forum.lex.bg

Може ли да се изповяда сделка за покупко-продажба на недвижим имот имот -жилищна сграда и лятна кухня , построени в поземлен имот , за които има издадено удостоверение за нетърпимост по смисъла на § 16 ЗУТ ?

Да!

".......нетърпимост по смисъла на § 16 ЗУТ ?" искаш да кажеш за търпимост така ли е аз 1 3

Абе ти идиот ли си , или кво ?

не знам кой е идиота в слечая ССС прочени си закона -удостоверение за нетърпимост по смисъла на § 16 ЗУТ няма има удостоверениуе за търпимост по § 16 ЗУТ

Права е Донна. Удостоверение за нетърпимост се издава само за съпрузи , не и за недвижими ивоти. Уточни си въпроса да не се хабим.

Има издадено удостоверение за нетърпимост ли, или има издаден отказ за издаване на удостоверение за търпимост? Отказът може да се обжалва по реда за обжалване на актовете по ЗУТ пред окръжен съд и той да го отмени, ако са налице условията, които законът е поставил за търпимост на строежите, като даде задължителни указания и задължи компетентния орган да се произнесе по въпроса. Удостоверението за нетърпимост също може да мине за отказ за издаване на удостоверение за търпимост, но съдът може и да приеме, че няма белези на индивидуален адвинистративен акт и да не разгледа жалбата.
При всички случаи, за да изповядате сделка с този имот е нужно да имате удостоверение за търпимост, защото нотариусът не е компетентен да проверава изискванията на §16 от ЗУТ и ако направи сделката - тя може да се окаже нищожна поради противоречие със закона.

Колега, ако не се занимавате със ЗУТ, не пишете глупости и не позвеждайте другите. Отказът за се издаде Удостоверение за търпимост не подлежи на обжалване по реда на ЗУТ във вр. със ЗАП, тъй като не е ИАА. Отворете си Апис-а на § 16 и ще видите съдебната практика на ВАС. Може да търсите и в сайта на ВАС, ама това е по трудно - трябва да му знаете чалъма.

Хубаво е юристите да имат самочувствие, както и да четат "Апис" и практиката на ВАС(дори и в сайта), но ще по-добре преди да правят квалификации за другите, да имат и лична практика по въпроса. Та по отношение на отказите по ЗУТ (за каквото и да било) съществуват специални норми, които, разбира се, се отнасят и до отказа на гл.архитект да издаде удостоверение за търпимост. То това си е ИАА и по ЗАП, но ЗУТ като спец.закон изрично го е уредил. А,пропо - и ДНСК имат същото становище като моето, което на всичко отгоре (колко глупаво и подвеждащо) изразяват и писмено до жалващите се до тях засегнати от отказа. Да не говорим, че масово окръжният съд в моя град разглежда такива жалби и отменя като незаконосъобразни откази за издаване на удостоверения за търпимост - ами просто те от една страна засягат правата и интересите на жалващите се, а от друга страна - ако са незаконосъобразни, кой да ги отмени?.
Положете още малко усилия да почетете ЗУТ и практиката към него, "колега" скриптор и не разчитайте само на сайта на ВАС и на "Апис". Ако искате - дайте адрес или факс и ще Ви изпратя нещичко по темата.

А за това какво ще кажеш? Окръжния съд в твоя град или не е в час или ти нещо не си разбрал. Между впрочем, ти, колко практика по ЗУТ имаш?...Прати ми и ти нещо ценно от твоятя пракстика, може и да не е от сайта на ВАС, ако все още не си имал дела пред него...


