forum.lex.bg

здравейте на всички
ще споделя с вас следния казус:фирма Х нерегистрирана по ддс продава къща.има подписан предварителен договор .фирамата Х като продавач купувачът и банка -агент подписват договор за специална сметка. според договора купувачът ще депозира в тази специална сметка цялата сума по сделката.банката ще изплати 50 % от сумата след подписване на нотариален акт вписването му издаването на удостоверение за тежести и т.н./поредица отлагателни условия/.останалите 50% банката ще плати на продавача при предаване владението на имота срещу протокол.цялата сума ще се депозира в деня на сключване на договора за специалната блокирана сметка /escrow account/.в кой момент настъпва данъчното събитие.вижте чл.25 ал.6 от зддс и помислете върху този коментар:
6.2 Изменението на чл. 25, ал. 6 има по-скоро технически характер и само потвърждава утвърдената вече административна практика, че в случаите на плащане преди настъпване на данъчното събитие, ДДС става дължим при получаване на плащането, но само до размера на полученото плащане. В досегашната редакция на разпоредбата уточнението, че ДДС се дължи само до размера на полученото, липсваше. Въпреки това обаче не е съществувал спор относно това, че разпоредбата следва да се прилага именно в този смисъл, което е в крайна сметка и единственият възможен разум на закона.
7. Същото може да се каже и по отношение на промяната на чл. 26, ал. 6, където за заличени думите "за доставката". Става въпрос за определяне на данъчната основа въз основа на елементи, изразени в чужда валута.
Отпадането на посочените думи е напълно логично, тъй-като с ДДС не се облагат само доставки, но и други събития (операции). Достатъчно е да се даде пример с облагането на вноса. Отново следва да се посочи, че и в предишната редакция на разпоредбата е безспорно, че правилото за изчисляване на данъчната основа при елементи в чужда валута е приложимо и по отношение на облагаемите операции, които не са доставки по смисъла на закона и по този въпрос не е имало спорове в практиката.ИВАНОВ, РОСЕН – "КОМЕНТАР НА ИЗМЕНЕНИЯТА В ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, В СИЛА ОТ 1.01.2008
направих консултация с одитор -неговото мнение е че още депозирането на парите по специалната сметка е начало на сделката и фирмата веднага следва да подаде докумени за регистрация.
г-н недев очаквам мнението Ви.благодаря на всички предварително. :roll:

с подписването на нотариалния акт не се ли прехвърля собствеността?

интересни са ми мотивите на одитора - аз изобщо не съм съгласен с него.

Това, че парите стоят в някаква "депозитна", "гаранционна" или "клиентска" сметка не е водещото. Поне това е моята логика.
В случая и датата на ефективното плащане (50%) няма толкова значение, защото фактически с подписването на нотариалния акт се прехвърля собствеността (датата на доставката е прехвърлянето на собствеността), а самото предаване на владението... това е повече юридическа практика, която не ги интересува данъчните.

Например, ако 50% се плащаха при подписването на предварителния договор, тогава данъка щеше да е изискуем (предоставен аванс - плащане), но в случая това няма значение.

Ако нямате нищо против, ще го поместя този въпрос и в друг сайт ;-)

Макар че... не ми се доверявайте на пръв прочит... И логиката на одитора е интересна - продавача има "неотменяем акредитив" на свое име в банката, от там е получил плащане, но парите са блокирани...

Чисто технически, тази специална блокирана сметка /escrow account/ на името на продавача ли е или на купувача? Ако е на името на купувача, няма никакъв проблем (няма ДДС), но ако е на името на продавача... тогава по-скоро ще се съглася с одитора

сметката се открива на името на продавача в деня на подписване на договора за откриване на специалната сметка под условие.тъй като целия проблем се върти около регистрация на фирмата по ддс след тази сделка за това мислим относно датата на изискуемост на данъка.аз препоръчах откриването на сметката и изповядването на сделката пред нотариуса да се осъществят в един и същи ден.тъй като има чуждестранни лица по сделката ни е трудно да обясняваме неяснотите в българското данъчно законодателство.явно ще гласим датите и ще обясняваме деликатно ситуацията .ще пуснем фактура още на тази дата и съответно ще си подадем документите за регистрация по ддс.благодаря Ви г-н Недев.ако получите интересни отговори по темата моля да ме уведомите.

