Болнични и осигуровки

[atevasile]

Един мишмаш се заформи в последните няколко години по тази проблематика. Въпросът ми е къде е този мишмаш - в главата ми или наистина е нормативно забъркан.
Правото на трудещите се да ползват отпуск при временна неработоспособност е регламентирано в Кодекса на труда (чл. 162 ал.1). Всяко неприсъствие, разрешено от здравен орган (ал. 2), се нарича отпуск при временна неработоспособност.
И ал.3 постановява, че за времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени от отделен закон - ключова дума "обезщетение".

Законът, определящ сроковете и размерите на обезщетението, е КСО. Специално глава ІV ОБЕЗЩЕТЕНИЯ и по-специално раздел I. Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване. Ал. 1 започва много съобразно КТ като поставя изискването за най-малко 6 месеца осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство (ОЗМ).
Редакцията на ал. 4 е повече от странна за мен. Именно за нея искам да поговорим. Няма да вземаме предвид засега временната промяна, действаща второто полугодие на 2010.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.

Подменяйки думата "ОБЕЗЩЕТЕНИЕ" с думата "Възнаграждение" има ли основание наистина да се третира получаваната сума като възнаграждение?

Къде се третира като възнаграждение? Ами например в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
"Осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155 - 157, 159, 161, 162, 166, 168 - 170 и 319 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година."

Ама как така възнаграждение за отпуск по болест по чл. 162 от КТ?!? Нали самият КТ говори за обезщетение? Още повече, че самият КСО казва в чл. 9 ал. 2 т. 2:
(2) За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;

За жалост именно с чл. 40 ал. 4 от КСО и текста от Наредбата за елементите на възнаграждението... са съобразени Указанията за попълване на декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице". Което едвали не легализира превръщането на обезщетението във възнаграждение.

Не че не вярвам, че МС, МФ и НОИ са допуснали недоглеждане и не са синхронизирали текстовете съобразно това, което са искали да стане, но понеже нямам никаква юридическа подготовка, ми се ще да знам, ако няма пропуски, как се нарича това привидно противоречие между относително нововъведените текстове в КСО, (които уж са въведени заради КТ) да определят сроковете и размерите на обезщетението за временна нетрудоспособност.