае за "мейджър" или "майнър" офенс по смисъла на протокол 7, което нарушение да подлежи или да не подлежи на обжалване пред по-горен съд. По Демиколи срещу Малта Съдът решава, че в конкретния случай на жалбоподателя не е предоставено правото случаят му да бъде решен чрез справедливо и публично гледане на делото му от независим и безпристрастен съд. Това съвсем не е идентично с правото по чл. 2 т. 1 от Протокол 7.

Заповядай да дадеш други решения, това не става.

Ако съдът в Страсбург беше комунистическа рожба, наистина за него наказание от 15 дни затвор щеше да е нещо дребно - в миналото дори имаше хора, които престояваха в затвори и концлагери не по 15 дни, а по няколко години, дори и без произнесено от съд наказание, било то и административно.

Квалификацията за престъпление, която дава съдът на деянието, идва именно от наказанието лишаване от свобода - значи това наказание е достатъчно тежко, за да промени характера на деянието от административно нарушение на престъпление. И тази сравнителна тежест на наказанието автоматически води до приложението на първата алинея от член 2 от протокола.

Втората алинея на член 2 от този протокол е за престъпленията наказуеми с малки по размер и по-леки по характер от лишаването от свобода наказания (разни глоби, лишаване от право да се упражнява дейност, и т.н. ....)

Когато се чете европейската конвенция за защита правата на човека трябва да се сменят и очилата .....

Ама чакай сега, твоето мнение ли ще споделяш или това на Съда чрез практиката му, която упрекваш другите, че не са чели?

А какво е то на Съда любопитните още не сме разбрали - още чакаме да цитираш решения, които да подкрепят това ти мнение за вижданията на Съда осъждането за какво задължително подлежи на обжалване и за какво не подлежи.

Покажи ги тия решения, ще се съгласим, ако ги има.

Съдът в Страсбург е писал и казал. Който има очи, да види. Който има уши, да чуе. Но май за УБДХ трябва на някои хора, които нито искат да видят, нито искат да чуят, специално да им се укаже от съда в Страсбург, че противоречи на протокол 7. Може би натам са тръгнали нещата ....

Може да се говори общо за съда, но никога за конкретен съдия. Освен това, съдът винаги е прав - произнася решението си, независимо от закона, а единствено по убеждението си. Така че, престанете да цитирате локуми от Евро-зоната, тъй като нашите закони са равни на европейските по хумманност (с изключение на законите за животните). Няма такова понятие като европейски закон, по скоро става въпрос за някакво синхронизириране на нашето с европейското законодателство.

"Между другото готви се и радиканлана промяна на цялото наказателно законодателство.Редом с новия АНК (бивш ЗАНН) за бъде приет и новия Наказателен кодекс, както и Закон за простъпките.Всички простъпки ще вървят по реда на АНК.Простъпки ще станат например хулиганството, самоуправство, злепоставяне, закана, почти всички престъпления от частен характер, почти всички престъпления против брака, младежта и семейството, против непрекосновеността на кореспонденция, трудови права, политически права и много други.Най-основното е обаче че всички кражби, присвояване, обсебване, укривателство, унижожаване и повреждане с резмер на щетата до 3 минимални работни заплати също ще бъдат простъпки.Голяма част от престъпленията против отделните стопански отрасли, почти всички документни престъпления, както и държането на наркотик на стойност до 50лв. , държането на оръжие по 339, ал.1 ...........да не изброявам всички текстове, които все още се обмисля да бъдат декриминализирани.
Осъдения за простъпки няма да се води осъждан и ще му се издава чисто свидетеслтво за съдимост, но за работа в правораздавателни и правоохранителни органи, административните наказания за простъпки ще се отбелязват."


и кой ще ги разследва тия "простъпки" ?
дали рационалния законодател няма да ги предостави на дознателите, като им отпусне срок малко по дълъг от бързото производство, например един месец, разбира се с отработеното "Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила. "
.. и тогава вече окочнателно ще унищожат разследването, каквато май им е целта всъщност ...