Мммм, много неприятно. Ами сега вече определено съм съгласен с одитора, че има плащане.
И неприятното е, че ще трябва да го платите ДДС-то, независимо, че парите са блокирани.
А иначе... просто тези банкови инструменти не са толкова популярни у нас...
И разбирам... щом са намесени чужденци :-D

чакайте сега. не може все законът да е крив.
цялата работа е продажбата да не се обложи с ДДС, нали?
добре, да приемем че е налице авансово плащане 100% при сключването на договор и превеждането на парите в сметката (с което аз не съм особено съгласен). та да кажем вчера - 08.02 е било сключването на договора, а НА е подписан след две седмици - 22.02, a защо не и на 14.03, че дори и още по-късно.. и какво? според мен - нищо. няма данък, няма нищо. вързали сте си гащите, и това е.
друг е въпросът дали изобщо преводът на парите по сметката може да се третира като авансово плащане - според мен - не. добре ще е, ако и юристите се изкажат по въпроса

мисля че ако пуснем фактура още при откриването на акредитива и това стане едновременно с нотариалното изповядане на сделката /още като нерегистрирано лице/ ще спасим едно голямо ддс.

escrow account-набирател на сметка-специална сметка за временно депозиране на средства /до изпълнението на определено условие/ -условна блокирана сметка.
английско-българси речник-одит- счетоводство -финанси-право.

Глава втора.
ОТКРИВАНЕ И ВОДЕНЕ НА БАНКОВИ СМЕТКИ И ОТЧЕТНОСТ ПО ТЯХ
Раздел I.
Откриване и водене на банкови сметки
Банкови сметки

Чл. 2. (1) Доколкото друго не е предвидено от закон, всяко местно или чуждестранно лице може да внася и притежава неограничено количество пари по неограничен брой сметки във всяка от банките и всяка от валутите, в които съответната банка води банкови сметки.
(2) Плащане от банковите сметки може да се извършва само по нареждане или с предварително съгласие на титуляря до размера и при условията, поставени от титуляря на сметката или от лицето, откриващо сметката в полза на трето лице титуляр. Изключение от това правило се прави само при принудително изпълнение по установения със закона ред и в случаите на служебно събиране по тази наредба.
(3) За съхранение на пари и извършване на плащания банките могат да откриват в левове и в чуждестранна валута следните видове сметки:
1. разплащателни сметки - за съхранение на пари, платими на виждане без срок за предизвестие от клиентите до банката;
2. депозитни сметки - за съхранение на пари, платими със срок за предизвестие от клиентите до банката или при други предварително договорени условия за плащане;
3. сметки на разпоредители с бюджетни средства - за съхранение на пари на разпоредителите с бюджетни средства и пари, отпуснати от бюджета на други лица;
4. спестовни сметки - за съхранение на пари на граждани срещу издаване на лична спестовна книжка или документ, съдържащ идентични данни;
5. набирателни сметки - за съхранение на пари, предоставени за разпореждане от клиента на негово поделение, необособено като самостоятелно лице, или за учредяване на юридическо лице;
6. акредитивни сметки - за предоставени пари за разплащане на клиента с трето лице, което има право да ги получи при изпълнение на условията, поставени при откриването на акредитива;
7. ликвидационни сметки - за съхранение на пари на лица, обявени в ликвидация;
8. особени сметки - за съхранение на пари на лица, за които е открито производство по несъстоятелност;
9. (отм. - ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.02.2007 г.)
(4) Банките могат да откриват на клиенти и други видове сметки, освен посочените по ал. 3, които се обслужват при определени с договор условия.
(5) При откриване на сметка банката я означава с номер, установен в съответствие с наредба на БНБ.
(6) За откриване на сметката банката сключва договор с лицето, искащо да се открие сметката, който може да предвиди конкретни условия за водене на сметката и плащане от нея в допълнение към изискванията по тази наредба. Титуляр на сметката може да бъде и повече от едно лице.