****************************************************2004г.
докладчик председателят Светлана Йонкова

чл. 215, ал. 1, § 16, ал. 1 ЗУТ

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Петър Василев Робов обжалва с частна жалба Определение от 29.09.2003 г. по адм. д. № 140/2003 г. на Монтанския окръжен съд за прекратяване производството по делото.
Жалбоподателят моли Определението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон.
В срока по чл. 215, ал. 1 ГПК не са постъпили възражения по частната жалба
Върховният административен съд приема, че частната жалба е подадена в срок, но е неоснователна.
Производството пред Монтанския окръжен съд е образувано по жалба на Петър Робов срещу становища на главния архитект, издадени по реда на §16, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУТ.
Монтанският окръжен съд е приел, че станвищата на главния архитект не са индивидуални административни актове, които могат да се обжалват пред съда по реда на чл. 215 ЗУТ, а актове на главния архитект, които се обжалвали пред РДНСК.
Съгласно §16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подорбони градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Удостоверенията по §16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ не са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 214 ЗУТ и не подлежат на обжалване пред съда по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, нито пред РДНСК по реда на чл. 216, ал. 1 ЗУТ. С тях не се създават права и задължения и не се засягат права и законни интереси на граждани и организации. С §16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ даден строеж е определен от категорията на търпим такъв, който не подлежи на премахване и забрана за ползване по силата на закона. С актовете по §16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ се удостоверява факт с правно значение и издаването им представлява административна услуга по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за административното обслужване на физически и юридически лица. Съгласно чл. 18 от посочения закон на обжалване подлежи само отказът да бъде извършена административна услуга от лицата, които имат правен интерес от това.
Като е прекратил производството по делото, образувано по жалба на Петър Робов срещу актове по §16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, Монтанският окръжен съд е постановил законосъобразно Определение, което следва да бъде оставено в сила. Жалбоподателят няма правен интерес да обжалва посочените актове, издадени на други лица по отношение на собствените им имоти.
По изложените съображения Върховният административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя в сила Определение от 29.09.2003 г. по адм. д. № 140/2003 г. на Монтанския окръжен съд.

То и аз се зачудих, кое точно го прави този акт да не е ИАА - това за първи път го чувам, ама знае ли човек, животът те изненадва.

Е, и - ами това решение подкрепя казаното от мен. Първо - в цитираното решение жалбоподателят НЕ Е БИЛ СОБСТВЕНИК НА СГРАДИТЕ, поради което няма правен интерес да обжалва. Второ - става дума за СТАНОВИЩЕ на гл.архитект, а не за ОТКАЗ ; Трето -аз също казах, че удостоверението съдилищата не приемат като ИАА; четвърто - ставаше дума за отказ за издаване на удостоверение, който и според цитираното от Вас решение е обжалваем, тъй като на практика това е отказ за извършване на административна услуга - "С актовете по §16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ се удостоверява факт с правно значение и издаването им представлява административна услуга по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за административното обслужване на физически и юридически лица. Съгласно чл. 18 от посочения закон на обжалване подлежи само отказът да бъде извършена административна услуга от лицата, които имат правен интерес от това."

Очевидно е, че съдът и в моя град е в час и мисли като съдът, който цитирате, но за жалост няма кой да разбира какво е написано. А колкото до практиката ми пред ВАС - не сте посочил нито адрес нито факс, на който може да ви се изпрати нещо за четене. Но и каква ли полза - очевидно четенето не е равнозначно на разбиране ....

Определение № 8045 от 7.10.2004 г. на ВАС по адм. д. № 7296/2004 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери

чл. 213, б. "а", чл. 217 ГПК, чл. 215 ЗУТ

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството по делото е образувано по реда на чл. 213, б. "а" ГПК по частна жалба на Славчо Георгиев Славов срещу определение от 19.06.2004 г, постановено по адм. д. № 96/2004 г. на Ямболски окръжен съд. Развиват се оплаквания за незаконосъобразност, като се иска определението да се отмени и делото се върне на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Не са постъпили възражения по реда на чл. 215, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да прекрати производството по делото, окръжният съд е правилно е приел, че в случая, издаденото Удостоверение за търпим строеж от гл. арх. на Община Ямбол относно обект: "Тоалетна в подстълбищното пространство и вътрешен ремонт на жилищен етаж", по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, няма белезите на индивидуален административен акт, съгласно определението на чл. 2 ЗАП, поради което не подлежи на съдебен контрол по чл. 215 ЗУТ.
Като се има предвид изложеното, определението като законосъобразно следва да се остави в сила и затова Върховният административен съд, II-ро отделение в настоящия съдебен състав на основание чл. 217 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя в сила определение № 180/19.06.2004 г., постановено по адм. д. № 96/2004 г. на Ямболския окръжен съд, административно отделение.
Определението не подлежи на обжалване.


