forum.lex.bg

Колеги, случаят е следният-Проведена е открита процедура по ЗОП за възлагане обществена поръчка.В процедурата като кандидати са участвали няколко обединения между ЮЛ(всички са български юридически лица) .Печели едно от обединенията.Друго обжалва.И тук идва специфичният момент.При провеждане на процедурата обжалващото обединение се представлява по пълномощие от изпълнителният директор на едно от ЮЛ.Пълномощното е нотариално заверено и в него изрично е посочено, че упълномощеният има право да подаде оферта, проведе преговори и подпише договор като изпълнител на обществена поръчка.Не се споменава, че има право да предявява иск(ове) от името на двете дружества.Исковата молба е подписана само от него-от упълномощения, а е от името на двете дружества.според мен съдът би следвало да прекрати производството поради липса на представителна власт.Моля за вашите мнения.

Съдът би следвало да остави без движение и да даде срок за отстраняване на нередовността. Действително липсва надлежно упълномощаване в процеса, съобразно изискванията на чл.20 от ГПК.

РЕШЕНИЕ № 5188 ОТ 07.06.2004 Г. ПО АДМ. Д. № 1589/2004 Г., ІV ОТД. НА ВАС
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Според становището на ответника, изразено в съпроводителното писмо до ВАС, гражданското дружество, Консорциум "НСИ", което не е юридическо лице, не можело да бъде конституирано като жалбоподател по делото, след като жалбата е подадена само от съдружника "Фадата". За да се считало, че е редовно подадена, следвало да бъде подписана и от законните представители на юридическите лица, членове на Консорциума. Довод за това взема от договора за учредяване на Консорциума "НСИ" като гражданско дружество и по специално чл. 32 от него.
Върховният административен съд не възприема подобно възражение и счита, че посочения текст е цитиран некоректно или просто са правени изводи от контекста. Буквалният прочит на чл. 32 от договора, намиращ се в раздел "управление и представителство" сочи, че "Съдружниците се договарят управлението, дейността и представителството на Консорциума пред възложителя на обществената поръчка да се осъществява от съдружника "Фадата" ООД, който ще е управляващ съдружник". Освен това, съгласно чл. 34 от същия договор, управляващият съдружник при осъществяване на своята дейност действа единствено в интерес на Консорциума и в съответствие с целта на съвместната дейност и с решенията на общото събрание на съдружниците. А предметът и целта на договора е обединяване на усилията за съвместно участие в откритата процедура за обществена поръчка, с цел подаване на общо предложение от тяхното обединение. В изпълнение на тези клаузи от учредителния договор както предложението за участие в процедурата, така и жалбата са подадени само от единия от съдружниците - дружеството "Фадата", юридическо лице, чрез неговия представител от името и за сметка на Консорциума. Този въпрос не е стоял пред възложителя при приемането на предложението за участие, а се поставя едва при подаване на жалбата. И в единия и в другия случай липсва основание да се приеме противното, в смисъл, че жалбата е нередовна, след като е подадена от упълномощения с учредителния договор представител, посочен като "управляващ съдружник".

При така изложените съображения, подадената в срок жалба е от легитимна страна, с надлежна процесуална легитимация, поради което е и процесуално допустима.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Благодаря клоега liberty за добрият пример.

След този изчерпателно и много добре изложен отговор от liberty няма какво повече да добавя.

Дали това решение може да даде отговор на една стара тема битувала във форума: Възможността на гражданските дружества /по ЗЗД/ да предявяват граждански искове, като самостоятелен правен субект без да са ю.л.?

Съдебната практика, която намерих в сайта на ВАС е единодушна , че гражданските дружества могат като "кандидат в процедура за възлагане на обществена поръчка" да предявяват иск ,с който да оспорят решението на възложителя.

Да, така е. А Лунатик има предвид ТОВА решение, вероятно:

РЕШЕНИЕ № 423 ОТ 20.03.2000 Г. ПО ГР.Д. № 1489/99 Г., V Г.О.
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 1 от 2000 г.
ГРАЖДАНСКОТО ДРУЖЕСТВО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СТРАНА В ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС. КОГАТО ВСИЧКИ СЪДРУЖНИЦИ УПЪЛНОМОЩЯТ НЯКОГО ОТ ТЯХ ДА ГИ ПРЕДСТАВЛЯВА ПРЕД СЪД, СТРАНА ПО ДЕЛОТО ЩЕ БЪДАТ САМИТЕ ТЕ, А НЕ ДРУЖЕСТВОТО.