вижте ал.4 и мислете.

мисля че ако пуснем фактура още при откриването на акредитива и това стане едновременно с нотариалното изповядане на сделката /още катощнерегистрирано лице/ ще спасим едно голямо ддс.
не е задължително да са в един и същи ден - дадох ви конкретен пример с дати.
що се отнася до самата банкова сметка - ок, на името на продавача е. но парите, които постъпват според мен изобщо не са ваши, и нямате право да разполагате с тях. те стават ваши едва, когато са изпълнение всички условия. допреди това са просто една гаранция.

благодаря Ви prost.напълно съгласна съм че банката е в роля на гарант по плащанията в сделката но одиторите не мислят така.относно датите възможна е хипотеза-откриване на сметката в един данъчен период и прехвърляне на собствеността в следващия данъчен период.при този вариант и нашето тълкуване за неизискуемост на данъка при откриване на сметката нещата стават много опасни относно ддс.приятна вечер.

здравейте на всички
за всички които се интересуваха от казуса-извършихме нотариалното изповядане на сделката и откриването на специалната сметка в един и същ ден.къщата е ново строителство -въведена в експлоатация през 2007г.подадохме след сделката документи за регистрация по ддс и получихме официален отказ за регистрация от нап.няма точни мотиви за отказа освен че продажбата на дма -къщата не е облагаем оборот по смисъла на ддс.така всички мнения на одитори отидоха на кино. :roll:

Предполагам са стъпали на това указание:

Мария Мургина написа:ПИСМО ИЗХ. № 04-19-1012 ОТ 17.12.2007 Г. НА НАП ОТНОСНО: ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ НА ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ И НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ЛИЦЕТО ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЛАГАЕМИЯ ОБОРОТ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЯТА РЕГИСТРИРАНИ ПО ЧЛ. 96, АЛ. 1 ОТ ЗДДС В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ

Във връзка с многобройни запитвания относно изключване на доставките на дълготрайни материални активи, използвани за дейността на лицата при определяне на облагаемия оборот във връзка със задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗНАП изразявам следното становище:

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчнозадължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. Или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 14 – дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

Тъй като законът влиза в сила, считано от 01.01.2007 г. логично е, че посоченият период от 12 последователни месеца преди текущия обхваща и предходната 2006 година, през която са се осъществявали доставки, спрямо които приложим е бил отмененият ЗДДС.

В новия закон обаче липсва преходна разпоредба,която да урежда по изричен начин как следва да се формира оборотът за задължителна регистрация по отношение на тези възникнали правоотношения, като се има предвид и това, че юридическият факт на регистрацията настъпва при действието на новия закон.

При липсата на изрично предвидено действие на новия закон относно заварените правоотношения, спрямо тях приложение следва да намери т.нар. незабавно действие на новия закон. Аргумент в тази насока се съдържа и в характера на регистрационното производство, за което по начало е приложим закона действащ към момента на вписване в регистъра и спрямо този момент се преценява, дали са налице обстоятелствата за вписване или не. Освен това чл. 96, ал. 1 от ЗДДС имплицитно предвижда определянето на облагаемия оборот да става всеки месец, като определящ за възникване на задължение за регистрация с облагаемият оборот за 12 последователни предходни месеца, достигнат през всеки текущ месец т.е. обхватът на облагаемия оборот се определя спрямо действащия през месеца на изчисляването му закон.