Ето едночко, но добре го прочетете и си помислете дали е мотивиран този съдебен акт! Нямало белезите на ИАА съгласно определението на чл. 2 ЗАП - и на чичото, който го е обжалвал прекратителното определение, му е станало ясно всичко. Но това че страните са длъжни да подчиняват своето фактическо поведение на предписаното от влязло в сила съдебно решение, това съвсем не означава, че то е правилно, а още по-малко че съдебната практика не търпи промяна, нали! Като си препомням мислено определението за ИАА, а не това осакатено в чл. 2 ЗАП, не може това определение на ВАС да ме убеди, че ОТКАЗЪТ от издаване на удостоверение за търпимост на строеж не е ИАА! Практически въпрос - как тогава заинтересованото лице, чиито субективни права са накърнени от това властническо едндостранно волеизявление на административен орган, издадено в кръга на неговата властническа компетентност, може да се защити! А и по ЗУТ има специална разпоредба - чл. 214, която като специална се прилага пред чл. 2 ЗАП. Прочетете чл. 214 ЗУТ и да обсъдим дали този отказ е ИАА или не!

Колега 123,
в цитираното от вас определение отново става дума не за ОТКАЗ, а за ВЕЧЕ ИЗДАДЕНО УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ТЪРПИМОСТ. Ами този, който е имал интерес да му се издаде такова удостоворение - той е удовлетворен - на него са му издали документ, че сградата му е търпима. Той няма интерес да обжалва. Щеше да има, ако му бяха отказали да му издадат удостоверение. А според закона и практиката на съда - никой друг не е заинтересован да обжалва търпимостта на строежа, пък бил той и реално нетърпим. Това обаче важи само за правата на засегнатите - например съседите на собственика на псевдо търпимия строеж. Те не могат по административен ред да се защитават, но за сметка на това никой не им пречи да се защитят по гражданскоправен ред - т.н. общия ред - например с иск по чл.109 от ЗС. Ако съдът установи нетърпимост на сградата, може по реда на косвения садебен контрол да се произнесе и по административния акт, а в мотивите по същество - и по удостоверението за търпимост, и ако сградата действително е натърпима - даже да постанови да се събори, ако има такова искане от ищеца.
Гражданите, които не могат да разберат мотивите на съда по дадено решение е добре да си вземат адвокати, но такива, които работят с тази материя, защото се оказва, че някой такива, дори и да четат практика на ВАС, нищо не разбират (не става дума за Вас).
А това, че не е справедливо уреден въпроса с ИАА - напълно сте прав, но това е законът за сега... Да се надяваме по-умните от нас да го променят.

Напълно съм съгласен с Вас, че чрез неготарния иск може да се постигне това, което администрацията не желае да стори! В този смисъл има и едно ценно ППВС от 1985 г. Но считам, че искането да се издаде Удостоверение за търпимост не е искане да се извърши административна услуга, а искане да се издаде ИАА, защото с Удостоверението за търпимост компетентият орган удостоверява, признава, че даден строеж е търпим, че отговаря на изискванията на § 16 (1) ЗУТ. И отказът засяга законните права на собстевника на незаконната, но търпима сграда! Не зная дали сте запознат с проекта за Административно-процесуалния кодекс. Наистина бегло го прехвърлих, но това ми бе достатъчно да смятам, че по-сполучливо урежда общестевните отношения, свързани с упражняването на власт от административните органи в отношенията им с гражданите и юридическите лица! А и определението в този проект за ИАА е много по-добро от това в чл. 2 ЗАП.

