За Усрето (кратко лирично отклонение)! Защото знам, че няма да погледне в "кошничката с усмивките ...
ЦИГАНИН СЪМ
Усим КеринЦиганин съм. Детството ми босо
прошумя с катун под нощи хладни.
Ала нож във джоба аз не нося
и не дебна кон да ти открадна!
Циганин съм. От вулия ядох,
водих мечка, в пек и снежна киша.
Но от скръб не пея като дядо -
дом си имам и на книга пиша.
Някога игрите ми отнеха,
скитах дрипав - жива живеница...
Но погледай как във градски дрехи
днес играят двете ми дечица!
Плувах по води, но не с корито,
кон крилат веднъж ли ме примами?
Аз видях страни, до днес които
и насън не е видял баща ми!
Нека плиска буен дъжд, небето
да трещи и буря зла да стене.
Не главня през нощ, а ток ми свети
и света улавям със антена!
Усин Керим е роден на 26.07.1928 г. в Тетевен. Завършва гимназия в родния си град (1946). Работи като секач в Тетевенската планина (1949-51) и като кореспондент на в. "Отечествен фронт" за Сливенски окръг (1954-56). Редактор е на множество излизащи в провинцията вестници (1958-64). Поетични книги: "Песни от катуна" (1955, 1977), "Очите горят. Стихове" (1959), "Стихотворения" (1968), "Под синия шатър" (1968), "Сърцето ми. Стихотворения" (1978), "С бащин глас. Стихотворения" (1978), "Когато страшен пътник се завръщам" (1989). Умира през 1983 г.... част от стихове
Сто мътни дни и сто тревожни нощи…
Очите ми замрежва жълта прежда.
А дишам аз, живея аз все още
със зрънчице от своята надежда!
От шоп, не съм чела такива стихове, в интерес на истината ...
...
Не се надявай на живот без горест,
кога да е, ще те слети беда!
Тъй както тъмни облаци – простора,
тъй както стръкче – буйнала вода.
Съдбата ни човешка е такава,
гори ни пек и ни обжуря хлад.
И пропасти на пътя ни застават,
но никога не тръгваме назад!
Има и "други" цигани, и в нашата страна ги има, ако потърсим ... !
http://www.youtube.com/watch?v=3zU-J6yv7eg