По отношение на облагаемия оборот за задължителна регистрация, достигнат до 31.12.2006 г., съгласно изречение второ на чл. 108, ал. 2, от ЗДДС отм. "задължение за определянето му възниква след изтичането на всеки календарен месец". Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 96, ал. 6 от ЗДДС, при определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на пращането преди да е възникнало данъчното събитие по доставката, като обхватът му се определя при действието на ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. Т.е. от облагаемия оборот по силата на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС се изключват доставките на материални и нематериални активи, използвани в дейността на лицето.

Изразът " Дълготрайни материални и нематериални активи използвани за дейността на лицето" следва да се тълкува в два аспекта: - дефиниране на понятията дълготрайни материални и нематериални активи и тълкуване на израза "използване на активите за дейността на лицето"

По отношение на лицата, които са предприятия по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч при определяне на понятията дълготрайни материални и нематериални активи е необходимо да се спазват изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.

По отношение на лицата, които не са задължени да водят счетоводство при дефиниране на понятията материални и нематериални активи използвани в дейността, следва да се има предвид, че в обхвата им се включват:

- придобити или притежавани установими нефинансови ресурси, които имат натурално - веществена форма и се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период;

- установими нефинансови ресурси, придобити и контролирани от предприятието, които нямат физическа субстанция, които са със съществено значение и от използването им се очаква икономическа изгода.

По отношение тълкуването на израза: "използване на активите за дейността на лицето" – от облагаемия оборот следва да се изключат само тези активи, които участват непосредствено в независимата икономическа дейност и допринасят/спомагат за извършването и, като е налице пряка или косвена обусловеност между използването на актива и извършваните от лицето доставки, без самите активи да са предмет на доставка. При последваща доставка с предмет разпореждане с отделен дълготраен актив, същата не се включва в облагаемия оборот по силата на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС. В изключението не попадат активи, които лицето държи за продажба. Т.е следва да квалифицира като материални запаси или инвестиционни имоти. В този смисъл всеки конкретен случай следва да се преценява отделно като се вземат предвид всички факти и обстоятелства.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/МАРИЯ МУРГИНА/

Доста хлъзгаво са стъпили... но незнам. Току виж това на вас ви е изгодно - да го тълкуват като случайна продажба

прочетохме това указание тъй като работихме трима души екип по казуса.цялата работа се върти около това ползва ли се съответния дма за дейността на фирмата или се задържа с цел продажба .в конкретният случай фирмата няма никаква дейност освен построяването на къщата с цел продажба.и аз смятам че всеки случай трябва да се преценява отделно и в зависимост от конкретните факти и обстоятелства но това не се случи при нас.естествено че за фирмата е по-изгоден този вариант но работихме усилено без да сме достигнали до "правилното"тълкувание. общо взето нашата работа е като стрелба в тъмна стая- не се знае какво ще уцелиш.благодаря Ви много г-н Недев и успешен ден. :roll:

Чисто формално, данъчните са стъпили върху счетоводните данни.
там зависи как е отчетено построяването на тази сграда.

Ако е отчетено като "Разходи за придобиване на дълготраен актив", тогава са данъчните са стъпили на това указание - сметнали са, че сте построили тази къща да я давате примерно под наем, а след това случайно сте я продали.

Ако е отчетено това строителство като нормално производство - в смисъл - вложени материали, труд и т.н., от там получена продукция (стока), която е продадена, тогава данъчните нямат основание да откажат регистрацията.

Казано на счетоводен жаргон, в първия случай е приложен СС-16, във втория СС-2.

Предполагам при вас е приложен първият вариант...

отчетена е по сс 16 -записано е и в отказа за регистрация.но при липса на всякаква друга дейност във фирмата плюс седемцифрена сума по прадажбата не бих споделила мнението че продажбата е случайна.и един кламер да беше продала фирмата щяхме да се хванем за това и да твърдим че има дейност и дма е използван за дейността.много правилно определение дадохте-хлъзгаво и доста се попързаляхме.благодаря отново за вниманието г-н Недев. :roll:

forum.lex.bg

данъчно събитие -повишена трудност

данъчно събитие -повишена трудност