Все още не съм чела проекта, но да се надяваме, че наистина ще изчисти някой недомислия в досегашните правила. А относно становището Ви, че искането е за издаване на ИАА съм напълно съгласна. Но помислете си и за страната, която е лишена от закона да обжалва, защото "НЕ Е ЗАИНТЕРЕСОВАНА" - ами щом й се налага да го обжалва, значи е заинтересована. Напр.- на граничната линия на моя имот съседа построи незаконно бар без мое съгласие, без строителни книжа и т.н. После "неговият" гл.архитект му издаде удостоверение за търпимост. Законът НЕ МИ ДАВА ПРАВО ДА ГО ОБЖАЛВАМ - значи трябва да търпя своеволията на един човек, пък бил той и гл.архитект, или - да вляза в дълги и скъпи граждански дела, за да се защитя. А къде остана "отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани"? И там още 3-4- години, за да получи човек подобаващото му се обезщетение за всички простотии, които търпи....
А колко по-просто може да бъде!!!

Мислили ли сте понякога, че когато измениха чл. 149 (2) ЗУТ, законодателят реално не е изключил като заинтересовани лица и съседите! Защото какво друго е т. нар. серевтутно отстояние от странична и вътрешна регулационна линия освен серветут, а серветутът, както всички знаем е ограничено вещно право върху чужд имот - следователно и съседите са заинтересовани лица. Е, тогава те ще са активно легитимирани да обжалват строителни книжа, издаване от гл. архитект на съответната община. Защото в противен случай всеки може да си "капичне" сграда на 10 см. от страничната регулационна линия и никой няма да има право на жалба! Това не е вярно!

Колеги,
Тъй като захванахте ЗУТ, бихте ли изразили мнение по казуса, по който работя сега:
Недвижим имот - дворно място, е разделен в два отделни парцела през 1996г. В двата парцела има построени жилищни сгради. След обособяването им собствениците, които са баща и син, НЕ построяват ограда на границата между тях.
При новото кадастрално заснемане двата парцела са заснети като цяло дворно място. Това дало отражение по новия план-вместо два УПИ, през 2004 с този нов ПУП е образуван само един УПИ. Съответно синът идва при мен с оплакване, че на издадената му скица няма негов собствен имот, а имот, за който е записано, че е собственост на клиента ми и баща му.
От тук аз пиша една молба до кмета на общината с аргументация ,че влезлия в сила план е нищожен на основание нарушение на КРБ-чл.17 ал.2/частната собственост е неприкосновена/, и на чл.15 ал.1 ЗУТ, а също така вероятно е налице очевидна фактическа грешка, като на тези основания аз искам от Кмета промяна на ПУП и обособяване на два отделни УПИ.
Това ми искане е уважено. На новата скица се обособяват два отделни УПИ, които са означени с различни римски номера, но еднакви арабски номера/един имот/. Също така е записано в скицата, че имота има площ равна на сумата от площите на двата УПИ, и е записан на името на бащата и сина.
Това което според мен е незаконосъобразно:
1.Недопустимо е с промяна в ПУП да се урегулират отново веднъж вече урегулирани имоти, и то чрез обединяването им-създава се съсобственост, нарушават се посочените по-горе правни норми;
2.Неправилно според мен с новия план двата отделни имота се обединяват и получават един номер, който след промяната на ПУП се запазва. Това нарушава ЗКИР относно определението за поземлен имот-"част от територията, определена с граници съгласно правото на собственост". Наистина тук няма РЕАЛНА ОГРАДА, но има граница по плана, и то установена и с нотариален акт, респ.прилага се чл.14 ал.5 ЗУТ. Нарушава и изискването всеки имот да има собствен номер-не може с един и същи номер да се означават два отделни имота.

Това което мисля да правя:
1.Смятам да искам от окръжния съд прогласяване на нищожност на новия ПУП, с който се обединяват двата имота.
2.Другото го мисля....

Дали удостоверението за търпимост е ИАА или не е, вече има богата съдебна практика (Определение №853/2004г. на ВАС по адм. д. №427/2004г., №8045/2004г. на ВАС по адм. д. №7296/2004г. и други), пък кой каквото иска да твърди ;)))).

Вие нямате грешка в новия ПУП от 2004г, а грешка в кадастралния план (който очевидно не е обжалван, съответно влязъл в сила)... По-прецизно би било, да си прочетете чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ и от там да си започнете процедурите.