Чл. 25, ал. 1 ГПК
Чл. 357 ЗЗД

Докладчик съдията Тодор Домузчиев
Искът е предявен за заплащане на сумата 190 000,00 лева, представляващи стойността на извършената от ищеца селскостопанска работа - жътва и превоз на зърно, срещу Сдружение "В.".

И пред първата, и пред въззивната инстанция, призованият като представител на сдружението - Н.Н. е възразявал срещу допустимостта на иска, като е поддържал, че сдружението не е правен субект и не може да бъде страна в процеса, тъй като представлява гражданско дружество по смисъла на чл.357 и сл. ГПК.

Окръжният съд гр.В. е приел, че ответникът е правен субект, т.е. юридическо лице /"Ответното сдружение - юридическо лице, е дружество по чл.357 от ЗЗД"/, разгледал е спора и е постановил акт по същество.

С. апелативен съд е приел, че: "Сдружение "В." е гражданско дружество по смисъла на чл.357 ЗЗД и като такова е неперсонифицирано.

Независимо от това е приел, че исковото производство е допустимо, защото съгласно учредителния договор от 06.03.1994 г., един от учредителите на дружеството - Н.Н. е упълномощен от другите съдружници да ги представлява и да сключва от тяхно име и за тяхна сметка договори. Според Апелативния съд, Н. е действувал при сключване на сделките като упълномощен представител на всички съдружници и те всички са длъжници по облигаторната връзка. Според въззивния съд, по делото Н.Н. отново действува за всички с оглед предоставената му от съдружниците представителна власт.

По изложените съображения съдът е приел, че няма процесуални пречки за разглеждане на спора и затова е отменил частично решението на ОС гр.В. и е отхвърлил иска в тази му част, а в останалата част е потвърдил решението на първата инстанция.

ВКС, V г.о. счита, че решенията са процесуално недопустими, за което излага следните съображения:

По делото е безспорно установено, че ответникът - Сдружение "В." е гражданско дружество /чл.357 и сл. ЗЗД/ и не е юридическо лице.

Чл.25 ГПК вменява в задължение на съда във всяко положение на делото служебно да взема предвид липсата на процесуална дееспособност. Последната е процесуална предпоставка от рода на положителните и нейната липса представлява процесуална пречка за допустимостта на иска. Това ще рече, че съдът е следвало да прекрати производството по делото, защото е препятствуван да разгледа спора по същество. Само при участие на правосубектни страни и при наличие на другите изискуеми се от закона положителни и при липса на отрицателни процесуални предпоставки съдът може да разреши спора, с който е сезиран.

Апелативният съд приема, че липсва надлежна страна, но независимо от това счита, че искът е допустим - защото имало упълномощаване. Упълномощаването на Н.Н. от съдружниците на гражданското дружество за сключването на сделки не прави дружеството субект на правото. Обосновано е прието, че съдружниците са станали длъжници по облигационната връзка. Но след като са страни по облигацията, за да се реализира отговорността им във връзка с неизпълнението на поетите от тях договорни задължения /чрез Н.Н./, ищецът е следвало да насочи претенцията си към тях, т.е. съдружниците е следвало да бъдат конституирани като страни в процеса.

Незаконосъобразно е прието, че Н.Н. е процесуален представител на сдружението и това следвало от упълномощаването, материализирано в учредителния договор от 06.03.1994 г. Първо, няма упълномощаване за процесуално представителство, второ, дори и да има, то е издадено от неправосубектна страна и е без правна стойност, и трето - Н. не попада в кръга на лицата, визирани в чл.20 ГПК, които могат да бъдат процесуални представители на страните по пълномощие.

Предлагам на обсъждане и следната хипотеза - управителят на представляващото дружество е упълномощен освен да проведе преговори и да сключи договор. При положение , че има обжалване на решението на възложителя за класиране и определяне на изпълнител, то процедурата не е приключена / няма сключен договор и не може да се сключи до приключване на съдебното производство - чл.18, т.2 ЗОП/.Втози смисъл считам, че представителната власт включва всички действия до сключване на договора за изпълнение, в т.ч. подаване на жалба.Той не е загубил качеството си на кандидат и правата по чл.56 , ал.1 от ЗОП.