Относно "редовното" призоваване! При т. нар. неприсъствено решение, твърде примамливо за ищците и за съда (обаче зависи от съда), при "редовно" призоваване на ответника и връчването на исковата молба с приложенията и с указанията от съда при "другите" способи за връчване, се достига до следните невероятни приключеуния.
Неприсъствено решение
Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
(2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.
(3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.
Постановяване на неприсъствено решение
Чл. 239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
(2) Неприсъственото решение
не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
(3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.
(4) Неприсъственото решение
не подлежи на обжалване.
Защита срещу неприсъственото решение
Чл. 240. (1) В
едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от
въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото
поради:
1.
ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; как се доказва надлежността на връчването на тези съобщения чрез залепване на вратата, аз мога да ви кажа, че твърде лесно се оборва удостоверителната сила на този официален свидетелстващ документ - удостоворяването от връчителя - чрез свидетели и тук не могат да се прилагат абсолютните забрани за свидетелрски показания, защото се установява "редовността" на "надлежното" призоваване. А ако някой си има и най-малка представа от връчители, ще знае, че най-лесното е да лепнат някакво съобщение без да си правят труда да ходят на адреса втори и трети път. И всичко това ще бъде "надлежно" удостоверено. При толкова различни процедури за призоваване, ще има велики процеси "относно процеса", ще има оспорвания на редовността на призоваването, отмяна на влезли в сила решения и пр. и пр. Просто безумие.
2.
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради
особени непредвидени обстоятелства; отново субективизъм - какво са особени непредвидени обстоятелства - заминаване на село, за да бера вишните също може да е такова непредвидено обстоятелство, защото те са ми по-важни от един иск за 100 лв. например. Все пак вишновката е по-сккъпа, нали?!! А пък това обстоятелство става непредвидено, защото много често през периода на "вишнобера" падат обилни валежи и ще съсипат реколтата.
3. невъзможност да се яви
лично или чрез повереник поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. това е по-смеслено!
(2) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят н
ововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или
с които не е могла да се снабди своевременно.
(3) Искът по ал. 2 може да бъде предявен в
тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането. Ето това се нарича революция, т. нар. "въззивен" съд може да се произнася по извънреден способ за отмяна.